Цяла седмица след завръщането на Деър у дома нито Бен, нито Рой успяваха да прогонят мрачното настроение, което го беше обхванало. Той работеше неуморно, до капване. След тиха вечеря със семейството обикновено изчезваше в стаята си с една бутилка и прекарваше нощите в пиене и разхождане напред-назад. Дали спеше — това и Бен не знаеше, защото чуваше стъпките на брат си през тънката стена по всяко време на нощта.
Бен сериозно се тревожеше заради разбитите чувства на брат си, заради безсънните му нощи и мрачното настроение. Толкова много се тревожеше, че често говореше с баща си за това.
— Не можем ли да направим нещо, та да облекчим страданията на Деър, татко? — запита той един ден, когато двамата бяха сами. — Не знам колко още може да изкара така.
— Господ знае, че съм говорил с всеки, който пожела да ме изслуша — отвърна Рой, поклащайки отчаяно глава. — Но сякаш всички врати се затварят пред мене. Тези от Корпуса карат повечето хора да мислят като тях. Смятат еманципантите за хора втора категория, без никакви права, а осъдените за тях не са нещо повече от роби. Те вярват в строгото разделение между класите, а Деър прекрачи тези граници, като открито заяви намерението си да се ожени за осъдена.
— По дяволите, татко, любовта не признава граници! — възкликна Бен, мъдър не за годините си. — Кейси и Деър се обичат и имат правото да бъдат заедно. И двамата знаем, че тя не е способна да убие когото и да било. Осъждането й е грешка. Чувствам се ужасно безпомощен.
— И аз, сине.
— Ами Тед Маккензи? Той подаде остава от Корпуса преди доста години, но има доста влиятелни приятели там. Двамата с полковник Джонстън са били доста близки, доколкото си спомням. Тед е и горещ защитник на Джон Маккартър.
— Откакто Деър изостави Марси заради любовта си към Кейси, Тед не ми говори. Държи ме отговорен за това, че съм довел Кейси в къщата си. А пък е и откровен поддръжник на Корпуса и на политиката му. Не, Бен — въздъхна Рой с болезнено примирение, — няма помощ отникъде, доколкото виждам.
Разговорът им свърши с това мрачно заключение, но грижите им не изчезнаха.
Деър се взираше унило в далечината. Обичаше тази богата, сурова земя, обрулена от ветровете и изгорена от лятното слънце. Беше силна земя, неподдаваща се и непрощаваща, но по ниските хълмове никнеха храсти, сега изсъхнали, евкалипти и трънаци. Не беше съвсем пустинна, защото когато паднеха дъждовете, поникваха гъста трева и пищни цветя. Това беше неговият дом. Но той би го пожертвал на драго сърце, за да има Кейси до себе си. Загледа внимателно как слънцето потъва зад хълмовете във великолепие от червени и златисти багри и как мракът се настанява над земята. Време беше да се връща у дома. Време беше да се оттегли в самотата на стаята си, където единствената му утеха тези дни беше силният алкохол.
Когато Деър влезе в къщата, намери да го чака една изненада. Завари Тед Маккензи и Марси, седнали в приемната заедно с Бен и Рой. Напрежението в стаята беше толкова плътно, че сякаш можеше да се реже с нож, и неприятно предчувствие обхвана Деър. Мъжете бяха намръщени, но усмивката на Марси го порази като слънчев лъч в мрачен ден. Напомняше му на котка, която току-що е излочила купа със сметана.
— Тед, Марси — поздрави ги той, поглеждайки от бащата към дъщерята. — Какво става тук?
— Ще оставя Марси да ти обясни — каза Тед, явно не особено доволен от това, което го беше довело тук. — Просто искам да знаеш, че не одобрявам това, което дъщеря ми предлага, но бих направил всичко, за да я видя щастлива.
— Каква е тази работа, Марси? — запита предпазливо Деър. Тед изведнъж се изправи.
— Нека оставим младите да си поговорят. Елате, Рой, Бен. Искам да опитам от онова ваше прекрасно бренди. Може би след малко ще има какво да празнуваме.
— Деър — започна нерешително Бен, — аз…
— Ела, Бен — посъветва го Тед строго. — Решението не е наше. Бен се обърна колебливо и последва Тед и Рой, които излизаха от стаята, но хвърли съжалителен поглед към Деър.
— Седни, Деър — започна Марси.
— Марси, не знам какво става тук, но ако не ми кажеш веднага, ще стана и ще те набия. Цялата тази тайнственост ми действа на нервите.