— Бог да ни е на помощ, на всички ни — измърмори Деър, пришпорвайки коня си в галоп. — И бог да е на помощ на Потър, ако на Кейси й се е случило нещо.
12
Кейси вече не можеше да седи и да чака Деър да се върне. Двамата с Бен трябваше отдавна да са в къщи. Тя заплаши да тръгне сама с фургона към Сидни, но Рой беше непреклонен в отказа си.
— Може би свещеникът е имал някаква своя работа за довършване, преди да може да тръгне насам — предположи Рой, по-загрижен, отколкото даваше да се разбере.
— Ако беше така, Бен щеше да се върне сам, за да ни съобщи за забавянето — настоя упорито Кейси. — Не, Рой, просто знам, че се е случило нещо ужасно.
— Може би си права — допусна той, намръщил чело.
— Ако не бива аз да отивам в Сидни, поне ти иди, Рой — замоли се Кейси. — Не мога да го обясня, но имам чувството, че нещо ужасно им се е случило или предстои да се случи.
Поддавайки се най-накрая на горещите й молби, Рой се съгласи да отиде до Сидни.
— Ти и Марта ще се справите ли тук сами, докато се върна? — запита той, въпреки че вътрешният му глас му подсказваше, че трябва да остане, докато някой от синовете му не се върне с обяснение. — Том и мъжете са на юг, подкарват овцете към потока, за да ги изкъпят преди стригането. Вие ще сте сами тук.
— Какво може да ни се случи във фермата? — възрази Кейси. — Двете с Марта ще бъдем в безопасност, докато се върнете. Моля те, побързай, Рой.
След петнадесет минути Кейси облекчено въздъхна, когато Рой потегли към Сидни. След половин час, малко след като той беше излязъл от Парамата, сержант Граймз с четирима войници, тръгна към имението Пенрод само минути след като беше получил нареждания от лейтенант Потър да арестува Кейси О’Кейн.
Кейси седеше на стъпалата на верандата с надежда да улови полъх от ветрец, а стомахът й се свиваше от тревога и отчаяние. Какво се беше случило с Деър и Бен, измъчваше се тя. Да не са ги нападнали разбойници? Или са имали неприятности с Корпуса? Всичко беше възможно в град като Сидни. Може би някой е разбрал, че Деър е отговорен за бягството на Тим от колонията. Всякакви мрачни мисли владееха мозъка на Кейси, докато очите й се взираха разсеяно в пространството.
Когато забеляза облака прах, надигащ се в далечината, тя се замоли дано да е причинен от внезапен вятър. Скоро обаче разбра, че прахът е вдигнат от приближаващи се конници.
— Марта! — извика Кейси развълнувано. — Бързо ела. Мисля, че мъжете се връщат.
Първата й мисъл беше, че Рой е срещнал синовете си по пътя и се връщат заедно. Като, разбира се, и свещеникът е с тях.
Марта излезе на верандата и също зачака с радостно предчувствие. Засенчвайки очи срещу ярко греещото слънце, Кейси започна да се притеснява. Колкото повече се приближаваха конниците, толкова по-силно чуваше един тревожен вътрешен глас. Нещо не беше наред, никак не беше наред. Тя го разбра в момента, когато позна ясно различимата униформа на Корпуса.
— Господ да ни е на помощ — изскимтя Марта и цветът се оттегли от лицето й. — Войници са.
Странно, но Кейси не помисли за собствената си сигурност, а само за тази на Деър и семейството му. Пристигането на войниците подсили убеждението й, че Деър има някакви проблеми. Тя загледа с трепет как сержант Граймз и четирима войници влизат в двора. Петимата скочиха от седлата, но само Граймз се приближи към двете жени. Нахалната му усмивка и дръзкият му поглед обгърнаха Кейси. Тя се вкопчи в Марта.
— Какво искате?
Никога не се беше сблъсквала с него, но знаеше, че е от войниците, изпратени в Парамата, за да поддържат реда. Знаеше също и че това е мъжът, който беше арестувал Робин и е издирвал нея и Тим.
— Аз съм сержант Граймз. Коя от вас двете е Кейси О’Кейн?
— Аз съм Кейси О’Кейн — изстъпи се Марта, хвърляйки предупредителен поглед към Кейси. — Какво искате от мене?
— Аз съм тази, която търсите, сержант — каза Кейси, благодарна на Марта заради жертвата й, но не искайки да я приеме.
Ухилвайки се многозначително, Граймз изрече:
— И аз така мислех, че си ти, с червената коса. Арестувам те, задето си подпомагала избягал затворник.
— Как така? Наскоро получих помилване от губернатора.
— Предполагам, че още не си чула, но в Сидни имаше бунт. Губернаторът Блай е под домашен арест и Корпусът управлява колонията.
— Деър — прошепна Кейси едва чуто. Значи това го беше задържало в Сидни. А на глас каза с повече дързост, отколкото чувстваше: — Не можете да ме арестувате, казах ви, че съм помилвана.
— Няма значение дали си осъдена или освободена; това, което си направила, е незаконно — осведоми я Граймз. — Има свидетел, който се закле, че си помогнала на избягал затворник. Трябва да те отведа в Сидни, за да бъдеш съдена.