Граймз я подкара към вратата. Спря за кратко, когато чу гласа на Деър изрича предупреждение, което остави сержанта по-разтреперан, отколкото би искал да признае.
— Само един косъм да падне от главата на Кейси и си мъртъв. Лично ще те изпратя в ада.
13
Потънала в нещастието си, Кейси се разхождаше напред-назад из малката килия. Шест стъпки от единия край до другия, шест стъпки от стена до стена. Едно малко прозорче, високо горе, пропускаше слаба светлина през деня, а за през нощта й отпускаха една свещ. Тя едва понасяше помията, която тук представяха за храна, и през двете седмици зад решетките, беше доста отслабнала. Купчина слама, покрита с проядено от молци одеяло, и служеше за легло.
Кейси не знаеше дали нарочно или не, но не пускаха посетители при нея. Във всеки случай, досега се беше срещнала само с един човек. С Деър. Като познаваше семейство Пенрод, тя силно се съмняваше, че отказват да ги пускат при нея. Единственият човек, който като че ли имаше неограничен достъп до килията й, беше лейтенант Потър. Макар да беше още млад и не беше нито грозен, нито неприятен на вид, на Кейси не й беше до замислената му физиономия или алчния му поглед. Не обръщаше внимание и на безсрамните му забележки или начина, по който нахалните му очи обхождаха тялото й.
Къде е Деър, питаше се тя отпаднало. Нямаше откъде да знае, че тримата мъже от семейство Пенрод още бяха в Сидни, отседнали у своя приятел Дрю Стенли. Бяха пристигнали почти по едно и също време с Кейси, тъй като последваха сержант Граймз и хората му в града, за да осигурят безопасността й.
Бяха се захванали веднага за работа, използвайки влиянието си, за да освободят Кейси. Но за голямо отчаяние и мъка на Деър това като че ли се оказваше безнадеждна кауза. Корпусът на рома, вече напълно овладял колонията под ръководството на Джон Маккартър и полковник Джонстън, смяташе да се възползва от случая с Кейси, за да покаже на хората какви лоши последици може да има подпомагането на затворници, които живееха само малко по-сносно от роби под тяхното жестоко управление. Губернаторът Блай, все още под домашен арест, не можеше да помогне с нищо. Деър, подтикван от отчаяние, беше принуден да се превърне в просител. Фактът, че желаеше да се ожени за осъдена жена, не натежаваше в негова полза.
Докато лежеше отпусната върху купчината мръсна слама, Кейси се пренесе мислено две седмици назад, към пътуването до Сидни, след като я бяха арестували. Как ненавиждаше сержант Граймз, който я беше накарал да измине целия път седнала пред него на коня му. През цялото време й шепнеше неприлични неща на ухото, а дръзките му ръце не преставаха да опипват гърдите, седалището и бедрата й. Тя още носеше белези от стискането на ръцете му по нежната си плът. Но за нейно огромно облекчение нахалството му не стигаше по-далече, без съмнение заради мрачното предупреждение на Деър, както и заради факта, че тримата мъже от семейство Пенрод яздеха недалеч тях.
След като Кейси пристигна в Сидни, лейтенант Потър веднага пое нещата в свои ръце и я затвори в килията, където се намираше и сега. Оттогава насам често я беше посещавал, за да я измъчва със заплахи за несигурното й бъдеще. Потънала в униние, Кейси трепна силно, когато вратата на килията се отвори и пропусна мъчителя й, ухилен до ушите.
— Да знаеш, че процесът ти е насрочен — осведоми я Потър. — Ще бъде вдругиден. Съдия Адвокейт и членовете на Корпуса ще решат съдбата ти.
Кейси не каза нищо, взирайки се в него с помръкнал поглед. Със сигурност нямаше да я обесят, задето е помогнала на Тим. Тя знаеше, че редовно окачват осъдени на бесилката, издигната на Джордж стрийт, понякога и жени изкачваха този ешафод. Но, боже господи, тя не искаше да умре; не заслужаваше да умре заради стореното! Лека-полека тя осъзна, че Потър още стои пред нея.
— Имам известно влияние, както знаеш — намекна той хитро. — Можеш да си помогнеш, като се покажеш мила към мене.
Кейси премига, не беше сигурна, че разбира.
— Да не би да намеквате, че аз… че ние…
— Не си глупава, Кейси, знаеш за какво говоря — изсъска Потър. — Искам те още от момента, когато те доведоха под мое попечителство. Ти не си невинна. Сигурно такива мъже като тримата Пенрод добре са се възползвали от това, което предлагаш. И аз съм добър колкото тях. Отвори си краката доброволно за мене и ще се погрижа да ти дадат по-лека присъда.
— Върви по дяволите! — избухна Кейси. — Можеш да ме насилиш, но всички в колонията ще научат, когато бъда изведена пред съда. Сигурна съм, че гордостта ти ще пострада, когато свърша с тебе, освен ако не се смяташ на едно и също равнище със сержант Граймз, който се опита да ме изнасили.