— Сигурна ли си, че баща ти може да направи това? — запита скептично Деър. — В края на краищата, и моят баща има известно влияние, но не постигна никакъв успех.
— Нямаше да съм тук, ако имах и най-малкото съмнение. Единственото, което спира нещата, е твоята гордост. Но съм уверена, че си достатъчно умен, за да разбереш, че съм единствената надежда за Кейси.
Борбеният дух напусна Деър, раменете му се смъкнаха в отчаяние. Тогава обаче в ъгълчетата на устата му се появи презрителна усмивка и той се поклони с подигравателна почтителност.
— Марси, ще ми окажеш ли честта да станеш моя съпруга?
Думите имаха вкус на жлъч.
Марси потисна едно трепване, изражението на лицето на Деър събуди моментно съжаление дълбоко в сърцето й. Но беше твърде късно. За добро или за лошо тя се беше обвързала. И ако студеният, неумолим взор на Деър беше някаква индикация за бъдещето им, в живота й щеше да се получи драстична промяна. Да бъде с мъжа, когото обичаше — това достатъчно ли ще компенсира неговото презрение? На никой мъж не му харесва да го тласкат насила към брак.
Уверена в способността си да се справи с Деър, Марси измърка съблазнително:
— Ще те ощастливя, Деър. Решена съм да те накарам да ме обикнеш. Ще кажем ли на останалите добрата новина?
Рой и Бен размениха угрижени погледи, докато Деър седеше потънал в мрачни размисли с празен поглед. Беше се оттеглил в мълчанието си, отпивайки замислено от чашата, пълна с ром, още откакто семейство Маккензи си бяха тръгнали. Настроението му много се различаваше от явната веселост на гостите. Но пък и той нямаше особени причини да се радва.
— Не си длъжен да правиш това, Деър — посъветва го Рой. — Помисли за идващите години, как ще живееш с жена, която не обичаш.
— Съюз по любов в днешни дни е рядкост — забеляза разсеяно Деър.
— Как според тебе ще се почувства Кейси, когато разбере за жертвата ти? — осмели се Бен.
Деър внезапно се оживи и очите му блеснаха от вътрешен огън.
— Няма да й казваш, Бен, разбираш ли? Нито пък ти, татко. Кейси се измъчва от чувство за вина, заради това, че е въвлякла Робин в тази работа. Ако разбере, че съм се съгласил на този брак само заради нея, това ще усили угризенията й. Не бива да узнава. Кажете й всичко, само не и истината.
— Деър, когато Кейси научи за брака ти, по-скоро ще те намрази, освен ако не разбере каква е истината. Ти това ли искаш?
— Може би е по-добре наистина да ме мрази — каза отпаднало Деър. — Нямам какво да й предложа, след като се оженя за Марси. Не бих искал тя да живее с любовта си към мене, когато няма да има абсолютно никаква надежда за нас двамата.
Изражението му говореше за нямо страдание, унинието му тежеше като олово.
— Значи наистина възнамеряваш да направиш това — забеляза Рой със сърце, кървящо от болка заради сина му.
— След два дни Марси Маккензи ще бъде моя законна съпруга. Церемонията ще бъде извършена от съдията Адвокейт в резиденцията на губернатора. След като прекараме няколко дни във фермата на Маккензи непосредствено след церемонията, смятам да се върна у дома. Марси може да дойде с мене, ако поиска. Не ме интересува какво иска тя. Но отказвам да живея другаде освен в имението Пенрод.
— Ами Кейси? Как ще се издържа, когато бъде свободна? Мислил ли си за това? Не можем да я оставим самичка в град като Сидни — възрази Бен. — Ще стане лесна плячка на мъже като Потър и Граймз.
Мъката на Деър разкъса последните остатъци от самообладанието му.
— По дяволите! — изригна той. — Няма да я освободя само за да я хвърля на вълците. Татко, доведи я обратно във фермата. Кажи й, че ще живее тук като член на домакинството ни, кажи й каквото и да е, само не я оставяй в Сидни.
— Ще можеш ли да го понесеш, Деър? Кейси да живее в една къща с тебе, искам да кажа. Смятам, че ако я виждаш всеки ден, това само ще увеличава страданията ти. Да не споменаваме за възраженията, които Марси сигурно ще изтъкне.
— Кейси може би толкова ще ме намрази, че ще откаже да говори с мене. Колкото до Марси, тя няма да има избор и ще й се наложи да приеме Кейси като член на нашето домакинство. Няма нужда да казвам, че всеки ден от живота ми ще бъде истински ад, ако Кейси не е наблизо.
Рой си помисли, че Марси ще вдигне огромен скандал, когато се върне от медения си месец и намери Кейси да живее във фермата. Със сигурност тук нямаше да има скука. Тоест, ако той успееше да убеди Кейси да се върне в имението. Задача, която вероятно нямаше да бъде невъзможна за осъществяване.
Когато Деър напусна Сидни, животът на Кейси се промени драстично. Необяснимо защо й позволиха да излиза от малката къща, за да ходи да купува храна и продукти с оскъдните пари, отпускани й от лейтенант Потър. Но тя не беше глупачка. Знаеше, че ако Деър се върне, отново щяха да я затворят в къщата и в задния двор.