КНИГА ВТОРА
ДРЪЗКА ЛЮБОВ
1808–1809
11
Бен изтича да посрещне Кейси и Деър, когато двамата влязоха в двора, възседнали коня.
— Време беше вие двамата да се върнете — извика младежът с лек укор в гласа. — Ако татко не ме беше спрял, щях да тръгна към пещерата още на разсъмване.
Пурпур полази по шията на Кейси, смутена от мисълта какво щеше да завари Бен, ако беше нахлул в пещерата рано тази сутрин.
— Слава богу, че татко е проявил здрав разум — измърмори Деър, вдигайки очи нагоре.
Рой излезе от къщата и се присъедини към тримата в двора.
— Добре дошла у дома, Кейси. — Той се усмихна и хвана ръцете й. — Добре ли си? Нали не ти се е случило нещо лошо?
Видимата му загриженост стопли сърцето на Кейси и тя отвърна:
— Добре съм, господин Рой, наистина. Особено сега, след като Деър и аз…
И тя хвърли изпълнен с любов поглед към Деър.
— Това, което Кейси се опитва да каже, е, че се съгласи да се омъжи за мене — заяви той гордо.
— Прекрасно! — извика Бен. — Ако беше почакал още малко, аз щях да я поискам.
— На Кейси й трябва мъж, а не кутренце — пошегува се Деър.
— Чакай малко, братко — нацупи се възмутено Бен. — Ще ти покажа…
— Момчета, момчета — намеси се Рой със смях. — Без караници, моля. Днес е щастлив ден. Не само е Коледа, но и имаме годеж, така да се каже. Марта е в кухнята сега и се труди самичка над празничните ястия, а аз съм сигурен, че Кейси иска да си отиде в стаята и да се преоблече.
— О, да — съгласи се Кейси, нямайки търпение да хвърли дрехите, с които беше изкарала вече много дни. — И веднага щом бъда готова, ще помогна на Марта с обяда.
— Кейси — намеси се Деър, — няма нужда.
— Напротив, Деър. Марта не би могла да се справи с всичко съвсем сама. Освен това, искам да й помогна.
Тя се обърна, за да се оттегли, но една ръка, положена над лакътя й, я спря.
— Добре дошла в семейството, Кейси — каза Рой, целувайки я по бузата. — Желая само най-доброто и за двама ви.
Тя внезапно се замисли.
— Господин Рой — започна колебливо, — относно украшенията, аз не съм…
— Никога не съм си помислял, че си била ти, скъпа. Нека забравим всичко това, то не е важно. Имам представа кой ги е взел. И моля ти, нека да не говорим повече за това. Ти вече не си прислужничка.
Кимвайки щастливо, Кейси се запъти към стаята си. За първи път от месеци насам се чувстваше наистина в безопасност. Нямаше нещо, което Мег или някой друг да може да й стори, помисли тя. Скоро тя щеше да стане съпруга на Деър и вече нямаше да се тревожи какво й готви животът.
Докато работеше в кухнята редом с Марта, Кейси усещаше повече радост, отколкото когато и да било, след като баща й беше умрял. Марта я посрещна почти толкова любвеобилно, колкото и Бен, и двете си бъбреха щастливо, разнищвайки последните новини. Най-вече говореха за отношенията между Кейси и Деър и за чувствата помежду им.
— Толкова се радвам за тебе, Кейси — каза Марта, изтривайки една сълза от окото си. — Чудесно е, че те помилваха. Ти и Деър сте създадени един за друг.
Тъкмо в този момент дойдоха неочаквани гости за коледната вечеря. Тед Маккензи и дъщеря му Марси пристигнаха точно когато всички бяха насядали на масата и Кейси поднасяше печен овнешки бут.
— Деър, скъпи — изгука Марси, втурвайки се през вратата, която Бен беше отворил, и влетя в обятията на Деър. — Бях сигурна, че ще дойдеш да се видиш с мене точно днес. Понеже ти не дойде, аз уговорих татко да ме докара у вас.
Смущение, последвано от раздразнение, се разля по лицето на Деър, докато се взираше безмълвно в прелестното момиче в ръцете му. Бен помисли, че така му се пада на брат му, задето е откраднал сърцата на най-красивите жени в Нов Южен Уелс. Но когато забеляза изражението на Кейси, той съжали за прибързаните си заключения. Рой веднага се намеси, надявайки се да разсее напрежението.
— Точно навреме за вечеря, Тед. Ще се присъедините ли към нас?
— Да — съгласи се Тед охотно, оглеждайки овнешкия бут. — И ако бурята, която се надига навън, се разрази, може да ви гостуваме и по-дълго, отколкото очаквате.
Внимателно поставяйки подноса с печеното по средата на масата, Кейси изгледа обидено красивата жена, която се чувстваше толкова удобно в ръцете на Деър, сякаш имаше пълното право да се намира там.