Дъждът ги обливаше, рекички се стичаха по телата им, мокреха косите им, пръскаха ги с кал, докато двамата не преставаха да се движат. Бурята наоколо не беше по-силна от тази вътре в тях. Също като вилнеещ порой в тях се набираше напрежение, докато дъждът проникваше от време на време между движещите се тела, които се сливаха в едно. Всички съмнения, всички задръжки изчезваха, докато Кейси подканваше Деър с нисък шепот. Силните му тласъци възвестяваха властта му над нея по най-примитивния начин и тя се надигаше, за да ги посрещне. Тогава Деър усети силата на кулминацията й, дивото трепване на тялото й, и извика, потъвайки дълбоко в нея, после се отдръпна, а след това отново навлезе, докато и той не завърши върховното си пътуване.
Двамата се стовариха на земята с глухо тупване и действителността нахлу в тях с неспирния дъжд, който забиваше игличките си в голата им плът. Кейси потръпна и това накара Деър да прокълне страстта си. Как можа да позволи на жаждата си да се разрази така след изтощителните събития, на които беше подложена Кейси? Треперещата й плът му послужи като сурово напомняне, че те двамата току-що се бяха любили на мократа земя в разгара на страшна буря! И той беше изпитал най-голямото удовлетворение, което беше познал досега в живота си!
Деър стана бързо, събра мокрите си дрехи и трескаво затърси някакво убежище, където да изчакат стихията да отмине. Забеляза това, което търсеше — тясна скална издатина, която обещаваше някакво подобие на подслон. Грабвайки Кейси на ръце, той измина на бегом няколкото ярда и се приюти заедно с нея под издатината; земята под тях беше суха и топла.
— Прости ми, любов моя — прошепна той на ухото й. — Не биваше да се любя с тебе под дъжда, но не можах да се удържа. Никога няма да си простя, ако се разболееш заради моята страст.
— Не се обвинявай, Деър — усмихна се плахо Кейси. — И аз те исках също толкова силно.
Отговорът му се загуби в грохота на гръмотевицата, но Кейси беше доволна, че може да се сгуши в извивката на тялото му и да попие топлината му. И изрече на ухото му:
— Радвам се, че ме намери, Деър.
След това трябва да беше задрямала, защото се събуди след малко от допира на неговите ръце, които я галеха и докосваха чувствителната й плът. Очите му, успокояващи като топла течност, се спускаха по треперещото й тяло, по извивките и ямките, които тръпнеха с подновена страст под чувственото му докосване.
— Ти си съвършена — прошепна той. — Всеки инч от тебе е чиста поезия.
Той положи ръце на раменете й, а после бавно ги спусна надолу, за да обхване пръстите й и телата им се притиснаха едно о друго.
— И ти си красив — прошепна Кейси, прокарвайки ръце по мускулестото му тяло, опипвайки тъмните косми, които се спускаха на тънка линия, докато се изгубят в тъмната горичка по-надолу. Деър ахна и очите му се замъглиха.
— Мъжете не са красиви.
— Но ти си — подразни го тя, а ръцете й внезапно замряха.
— Радвам се, че ти харесвам.
— Така е, наистина. Не мога да опиша колко прекрасно ме караш да се чувствам. Бих искала…
— Какво би искала, любов моя?
— Да ме любиш отново — възкликна тя.
Би било самонадеяно да изрече страстното си желание двамата да останат така завинаги. Тя не само беше осъдена затворничка, на която оставаха много години до изтичане на присъдата, но и я търсеха заради подпомагането на избягал каторжник от каменовъглените мини. Да й помогне бе извън възможностите на Деър.
— Не мога да ти откажа нищо — пошегува се Деър, привличайки я в топлината на прегръдката си.
Непрестанният дъжд мокреше земята около тясното им скривалище, светкавици раздираха небето, гръмотевици отекваха по хълмовете наоколо, но двамата любовници не чуваха нищо друго освен биенето на собствените си сърца, не виждаха нищо друго освен собственото си голо желание, отразено в очите на другия.
Устата му отново плени нейната, езикът му овладя меката й дълбина в същото време, когато мъжествеността му се вмъкна в нейната ножница; горещото им сливане не можеше да бъде охладено от мократа земя и неспиращия дъжд. С бавно и великолепно отдаване телата им се срещаха и сливаха, постепенно достигайки до предела на страстта. Не приличаше на нищо, което Кейси беше изживявала досега. Нарочно сдържайки се, Деър изчакваше, докато не усети първите й тръпки, и едва тогава отпусна юздите на собствената си страст. Двамата заедно преодоляха надвисналите черни облаци, за да се издигнат далече над мястото, обитавано от простосмъртните, а после се спуснаха леко към земята, носени на крилете на еуфорията.