— Кейси, любов моя, аз съм, Деър. Сега си в безопасност.
Тя помисли, че халюцинира. Затвори очи, после бавно ти отвори. Най-накрая мъглата започна да се разкъсва и любимото лице на Деър се очерта пред нея.
— Деър! Ти си тук Слава на бога. Този мъж… този ужасен сержант Граймз се опита да…
— Знам, любов моя — започна да я успокоява Деър, хвърляйки отвратен поглед към сгърченото тяло на войника. Той го беше отхвърлил от Кейси с такава сила, че сержантът лежеше на пода, изпаднал в безсъзнание. — Нарани ли те? Ако ти е направил нещо, кълна се, че ще го убия! По дяволите последиците!
— Не — отвърна Кейси, потънала в сълзи. — Ти пристигна навреме. Но ако се беше забавил само една минута…
Тя потръпна и Деър я притисна плътно до себе си, страхувайки се да си помисли какво би могло да се случи. Когато двамата с Бен бяха срещнали баща си по пътя и бяха научили, че Кейси е сама, той едва не беше уморил коня си от препускане, за да стигне навреме при нея. В последния възможен миг.
Внезапно в стаята нахлуха четиримата войници, последвани от Бен и Рой.
— Какво сте направили на сержанта? — запита ефрейторът, помагайки на замаяния Граймз да се изправи на краката си.
— Нищо, което да не си е заслужил — изсъска войнствено Деър. — На началниците му няма да им хареса, като научат, че се е опитал да изнасили беззащитна жена.
— Вън, Граймз! — заповяда сухо Рой. — Достатъчно зло сторихте за един ден. Откъде знаехте, че Кейси е тук?
— Няма да тръгна без момичето — изръмжа Граймз, който се беше посвестил. — Имам заповед да я отведа в Сидни. Лейтенант Потър е научил за нея. Писарят на губернатора му казал за помилването и той правилно предположил, че ще я намерим тук. На него му е заповядано да я отведе в Сидни за разпит.
— Заповедта включва ли изнасилване? — запита разпалено Бен. Сякаш глух, Граймз се обърна към своите хора.
— Вземете момичето. Чакат ни в Сидни преди мръкване.
Четиримата мъже пристъпиха напред, но Деър дръпна Кейси зад себе си, отказвайки да я предаде.
— Ще я вземете само през трупа ми — предизвика ги той.
— Това може да се уреди — изхили се Граймз.
— Деър, моля те — обади се Кейси, най-накрая възвърнала си дар слово. — Не се меси. Мисля, че е най-добре за всички ни да отида с войниците. Аз… не искам да пострадаш.
— Не! — изрева Деър. — Граймз е животно, няма да позволя…
Думите му замряха в гърлото, когато незабележимото кимване на сержанта беше правилно изтълкувано от един от войниците, който безшумно се прокрадна зад Деър и го удари по тила с дръжката на пистолета си. Той се стовари на пода с глухо тупване.
— Деър! — изпищя Кейси, падайки на колене до него.
С убийствен блясък в очите Бен се хвърли напред, но мощната ръка на баща му го задържа.
— Пусни ме, татко! Виж какво направи това копеле на Деър!
— Не можем сега да направим нищо за Кейси, Бен — каза Рой със стиснати зъби. — Ще имаме повече възможности, когато отидем в Сидни и подадем тъжба в съда. Сигурен съм, че ще ни разберат, когато обясним нещата достатъчно подробно.
— Послушай баща си, Бен — посъветва го Кейси, отчаяна, докато опипваше буцата, която се надигаше на тила на Деър.
Равномерното вдигане и спускане на гърдите му показваше, че не е тежко ранен, и тя облекчено въздъхна.
— Добре, момиче, вземай си нещата — нареди грубо Граймз. — Само колкото се поберат в някоя торбичка.
— Излезте от стаята, докато се преоблека — каза Кейси с отчаяна смелост. — Благодарение на вас тази рокля е на парцали.
— За да избягаш през прозореца, така ли? — възрази Граймз с неприкрита насмешка. — Не, няма.
— Нямате ли чувство за приличие, Граймз? — упрекна го сърдито Рой. — Позволете на Кейси усамотението, което тя заслужава.
— Няма да се опитвам да избягам — добави тя. — Но отказвам да помръдна от мястото си, докато не съм се преоблякла.
— Върви — отстъпи Граймз, мърморейки ругатни под носа си. — Но побързай. — После, като погледна надолу към неподвижното тяло на Деър, той заповяда: — Изнесете го оттук.
Бен и Рой побързаха да изпълнят заповедта на сержанта, докато всички с изключение на Кейси излизаха от стаята.
— Ще стоя пред вратата, така че не се опитвай да бягаш — предупреди я Граймз, хвърляйки към нея яростен поглед през рамо.
След малко Кейси излезе от стаята, понесла торбичка с лични вещи под мишница. Изпита огромно облекчение, когато видя Деър, малко блед, да стои на собствените си крака.
— Готова съм — каза тя и гласът й затрепери от сълзи.