— Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, ще отида лично до Парамата да видя Робин — обеща Рой.
Бъдни вечер е, мислеше Деър, докато яздеше към подножието на хълмовете на следващата сутрин. Конят на Бен вървеше търпеливо след неговия. Какъв ужасен момент за Робин да стои в затвора без ни най-малка надежда за правосъдие. Но поне Кейси беше в безопасност, помисли той с благодарност — тоест, докогато губернаторът Блай имаше власт. Деър се надяваше, че той ще се справи с този бунт също както и с предишния.
Оставяйки конете в селото на аборигените, за да продължи пеша, Деър стигна до пещерата, нямайки търпение да види Кейси и да й каже, че вече не е затворничка. Тъй като още не беше имал възможността да я помоли да му стане съпруга, той се надяваше да поправи това положение, и то незабавно. Нейното съгласие беше единственият коледен подарък, от който имаше нужда.
Деър със смущение откри, че пещерата е празна, и веднага си помисли най-лошото. Излизайки навън, той започна да вика тревожно и беше възнаграден с отклика на Бен. След секунди младият мъж излезе тичешком от храсталака. Но беше сам.
— Къде е Кейси, Бен? Какво се е случило с нея? Въпросите на Деър заваляха като дъжд.
— Кейси е добре, Деър, не се вълнувай — ухили се Бен извънредно развеселен. — Тя е при потока… къпе се. Аз наблюдавам.
— Какво наблюдаваш? Кейси или евентуални натрапници? — забеляза сухо Деър.
— Хайде, братко, познаваш ме — ухили се хищнически Бен.
— Точно затова питам. Защото те познавам.
— Шегата настрана, Деър — каза Бен, ставайки сериозен, — как беше в Сидни?
— Точно по план. Тим О’Мали е на път за Америка.
— Ами Кейси? Какво ще стане с нея?
— Ще се оженя за нея. Губернаторът Блай реши да я помилва. Надявам се името ми да я пази от по-нататъшни посегателства.
— Ще се жениш! — ахна Бен, стреснат. — Ами Марси?
— Не я обичам, обичам Кейси.
— Винаги съм си знаел, че искаш Кейси, Деър, но никога не съм допускал, че… тоест… предполагах, че само я желаеш.
— Наистина я желая, Бен — призна Деър в рядък изблик на емоция. — Но завинаги, не само като любовница.
Двамата поговориха още няколко минути, най-вече за положението на Робин, и после Деър каза:
— Ти се върни във фермата, Бен. Аз ще доведа Кейси у дома. Оставих твоя кон при Кулонг.
— Но, Деър, защо…
— Искам да прекарам малко време насаме с Кейси. Има много неща, които трябва да й обясня. Плановете за брака ни сигурно ще й дойдат изневиделица. Разбираш, нали?
Сивите очи на Деър блеснаха дяволито.
Ответна искра припламна в братовите му, също така сиви очи.
— Да, братко, дай си достатъчно време. Коледната вечеря ще дочака вие с Кейси да се върнете.
Застанала под водопада, Кейси отметна глава назад и огнените плитки погалиха хълбоците й, докато искрящата вода се разсипваше над тях. Тя беше благодарна на Бен, че й беше позволил тази така желана баня, и й се наслаждаваше на воля, знаейки, че той е наблизо и бди. Но в момента Бен не занимаваше мислите й. Тази чест принадлежеше на Деър.
През седмиците, откогато се бе запознала с него, той беше станал нейна мания. При първата им среща се беше показал арогантен, взискателен и направо отвратителен. А после се беше любил с нея. Горещ пламък прониза тялото й и сетивата й възликуваха при спомена за насладите и усещанията, които той беше извикал у нея. Изпитваше ли Деър същото спрямо нея? Харесваше му да се люби с нея, тя знаеше това, и понякога се беше държал така, сякаш наистина държеше на нея. Не беше ли дошъл да й помогне и не беше ли предложил да помогне на Тим? Само ако я обичаше толкова много, колкото и тя него…
— Глупаво момиче — упрекна се тя на глас. — Аз съм осъдена, няма бъдеще за нас.
Дори да беше възможно, той и семейството му биха станали обект на презрение от страна на приятелите си, които не понасяха затворниците, разсъди тя в безмълвно съзерцание. Щяха да бъдат изгонени от приличното общество, а тя не би могла да понесе това.
Потънала в мислите си, Кейси не чуваше нищо заради рева на водопада, само биенето на сърцето си. Деър… Деър… Деър… така като че ли мълвеше то. Тя обичаше звука на името му. Дръзко име за дързък мъж. И в кулминацията на екстаза си тя чу собственото си име, преобразено от взискателните му устни в кадифена ласка.
— Кейси.
Отначало й се стори, че си е въобразила гласа на Деър от дълбините на копнежа си. Докато едни силни ръце не обгърнаха талията й. Ахвайки, тя се обърна и го приветства с искрящия поглед на зелените си очи. Той стоеше до нея под водопада, а бронзовите му гърди блестяха тъмнозлатисти под слънчевите лъчи.