Думите й бяха катализаторът, който освободи вцепенените сетива на Деър. Той хладнокръвно вдигна наметалото от пода и го наметна на раменете й.
— Никога не съм искал да те наскърбя, Марси — каза той с равен тон, въздържайки се да я укори за оскърбителното й поведение. — Когато Кейси влезе в живота ми, вече никоя жена не означаваше нищо за мене. Лека нощ, най-добре е и двамата да забравим, че между нас нещо изобщо се е случило.
Докато говореше така, той я отвеждаше решително към вратата и преди да се усети, Марси се намери застанала в коридора пред една затворена врата. Кипейки в безсилен гняв, тя се отправи към собственото си изстинало легло.
В мига, когато вратата се затвори зад Марси, Деър изпусна остро дъх, разтърсвайки рамене, за да отпъди натрапчивия аромат на рози, оставен от нея. После излезе от стаята, потупвайки джоба си, за да се увери, че подаръкът му за Кейси е там. Намери вратата й незалостена и се вмъкна вътре. Стаята тънеше в тъмнина и Деър извади от джоба си кремък и да запали свещта. Кейси се събуди веднага.
— Боже господи, Деър, така ме изплаши! — изпъшка тя, хванала се за гърлото.
— Прости ми, любов моя. Просто трябваше да те видя — прошепна Деър, настанявайки се удобно на крайчеца на леглото. — Искам да ти се извиня за днес. Марси обикновено не е толкова неприятна, но аз ужасно я нараних.
Кейси простена, казвайки си мислено, че „неприятна“ едва ли е подходящо определение за грубото поведение на Марси Маккензи.
— Може би не съм подходящата жена за тебе — осмели се тя, предоставяйки му възможността да оттегли предложението си за брак, докато още имаше шанс.
— Ти си единствената жена за мене — възрази той. — Това е причината да съм с тебе сега. Имам подарък за своята любима.
— Коледен подарък? О, Деър, а аз нямам нищо за тебе — завайка се Кейси.
— Ти ми даде себе си, любов моя. Това е повече от достатъчно.
И той бръкна в джоба си и извади една малка кутийка, която постави нежно в ръката й. Кейси я загледа в продължение на няколко секунди, после впи очи в Деър.
— Отвори я, любов моя — каза той.
Треперейки от вълнение, Кейси вдигна капачето и извика стреснато. Сгушен в гънки от кадифе, в кутийка се криеше майсторски шлифован изумруд, обкръжен от диаманти. Гледката я остави без дъх.
— О, Деър, това е… невероятно! Но е много ценно. Не мога да приема нещо, което струва толкова много.
Макар че фермерите можеха да бъдат и заможни, все пак капиталът им обикновено беше толкова малък, че по принцип осъществяваха разменна търговия помежду си.
— Пръстенът беше на майка ми, любов моя. Сега е твой.
— Но аз мислех, че всичките украшения на майка ти са били откраднати.
— Не всички. Този пръстен ми беше даден, за да го дам на бъдещата си съпруга. Той не стоеше при другите украшения. Искам да го вземеш.
Деър извади пръстена от гнездото му и го постави на пръста на Кейси, докато тя го гледаше със страхопочитание.
— Никога не съм виждала нещо толкова красиво.
— Нито пък аз — усмихна се Деър, а сивите му очи не се отделяха от лицето й.
— Благодаря ти, любов моя, благодаря ти — каза Кейси, покривайки лицето му с целувки.
С щастлив смях Деър отдели ръцете й от врата си и нерешително се изправи на крака.
— По-добре да тръгвам, скъпа, иначе никой от нас няма да спи тази нощ. А след снощи имаме нужда от добра почивка.
Кейси се изчерви, припомняйки си съвсем ясно предната нощ, когато екстазът ги беше овладявал отново и отново. Мисълта, че би могла да изпитва същото онова чувство нощ след нощ, след като се оженят, накара кожата на гърба й да настръхне.
— Лека нощ, любов моя — каза Деър замечтано, позволявайки си само една невинна целувка по челото. — Приятни сънища.
Сякаш би могла да спи след цялото това вълнение тази вечер!
Семейство Маккензи си тръгнаха рано на другата сутрин; отдавнашното приятелство беше разклатено. Но Кейси беше толкова щастлива, че в последвалите дни не отдели на високомерната Марси нещо повече от откъслечни мисли. Рой й беше подарил целия гардероб на покойната си съпруга и двете с Марта прекарваха всяка свободна минута в преправяне на дрехи и подготвяне на най-подходящата сватбена рокля. Най-накрая се спряха на една рокля от шифон, недотам демодирана и достатъчно прохладна и за най-горещия ден.
Кейси и Деър не бяха споделяли едно легло от престоя си в пещерата и напрежението започваше да си казва думата. Те се виждаха всеки ден, без да разменят нищо повече от една-две целувки, емоциите им бяха в състояние на безтегловност. Деър беше готов да експлодира, а Кейси се люлееше на ръба на бездната. Тя много се зарадва, когато в края на първата седмица след Нова година Деър обяви, че отива в Сидни, за да намери свещеника. Предната година един свещеник беше дошъл в колонията и Деър се надяваше да го докара във фермата, за да извърши кратката церемония, която да ги съедини. Кейси изпадна в екстаз. След няколко дни щеше да стане госпожа Деър Пенрод. Ще бъде възможно най-добрата съпруга, обеща си тя. Само хубави неща ще им се случват отсега нататък. Ще имат деца — много деца — и любов, и смях, и… Умът й работеше на пълни обороти, представяйки си щастие и дълъг живот, които щеше да споделя с Деър за вечни времена.