Прекрасно освежена след банята, Кейси излезе на брега към мястото, където беше оставила дрехите си, но тях ги нямаше. Дали някое диво животно не ги е отнесло, докато се е къпала? Тръпка на неясен страх я прониза, събирайки се на стегнат възел в стомаха й. Макар че не беше видяла или чула нищо, тя усещаше някакви невидими очи да наблюдават всяко нейно действие. Повторният бърз оглед на околностите я убеди, че и дрехите й, и ножът, който беше оставила до тях, наистина липсват. Какво да направи? Имаше само един избор и тя се обърна, за да избяга от невидимата заплаха.
Тогава изведнъж изборът й беше отнет, когато двама мъже излязоха дръзко от прикритието на крайбрежните храсти; единият държеше дрехите й в грубите си ръце.
— Това ли търсиш, момиче?
Кейси ахна, изненадана от появата на двамата мъже, които незабавно разпозна. Разбойници!
— Дай ми ги! — извика тя, посягайки към дрехите, които мъжът държеше извън нейния обсег.
— Я чуй, Бърт, тази млада дама си иска дрехите!
— Разбира се, момиче — изхили се Бърт. — Веднага щом ние двамата с Арти приключим с тебе. Много предвидливо от твоя страна да се измиеш за нас. Макар че малко мръсотия нямаше да ни попречи, нали, приятел? — излая Бърт, смушквайки другаря си в ребрата.
— Така си е, мръсотията нямаше да ни попречи — съгласи се Арти с мръснишко подхилване.
— Какво правиш тук самичка, малката? — запита Бърт и мънистените му очички се разшириха, когато позна кой стои пред него. — Ами че аз те познавам. Ти си онова момиче, дето го гонихме из храсталаците, когато ония мериноси дойдоха и ни развалиха удоволствието. Казах ти, че ще имам още един шанс.
— Май си прав, Бърт — съгласи се Арти, присвил очи, докато съсредоточено изучаваше фигурата на Кейси.
Обгърнала голото си тяло, за да се предпази от погледите им, тя трескаво търсеше как да избяга. Спусна се надясно, но пътят й беше пресечен от Бърт. Наляво се оказа приклещена от огромния Арти.
— Аз… аз не съм сама — предупреди ги тя, надявайки се да ги обезсърчи.
— Да виждаш някой наблизо, приятел? — запита хитро Бърт.
— Няма никой, само това момиче — отвърна Арти, вдигайки очи. — От толкова време не съм имал други освен ония черни туземки, че вече забравих какво е бяла жена.
— Е, напълни си очите, приятел, защото тая наистина си я бива.
И напълно внезапно, без никакво предупреждение Бърт скочи и хвана Кейси съвсем лесно, като ранено птиче.
— Не! — изпищя тя, борейки се напразно, за да се освободи от желязната хватка.
— Побързай, Бърт, че ми се пукат гащите от мерак! — изпъшка Арти, посягайки да опипа дупето на Кейси.
— Махни си мръсните ръце от мене! — извика Кейси, ритайки с босите си крака.
— Помогни ми да я издърпам в храстите, може да има още някой с нея — изгрухтя Бърт, потейки се от усилието да усмири дърпащата се Кейси.
И двамата я повлякоха навътре в гъсталака.
Деър и Бен навлязоха тихо в гъстата растителност, забили очи в пътеката пред себе си, за да не пропуснат знаците, описани им от Кулонг. Всяка пещера, скрита в подножието на хълмовете, би била трудна за намиране, но да открият точно определена пещера беше почти невъзможно, без да следват специфични указания.
— Ето я скалата, прилича на комин! — посочи развълнуван Бен. — Кулонг каза да вървим надясно, докато стигнем до изкривеното дърво. Пещерата трябва да е точно зад него в посока към хълма.
Деър кимна, без да говори, внимавайки в знаците наоколо си.
Изкривеното дърво се появи пред тях, точно както беше казал Кулонг, и два чифта сиви очи се взряха в околните хълмове и скали, търсейки малкия отвор на пещерата. Деър го забеляза пръв. Но ако храстите не бяха отместени, разкривайки тесния вход, двамата можеше и да не намерят пещерата толкова лесно.
— Виждам я! — възкликна Деър. За щастие бяха оставили конете си в селото, при Кулонг, защото беше твърде трудно да яздят през гъстата гора. — Да вървим, Бен. Само внимавай. Както изглежда, някой току-що е влязъл или излязъл оттам.
Зареждайки и насочвайки пистолета си, Деър тръгна напред и спря пред самия отвор на пещерата.
— Кейси — подвикна той и гласът му отекна в празното пространство. — Ако си вътре, моля те, излез. Аз съм, Деър.
Никакъв отговор.
Вътре в пещерата Тим чу глас, който викаше Кейси да излезе. Това някакъв капан ли беше, запита се той отчаяно. Макар че беше чувал Кейси да споменава името на Деър Пенрод, и то много пъти през изминалите дни, това все пак можеше да е някаква хитрост. Да отговори ли? Беше ужасно разтревожен, защото Кейси още не се беше върнала. Деър Пенрод може би представляваше заплаха за свободата им, но му трябваше помощ, в случай че Кейси беше в опасност, както вече подозираше. Изправяйки се неуверено на крака, той се запъти към отвора на пещерата точно когато Деър нахлу вътре.