— Винаги си бил нетърпелив, Деър. В много отношения — намекна тя многозначително. — Така че ще говоря направо.
— Това е нещо ново — заяви Деър с предизвикателно дълбокомислен тон. — Продължавай.
Марси преглътна и изрече:
— Нека да започна, като кажа, че съжалявам за приятеля ти Робин. Макар че има вина, това наказание е извънредно строго.
Деър прие казаното от нея с кратко кимване, но без да каже нищо.
Изведнъж думите на Марси избликнаха бурно:
— Деър, мога да ти помогна. Не само мога да уредя да облекчат режима на Робин Флечър, за да работи където иска, но мога да получа и пълно помилване за Кейси О’Кейн.
Сребристите очи на Деър издаваха само измъчено неверие. Вълна от объркани мисли нахлу в мозъка му.
— Защо? — запита той с глас, треперещ от вълнение. — Защо ще правиш това? И как? Знам, че татко използва всичките си връзки, но напразно.
— Обичам те, Деър, какъв по-добър начин има, за да докажа любовта си?
— Ти, разбира се, съзнаваш, че когато Кейси бъде освободена, аз смятам да се оженя за нея. Какво удовлетворение можеш да получиш от „добрата си постъпка“? И кое те прави толкова уверена, че можеш да изпълниш това, което ми обещаваш?
— Ще отговоря най-напред на последния ти въпрос — усмихна се сладко Марси. — Татко вече говори с полковник Джонстън. Те са стари приятели, нали разбираш. А и полковникът дължи на татко известни услуги. По негова молба той се съгласи да еманципира Кейси. Но всичко, което може да гарантира за Робин, е облекчаването на присъдата. Трябва да признаеш, че това е доста по-добре от каменовъглените мини.
— Защо баща ти ще се наема да помага на Кейси и Робин? — запита Деър с подозрение. — Чувствата му към осъдените и еманципантите са добре известни.
— Заради мене, Деър. Защото го помолих. Татко ме обича и иска да бъда щастлива.
— Ще бъдеш ли щастлива, ако ме видиш женен за друга жена?
Сега Деър окончателно се обърка. Тя никога не беше правила нещо без мотивировка.
— Познаваш ме твърде добре, Деър — побърза да изрече Марси. — Не бих го направила, ако нямаше да получа нещичко. Ти си наградата, скъпи. Кейси получава свободата си, Робин излиза от каменовъглените мини, а аз… получавам тебе.
— По дяволите! Говори ясно!
— Скъпи, на татко не му харесва особено тази работа, но аз го искам. Той знае, че те обичам, и е склонен да използва влиянието си в Корпуса, за да изпълни желанието ми и да ми даде онова, което искам. А аз искам тебе, Деър. За свой съпруг. В мига, когато кажеш „да“, Кейси О’Кейн ще бъде свободна жена.
— Господи, Марси, та това е изнудване! — избухна Деър, смаян от дързостта й. — Съзнаваш ли какво искаш?
— Така мисля — заяви безочливо Марси.
— Как можеш да ме искаш, като знаеш, че обичам друга?
— Разчитам любовта ти към Кейси да вземе връх. Знам какви чувства изпитваш, като знаеш, че живее при лейтенант Потър. Залагам бъдещето си на предположението, че ще направиш всичко, за да я видиш свободна. Дори да се ожениш за мене.
— Не мога да повярвам на ушите си — каза Деър, треперейки от ярост. — Ще ти бъда лош съпруг.
— Склонна съм да поема този риск — отвърна намръщено Марси. — Беше ни добре заедно едно време, скъпи, и пак може да бъде. Ти щеше да се ожениш за мене, ако не беше Кейси. Да се оженим, Деър, и ще спечелиш повече от нашия съюз, отколкото аз. Но аз съм хазартна душа. Склонна съм да се обзаложа, че след време ще ме обикнеш така, както аз те обичам. Разчитам на това, скъпи.
Да обича Марси? Гласът му прозвуча твърдо и безскрупулно.
— Заблуждаваш се, Марси. Ако се оженя за тебе, и наблягам на „ако“, ще бъде само за да помогна на Кейси и Робин и поради никаква друга причина.
Презрителният му тон разпали гнева на Марси.
— Внимавай, скъпи, или ще оттегля предложението си. Помисли внимателно, преди да ми откажеш.
Налагайки си замислена маска, Деър кимна и отиде до прозореца, вглеждайки се унило в мрачината навън. Възможно ли беше Марси да постигне това, което беше казала, запита се той отчаяно. Някак си беше убеден, че това е така, предвид връзките на баща й с Джонстън и Маккартър. Следващият въпрос, който си зададе, беше дали е склонен да прекара остатъка от живота си с жена, от която изобщо не се интересуваше, за да може да освободи Кейси и да помогне на Робин. Отговорът беше решително „да“. Никоя жертва не беше прекалено голяма за жената, която обичаше.
Като се обърна рязко, той изрече с остър тон:
— Откъде да съм сигурен, че ще удържиш на думата си?
— Ще ти донеса помилването и заповедта за Робин в деня, когато се оженим. Татко ще пази документите у себе си, докато се извършва церемонията, а след това ще ги даде на баща ти.