— Господи, Исусе, какво си й направил? — извика той.
Огромните му юмруци се свиха в едва потискан гняв и той би се нахвърлил върху Деър, ако имаше достатъчно сили.
— Тим, Деър не ми е направил нищо! — защити го разпалено Кейси. — Той ми спаси живота.
— Спасил ти е… Какво се е случило, Деър? — намеси се Бен.
— Спомняш ли си онези разбойници, които ни нападнаха, когато докарахме Марта и Кейси във фермата?
Бен кимна и очите му се разшириха.
— Затова ли Кейси не се върна по-рано в пещерата? — запита той и гласът му затрепери от гняв. — Копелета! Нараниха ли те, Кейси?
— Двама от тях се натъкнаха на мене, докато… наливах вода. — Тя реши да не казва, че се е къпела и са я хванали гола. — Завлякоха ме в храсталаците и… и…
— Исусе! Ще ги убия! — изрева Тим така, че гласът му можеше да събуди и мъртвец.
— Не, Тим, ти не разбираш — добави бързо Кейси. — Деър дойде навреме. Нищо ми няма. С изключение на няколко драскотини и синини.
Двамата мъже отправиха погледите си към Деър, чакайки той да потвърди думите на Кейси.
— Успях да раня единия и щях да го убия, ако гневът не ми беше попречил да се прицеля точно. Кейси каза, че съм пристигнал навреме, и аз й вярвам.
— Тогава какво, по дяволите, ви попречи да се върнете навреме? — навъси се Тим.
— Аз… — поколеба се Кейси, свеждайки очи, и остави на Деър да обясни нещата така, както намери за добре.
— Тогава дъждът вече беше завалял много силно и реших да намеря подслон, вместо да влача Кейси през целия път дотук. Приготвяхме се да тръгнем, когато Бен ни откри.
Докато Деър говореше, Кейси влезе навътре в пещерата, където Бен беше наклал огън. Той бе събрал доста дърва, преди да започне дъждът, и беше сложил месо да се пече. Тя коленичи пред пламъците и разпери полите си да съхнат, вдишвайки изкусителния аромат на цвърчащото печено.
Обяснението на Деър явно беше задоволително, защото скоро тримата мъже се присъединиха към нея край огъня, очаквайки месото да се опече.
— Убих едно уалаби — каза гордо Бен, потупвайки бумеранга, който всички австралийци носеха със себе си. Той бе ефективно оръжие, когато се използваше както трябва.
Докато си почиваха край огъня, Бен непрекъснато местеше любопитния си поглед от Деър към Кейси. Не беше съвсем доволен от обяснението на брат си защо не са се върнали по-рано в пещерата. А и Кейси не бе потвърдила доста сбитото му обяснение.
Усещайки объркването на Бен, Кейси се намеси с доста притеснен глас.
— Ще направя питки, да хапнем заедно с месото — предложи тя, ровейки в торбата, която Бен беше оставил до огъня.
Наред със соленото говеждо питките бяха основната храна на ловците, изследователите и заселниците в Австралия. Тестото се правеше от брашно, сол и вода, а самите питки се изпичаха в гореща пепел. Обикновено се ядяха, полети обилно с горещ чай.
Вечерята представляваше същинско пиршество след изтощителната диета от сушени плодове и месо през последните няколко дни, затова разговорите се бяха свели до минимум. Особено Деър изглеждаше много зает, прекалено погълнат от собствените си мисли, за да приказва за незначителни неща. Умът му гъмжеше от идеи, някои от които отхвърляше, а други приемаше. Нарочно се въздържаше да говори, докато всичко не се изясни в главата му. Едва тогава разкри мислите си.
— Замислял ли си се за бъдещето, Тим? — запита той внимателно, хвърляйки неразгадаем поглед към Кейси.
— За какво бъдеще? — засмя се Тим. — Нямам планове, освен да оцелявам сред природата, докогато бъде възможно. Ако трябва, ще се присъединя към разбойниците.
— Тим, не, не и при тези негодници! — извика Кейси.
— Какво друго ми остава, момиче? — Очите му станаха нежни и се изпълниха с любов, когато се спряха на нея. — Може би Деър ще успее да ти помогне, но не може да направи кой знае колко за мене. Не мога да те моля да споделяш живота на отхвърлен от обществото човек, но ако нещата стояха другояче…
— Няма нужда да се притесняваш за Кейси — отсече Деър. — Аз ще се погрижа за нея.
Кейси си пое остро дъх, забранявайки си да трепери. Какво искаше да каже Деър? Думите му толкова я смаяха, че тя занемя.
— Понеже това означава много за Кейси, реших да ти помогна, О’Мали — продължи Деър, без да обръща внимание на изуменото изражение на Кейси.
— По какъв начин? — запита заинтересувано Бен. — Какво си намислил? — Каквото и да беше решил Деър, Бен беше уверен, че брат му ще успее във всяко начинание, което би предприел. Ако Деър искаше да помогне на приятеля на Кейси, значи и той не можеше да направи нищо друго, освен да му предложи чистосърдечната си подкрепа. — Какво мога да направя, за да помогна?