— Защо ще ми помагате? — запита Тим неуверено. — Нали сте англичани и изобщо…
— Правя го заради Кейси, О’Мали, не заради тебе — отвърна късо Деър. — Поради някаква причина тя те цени високо. Освен това, разбрах, че именно ти си я опазил на затворническия кораб. Той е онзи човек, нали, любов моя? — отправи той въпроса си към Кейси.
Зашеметена от нежното обръщение, което Деър остави да се изплъзне от устата му, Кейси можа само да кимне замаяно. Само в най-интимните им моменти той я беше наричал така. Какво ще си помисли Бен, а пък и Тим?
Очите на Тим се присвиха замислено, докато мозъкът му осъзнаваше много от нещата, които му се бяха изплъзвали в предишните дни. Макар че Кейси много пъти беше говорила за Деър, нерядко със странна нежност, до този момент той не бе разбрал истинските й чувства. Явно беше влюбена в сина на работодателя си. Като ги наблюдаваше заедно в този момент, Тим разбра, че Кейси е загубена за него. Можеше само да се надява, че намеренията на Деър са почтени.
— Какви са плановете ти, приятелю? — запита полека Тим. — Ще се съглася с всичко, стига Кейси да не е застрашена.
Многозначителни погледи прелетяха между Деър и брат му, защото Бен сега разбра какви са в действителност чувствата на брат му към Кейси. Усети леко огорчение от сдържаността на Деър. Но това не му пречеше да бъде съгласен с всеки план, предложен от него.
— Бен ще тръгне сутринта — каза Деър, снишавайки глас.
— Сам ли? — протестира Бен. — Ами…
— Всичко с времето си, Бен, само ме изслушай — посъветва го Деър със строг тон. — Ти трябва да се върнеш тук с два пълни комплекта мъжки дрехи. Един за мене и още един за Тим. Ще го отведа в Сидни.
— Какво! — избухна Кейси. — Деър, ти каза…
— И говорех напълно сериозно, любов моя. Колко хора в Сидни ще разпознаят Тим? Много малко, обзалагам се. Облечен в прилични дрехи и с коса, боядисана в черно с боровинков сок, дори собствената му майка няма да го познае.
— А после, Деър? — запита с готовност Бен, комуто темата започна да харесва.
— После спокойно тръгваме из Сидни и купуваме на Тим билет за… Франция или Америка. Сигурен съм, че не би искал да се върне в Ирландия. Може да си изгради съвсем нов живот.
— Толкова просто? — запита Тим с лека ирония.
— Точно така — кимна снизходително Деър. — Точно сега в Сидни е напрегнато и не би трябвало да срещнем особени затруднения.
— Откъде знаеш, че на пристанището има някакъв кораб? — запита Тим.
— Забравяш, че бях в Сидни преди няколко дни. Имаше два кораба, но никой не смяташе за отплава в близките десетина дни.
— Наистина ли мислиш, че ще стане, Деър? — запита Бен.
— Не бих го предложил, ако не смятах, че ще стане.
— Ами аз и Кейси? Какво ще правим, докато ти си в Сидни?
— Ще останете тук.
— В тази пещера?
— Само за няколко дни — обеща Деър. — Мисля, че не е разумно да се показваш, докато Тим не замине. Винаги има възможност за грешки. И шанс да те разкрият. — Внезапно му хрумна една мисъл. — Като говорим за разкриване, Кейси, знаеш ли кой е съобщил за тебе и Робин на властите? Робин, струва ми се, не знаеше.
— Беше Мег — изрече огорчено Кейси. — Някак е научила за Тим и за това, че Робин е замесен.
— И аз така подозирах — измърмори Деър мрачно. — Ти всъщност не си откраднала татковите ценности, нали?
— Деър! — извика Кейси. — Как можеш да ме обвиняваш в такова нещо? Наистина, аз заминах, но не съм взела нищо ваше.
— Склонен съм да се обзаложа, че Мег стои зад кражбата — осмели се Бен. — Почакай да се върна у дома. Тя ще…
— Тя вече си тръгна, Бен. Казах й да се събере нещата.
Непроницаемото изражение на Деър накара Бен да се замисли и да не задава повече въпроси. Вместо това той само каза:
— Значи се отървахме. Да кажа ли на татко за плановете ти?
— Мисля, че би трябвало. Това, което правим, засяга и него. Но аз ще използвам парите си, за да купя билет на Тим. Знаеш къде ги държа, Бен. Донеси ги заедно с дрехите.
Двама мъже вървяха, без да бързат, из оживените улици на Сидни. И двамата бяха тъмнокоси, високи и прилично облечени. Макар че единият изглеждаше изключително бледен и едва се държеше на крака, никой като че ли не забелязваше това, защото хората бяха прекалено погълнати от собствените си работи, за да обръщат внимание на двама пешеходци.
Тим О’Мали още отказваше да повярва, че ще напусне този ад по толкова лесен начин. Нищо в живота му дотук не беше ставало лесно. Единствено съжаляваше беше, че ще остави тук Кейси. Когато предложи Кейси да замине с него, заселникът беше изпаднал във войнствено настроение. Но въпреки всичко сърцето на Тим му казваше, че Кейси ще бъде добре, че бъдещето й е с Деър Пенрод. Когато беше говорил насаме с нея, тя твърдо бе отказала да напусне колонията. И Тим разбра, че Деър е виновникът за нейното решение.