Накрая тя изрече:
— Ще видя дали татко може да те приеме, Деър. Нещата не вървят добре за него напоследък.
Просто изложена и сериозно омаловажена реалност.
Деър се разхождаше нетърпеливо из приемната, докато Бес не се върна, за да му каже, че баща й ще го приеме. Облекчението му беше толкова голямо, че той едва ли не избута Бес, за да мине покрай нея и да влезе в кабинета на губернатора Блай.
— Седни, Деър — каза Уилям Блай, махвайки му да се приближи. — Надявах се, че ще се върнеш, преди…
Думите му секнаха и той се загледа разсеяно през прозореца.
— Вярно ли е, губернаторе, това, което говорят по улиците?
— Не знам какво точно говорят, но предполагам, че повечето неща са верни. Времето ми тук свършва. Корпусът на Нов Южен Уелс отдавна иска да се махна и няма да се спре пред нищо, за да постигне целта си. Поставях препятствия пред интересите и алчността им, но един ден те ще стигнат твърде далече. Само си пожелавам да бъда тук, когато този ден настъпи.
Нисък, набит, пооплешивял, с венец от сива коса около задната част на черепа, Уилям Блай беше оцелял, изхвърлен в малка лодка насред открито море след бунта на кораба „Баунти“. С изненадваща издръжливост беше преплавал четири хиляди мили, преди да достигне остров Тимор в Източноиндийския архипелаг. А сега се изправяше пред почти толкова голямо предизвикателство. Грижите и умората му ясно личаха по бръчките, набраздили лицето му, и по дълбоките тъмни сенки под очите.
— Съзнавам, че имахте малко време, за да… размислите над онова, за което ви моля във връзка с Кейси О’Кейн, губернаторе, но е наложително да получа отговора ви. Във… във ваша власт ли е да помилвате напълно Кейси О’Кейн?
— Днес това е в моя власт — сви рамене Блай, — но утре… кой знае.
— И какво решихте?
Външно той беше спокоен, но сърцето му диво туптеше в гърдите.
— Какво означава тази жена за тебе, Деър?
— Аз… аз много я ценя, губернаторе.
— Цениш я? — намръщи се Блай. — Човек цени коня си.
Деър има приличието да се изчерви.
— Обичам я, по дяволите! Обичам я от мига, когато я видях за първи път.
Блай се усмихна.
— Точно това исках да чуя. О, знам, че имаше време, когато мислех, че ти и моята Бес… Но Бес никога няма да се съгласи да остане в колонията. Тя е добро момиче, Деър, и искам най-доброто за нея.
— Тя заслужава най-доброто, губернаторе — съгласи се Деър, питайки се как бяха излезли от темата за Кейси.
— Хм! Да — изкашля се Блай, смутен, че е изложил на показ нежните си чувства. — Но да се върнем към твоята млада дама. Помислих за нея и се разкъсвах между възможностите да й дам пълно помилване или облекчен режим. И още не мога да реша. Нещата много зависят от твоя отговор на следващия ми въпрос.
— Надявам се да отговоря задоволително, според възможностите си — отвърна Деър, изпълнен с надежди.
— Какво ще се случи с госпожица О’Кейн, ако бъде освободена? С други думи, какви са намеренията ти за това момиче?
Деър се поколеба само за миг.
— Ще се оженя за нея, ако ме иска, а имам причина да вярвам, че това е точно така.
— Ти разбираш, Деър, че докато не знам със сигурност какво си намислил, не мога да помилвам момичето и да го пусна самичко в този град на главорези. Разбрах, че е красива, и ако това, което ми каза за нейното престъпление, е вярно, тя е и абсолютно невинна. Но трябва да се оправям и с Корпуса на Нов Южен Уелс. Още я издирват, за да я разпитат във връзка с избягалия затворник Тимъти О’Мали. Казаха ми, че още е на свобода, въпреки че го търсят много щателно. И доколкото знам, Кейси О’Кейн още я няма.
— Губернаторе, този човек е бил тежко ранен. Сега или е вече мъртъв, или се е изгубил в гъсталака, или са го изяли дивите зверове. Кейси не знае нищо за него — излъга той.
— Имало е свидетел — изтъкна Блай.
— Ревнива затворничка, която искаше да дискредитира Кейси в моите очи, защото бяхме станали твърде близки. Ревността на Мег накара Кейси да избяга, от ревност Мег излъга за много неща.
— Всеизвестен факт е, че госпожица О’Кейн е изчезнала.