— Марси, никога не съм искал да те нараня и по едно време наистина исках да те направя своя съпруга.
— По едно време! За какво говориш?
— Срещнах една жена. Жена, която много обичам. Помолих я да се омъжи за мене.
Изведнъж сините очи на Марси загубиха невинния си поглед, заменен от убийствен блясък.
— Коя е тя? Коя е кучката, която те открадна от мене? Дъщерята на губернатора Блай ли е? Тя е доста стара за тебе.
— Не е Бес. Кейси е — отвърна Деър, понеже нямаше как да смекчи удара.
Макар че в действителност не беше предлагал брак на Марси, подразбираше се, че един ден те двамата ще се оженят.
— Кейси? Коя Кейси? — изсъска Марси, правейки се, че не разбира.
— Вече се запозна с нея, тя ни поднесе вечерята.
Лицето на Марси стана смъртнобледо и Деър помисли, че може да припадне, докато тя не се върна към живота с изблик на невиждан гняв.
— Затворничка! — изпищя Марси. — Ти си позволил на една осъдена курва да се вмъкне между нас? Отвратителен негодник! Предполагам какво е направила малката кучка, сигурно си е размахала опашката и ти си хукнал след нея като разгонен котарак. Тя вдигна ли си краката за тебе?
— Марси, не е точно така — протестира Деър, чийто гняв висеше на тънка нишка. — Обичам Кейси.
— Обичал я бил! Обичаш това, което е между краката й! Не можеш ли просто да вземеш каквото ти предлага и да забравиш за нея? Няма да ти го натяквам, скъпи. Всички мъже са донякъде неуправляеми.
— Марси, няма да ти позволя да говориш по този начин за Кейси. Тя е жената, за която ще се оженя.
— Колко благородно, Деър, но очевидно си забравил нещо. Тя е осъдена.
— Вече не е. Губернаторът Блай й даде пълно опрощение преди няколко дни. Тя е еманципантка и скоро ще бъде моя съпруга.
— Нищо от моите думи ли няма да промени намеренията ти?
— Абсолютно нищо.
— Никога няма да ти го простя, Деър — изрече Марси със стиснати зъби. — Ти ме съсипа. Кой мъж ще ме вземе сега?
— Ако говориш за девствеността си, Марси, тя не съществуваше. Ти си я загубила доста преди да легна с тебе.
— Не бъди груб, Деър, говоря за твоя… за любенето с теб. Никой не може да се сравни с тебе.
— Поласкан съм, но съм сигурен, че един ден ще си намериш мъж, достоен за твоята любов.
Отговорът й се загуби в изтрещяването на гръмотевицата, придружен от стрелкащи се в небето светкавици, и над главите им рукна пороен дъжд. Макар Деър да не беше особено доволен, като че ли Марси и Тед щяха да прекарат нощта тук, в имението.
Къщата най-накрая беше утихнала и в нея се беше настанила хладна атмосфера, когато двамата Маккензи се бяха убедили, че Деър напълно сериозно смята да се ожени за Кейси. Макар че самата Кейси с колебание се беше съгласила да се присъедини към семейството и гостите в приемната след вечеря, тя се чувстваше толкова неловко, че скоро се извини, че е уморена, и се оттегли. Деър се разтревожи, защото не беше оставал насаме с нея нито за миг, откакто се бяха върнали вчера, и не беше имал възможността да й поднесе подаръка си. Но се надяваше, че когато всички заспят, може да се промъкне незабелязано в стаята й.
Разхождайки се нетърпеливо напред-назад, докато не мина полунощ, Деър пъхна едно малко пакетче в предния джоб на ризата си и се запъти към вратата. Но тя се отвори пред него, преди да беше посегнал към дръжката, и една малка забулена фигурка се вмъкна в стаята му.
— Кейси? — прошепна той с радост, обгръщайки я нежно. — Ти ме изненадваш, любов моя. Не те очаквах тази вечер.
Дребната фигурка замря, после се дръпна рядко назад, заставайки близо до трепкащия пламък на свещта, за да разкрие самоличността си.
— По дяволите! Какво правиш тук, Марси?
— Не се сърди, скъпи — замоли се Марси. — Дойдох да ти припомня колко добре се чувстваме заедно, за да забравиш това налудничаво решение да се жениш за осъдена жена, за която не знаеш нищо.
— Върви си в леглото, Марси. Аз обичам Кейси. Няма изгледи да си променя намеренията.
— Може би ще успея да те убедя — измърка тя съблазнително, докато скриващото я наметало се смъкна по тялото й и легна като тъмна локва в краката й.
Деър ахна, когато слабата светлина разкри великолепната порцеланова плът, разкошна във великолепната си голота. Щръкналите розови зърна, увенчаващи млечнобелите гърди, и златистият отблясък между гъвкавите бедра накараха желанието да запулсира във вените му. Никой жив мъж не би могъл да остане безразличен пред такава невероятно примамлива женственост.
— Ти ме искаш, Деър — прошепна гърлено Марси. — Вземи ме. Забрави онази малка кучка, тя не е достатъчно добра за тебе. Явно те е омагьосала. Но ще ти го простя. Ти имаш нужда от съпруга като мене, жена от твоята собствена класа.