— Побързай, любов моя — подкани я той, останал без дъх. — Не мога да чакам повече. Толкова близо съм до небесата, колкото не съм и очаквал.
Чувствените му думи накараха Кейси да изстене и тя експлодира… отново и отново. В мига, когато Деър почувства тялото й да се напряга и ножницата й да го притиска силно, той се отдаде на собствената си изгаряща страст, треперейки и стенейки от екстаз, който граничеше с болка.
— Обичам те, Кейси — прошепна той, докато двамата плуваха в океан от еуфория. — Никога не се съмнявай в любовта ми, каквото и да се случи.
Кейси се сгуши в топлината му, твърде задоволена, за да чува нещо друго освен любовното му признание.
— Винаги съм те обичала, Деър, и винаги ще те обичам — изрече тя.
Умора тегнеше в гласа й, но преди сънят да я призове, Деър я разбуди.
— Не заспивай, любов моя, трябва да бъдем далече оттук преди разсъмване.
— Далече ли? — повтори уморено Кейси. — За какво говориш?
— Ще те отведа оттук. Не мога да те оставя на произвола на човек като Потър. Знаеш ли какво разправял? Хвалел се пред всички, че ти… си споделяла леглото му. И че… ти харесвало.
Думите му стреснаха Кейси и тя окончателно се събуди.
— Но, Деър, това не е вярно!
— Вярвам ти, любов моя, но не мога да понеса мисълта да те оставя при него. Облечи се, тръгваме.
— Къде ще отидем? Няма място в колонията, където да можем да се скрием.
— Може да потънем в гората и да живеем там — отвърна Деър с мрачна решителност. — Ще се установим временно в пещерата.
Кейси поклати глава със съжаление.
— Не, Деър, не мога и не бива да искам това от тебе. Отказвам да те завлека надолу със себе си. Ти имаш твърде много да губиш. Не — възрази тя решително, — няма да тръгна с тебе.
— По дяволите, Кейси, нима ти харесва да живееш тук с Потър? — избухна Деър. — Вярно ли е това, което той разправя за вас двамата?
— Деър! Как можа да го кажеш? За тебе мисля. И за Бен, и за баща ти. Ще оставиш ли Корпусът да конфискува всичко, за което Рой е работил години наред, всичко, което притежава и обича? Не мога да понеса отговорността за подобно нещо.
— Какво искаш да направя? — изпъшка Деър.
— Забрави ме — замоли го Кейси, изхлипвайки. — Нямам право да те моля да ме чакаш седем години.
— Обичам те. Имаш цялото право на света да искаш каквото и да било от мене. Освен да те оставя тук. Някой ден Потър ще прозре хитрината ти и ще те вземе насила. Знаеш го и аз го знам. Моля те, Кейси, не спори, просто побързай и се облечи.
Мислейки, че е сложил край на възраженията й, Деър стана и бързо се облече, но с изненада видя, че тя не е направила същото.
— Кейси…
— Върви, Деър, преди да са те открили — подкани го тя. Това бяха най-трудните думи, които някога беше произнасяла. — Моля те.
— Кой е тук? — долетя един глас откъм затворената врата. — Кой е при тебе, момиче?
— Никой! Няма никой при мене — отговори Кейси, преструвайки се, че току-що се събужда. — Събудихте ме, ефрейтор! Какво искате?
— Кълна се, че чух гласове от стаята ти — изръмжа той с явен скептицизъм. — Влизам.
— Не! Почакайте! Нека… оставете ме да се завия! — И изсъска към Деър: — Върви, Деър, моля те.
Понеже нямаше избор, той се прехвърли през прозореца, но се обърна, за да изрече:
— Ще се върна, любов моя. Някак си ще те убедя, че нищо друго няма значение за мене освен твоята сигурност. С радост ще пожертвам всичко за тебе.
Да остави Кейси беше най-трудното нещо, което Деър някога бе правил в живота си. Той изчезна бързо и тихо — така, както и беше дошъл.
След няколко секунди, когато ефрейтор Фредерик влезе през вратата, той намери Кейси сама, седнала в средата на леглото и увита чак до брадичката.
14
Лейтенант Потър се върна късно на следващия ден. Нещастният затворник беше хванат, преди да успее да изчезне в гората. Потър беше в добро настроение, когато влезе в къщата си, защото беше върнал затворника за рекордно кратко време. Следотърсачът абориген, когото Корпусът бе наел, беше демонстрирал фантастичните си умения и ги беше отвел право при избягалия. Мъчейки се да се отскубне, затворникът беше убил един войник и щеше да бъде обесен заради престъплението си в някой от следващите дни.
След завръщането на Потър Деър разбра, че практически няма никаква възможност да отведе Кейси под носа му, защото лейтенантът я пазеше като ястреб. Защо не беше тръгнала с него, когато имаше възможност, не преставаше да се пита Деър. Нима се е съмнявала в способността му да я защити? Нима не знаеше, че той би пожертвал всичко за нея? Може би не го обичаше достатъчно. Не, укори се той строго. Такива мисли бяха недостойни за любовта, която съществуваше помежду им. Страховете на Кейси за семейството му ги бяха разделили. Не можеше да направи нищо, освен да се върне във фермата, както беше решил, и да измисли някакъв друг начин да я освободи. С времето, осъзна той с ужас, Потър щеше да подложи на изпитание заплахите на Кейси, а тя нямаше достатъчно сила, за да му се съпротивлява.