— Деър, слава богу, че се върна. Толкова се тревожех.
С потъмнели от желание сиви очи на Деър му беше трудно да се съсредоточи върху думите й, толкова привлекателна изглеждаше тя в обръча на прегръдката му. Гърдите с рубинени връхчета, съвършено оформени като от най-фин алабастър, оставяха пламтящи следи, притискайки се към него, и ръцете му като по собствена воля започнаха да бродят свободно по меките, омагьосващи очертания на хълбоците и седалището й. Притискайки тези нежни издутини, Деър я притегли към хълбоците си, накарвайки я да осъзнае растящото му желание.
— Ти си създадена за мен, Кейси — изстена той, а твърдостта му пулсираше от живот. — Бих могъл да се любя с тебе ден и нощ и никога да не почувствам умора.
— Деър, почакай! — възпротиви се Кейси, докато все още имаше сила. — Какво се случи в Сидни? Какво стана с Тим?
— Тим е на път към Америка — отвърна Деър нетърпеливо, вдигайки Кейси, докато краката й не увиснаха безпомощно във водата. — Ще ти кажа по-късно… много по-късно.
Отговорът й се изгуби в плисъка на водата, която се пенеше около тях, докато той похищаваше устата й, изследвайки кадифената топлота по начин, който накара сетивата й да се разлюлеят и я изпълни с тръпнеща възбуда. Когато накрая той вдигна глава, тя се намери оплетена в мрежата на омагьосващия му поглед, запечатал съдбата й за вечни времена.
Когато тя отметна глава назад, за да го улесни, Деър започна да обсипва с огнени целувки красивата й шия чак до всяко розово връхче, увенчаващо гърдите й, докато дръзките му ласки изгаряха бедрата й. Когато той я настани в скута си, див вик на бликнала наслада се откъсна от гърлото на Кейси. Краката й естествено се впиха в него, докато пулсиращата му мъжественост проникваше между бедрата й, търсейки нейния отвор. Подпомаган от пенливата вода, той лесно се вмъкна вътре, а топлата й ножница се стегна около него, приветствайки го. Стиснал здраво седалището й, той се раздвижи, за да я накара да последва силните му тласъци, и зелените очи на Кейси се разшириха в изненада. Тя беше още твърде неопитна в любовната игра и не познаваше разнообразните начини за даване и получаване на удоволствие. Деър забеляза изражението й и се усмихна.
— Ще се любим по хиляди начини, скъпа — прошепна той с глас, натежал от обещание. — Имаме цял живот пред нас. Ах, любов моя, колко добре те чувствам. Ти си гореща и стегната, и мека като кадифе.
Последните му думи прозвучаха като стон.
— Никога не съм мислила, че да се любиш е толкова прекрасно — изпъшка Кейси, вече почти лишена от дар слово. — О, Деър, моля те, моля те…
— Скоро, любов моя, скоро — обеща той, забивайки крака в пясъчното дъно.
След броени секунди желанието й се изпълни и тя се вкопчи отчаяно в широките му рамене, когато тласък след тласък огнен екстаз заразтърсва стройното й тяло. Изгубена във висините на кулминацията си, Кейси почти не осъзна кога Деър достигна своята и извика силно.
Когато бурята в него утихна, Деър излезе на брега, нежно положи Кейси във високата трева и отново започна я да люби. Но този път не толкова настоятелно, по-бавно, много внимателно и изключително нежно. Когато свърши, очите й блестяха от влага, защото тя осъзнаваше, че Деър се беше любил с нея така, сякаш наистина я обичаше. След това те се облякоха и се сгушиха един в друг, говорейки за всички неща, за които не бяха имали време преди експлозивното си сливане.
— Деър, къде е Бен? — запита Кейси, внезапно осъзнала, че той може да е наблюдавал страстната им прегръдка.
Това извика червенина по бузите й и Деър помисли, че тя никога не е изглеждала по-привлекателна.
— Остави страховете, скъпа — ухили се той дяволито, правилно интерпретирайки мислите й. — Пратих Бен у дома.
— О — въздъхна Кейси с облекчение. — Разкажи ми за Тим, Деър, много ли беше опасно?
— Всичко мина гладко — разкри Деър с нотка на гордост в гласа. — Имаше толкова голямо движение в Сидни, че никой не заподозря двама мъже, отправили се към пристанището. Във всеки случай, Корпусът на рома едва ли е очаквал издирван човек да се яви точно сред тях. Освен това те бяха твърде заети да изпълняват заповедите на Маккартър. За наш късмет един американски търговски кораб тъкмо се готвеше да отплава и добрият капитан не възрази да вземе един пътник. И да е подозирал нещо, не го каза, а малко след това корабът напусна необезпокояван пристанището. Сега Тим вече сигурно е близо до Бостън.
— Благодаря на бога — изпусна дъх Кейси с неподправена радост. — И благодаря и на тебе, Деър. Винаги ще ти бъда благодарна. Тим означава много за мене.
Думите на Кейси за миг нараниха Деър, докато той не си спомни, че Тим О’Мали не можеше да се състезава с него за чувствата на Кейси.