Ставайки бързо, тя оправи дрехите си и започна да събира неща, необходими за оцеляването й. Макар да беше посъветвала Деър да я забрави и да си устрои живота без нея, предателството му не можеше да не я ужаси. Не беше очаквала да я изостави толкова скоро. Какъв мъж беше той, че да прелита така лесно от жена на жена? Нейното сърце не беше толкова леко. Когато дадеше любовта си, то беше завинаги.
Гласовете пред вратата внезапно млъкнаха и Кейси реагира бързо, хвана торбата и се запъти към прозореца. Страхът ускоряваше стъпките й. Какво щеше да направи Потър, ако я хванеше, че се опитва да избяга? Щеше ли да накара да я вържат на кола за бичуване и да я набият? Или лично щеше да се заеме с тази работа? Застанала пред отворения прозорец, прехвърлила вече единия си крак през перваза, Кейси изстена ужасено, когато вратата рязко се отвори.
— Кейси! Слава на бога!
— Бен!
Тя беше толкова смаяна, че изгуби равновесие и болезнено тупна на пода.
Очите на Бен се присвиха гневно, докато й помагаше да се изправи; бледото лице и изпълнените със страх очи говореха красноречиво за изпитанието, което беше преживяла. Каквото и да се беше случило в тази стая, явно я беше накарало да рискува да излезе беззащитна на улиците на Сидни или да се укрие в храсталаците.
— Какво стана, Кейси? — запита Бен с намръщено лице, привличайки хлипащото момиче в прегръдките си.
— Не мога да повярвам, че си тук — изплака тя, прегърнала широките му рамене.
— Кейси, отговори ми! Потър направи ли ти нещо?
Освестявайки се постепенно, тя поклати отрицателно глава.
— Н-не, той е страхливец. Можеше да ме насили, ако ти не беше дошъл навреме. Ще се опита пак, когато си тръгнеш. Вече нямам сили да се боря. Аз… щях да избягам.
— Вече няма нужда, Кейси, ще те отведа у дома — започна да я успокоява Бен, повеждайки я към вратата. — И татко е тук.
— Но… но, Бен, не мога да тръгна. Лейтенант Потър няма да позволи.
— Ти не разбираш, Кейси — усмихна се Бен. — Помилвана си.
— Аз… какво? Как е възможно? — заекна Кейси, отказвайки да повярва на невероятния си късмет. — Как… как стана това?
— Достатъчно е да ти кажа, че високопоставени чиновници бяха убедени да преразгледат случая ти и решиха, че помилването ти е действително — заразказва Бен, но без да я гледа в очите.
Дяволите да го вземат Деър, изруга той мислено, задето му беше изтръгнал обещание да не издава истината.
— Баща ти ли уреди всичко това? — запита Кейси.
Ако Деър знаеше, че Рой работи за освобождаването й, защо се беше оженил за Марси в същия ден, когато нея я бяха помилвали, зачуди се Кейси. Тежестта на отговора я съкруши. Деър изобщо не я обичаше! Думите му не бяха нищо друго освен безсмислени обещания, които да я привлекат в леглото му.
Вдигайки от пода торбата й, Бен каза:
— Вземи си нещата, Кейси. Татко държи Потър на безопасно разстояние, така че няма да се меси. Ще поговорим по-късно.
Лейтенант Потър трябваше да бъде държан със сила, докато извеждаха Кейси от дома му. Макар че Рой беше два пъти по-възрастен от лейтенанта, прекрасното му физическо състояние му даваше сила да го обезвреди, особено в пияно състояние. Изригвайки грозни ругатни, Потър отказваше да повярва, че Кейси е била еманципирана, въпреки наличието на законен документ за помилване, подписан и приведен в сила от полковник Джонстън.
Съвсем зашеметена от шока и предателството, Кейси се притисна към Бен и не протестира, когато той я настани във фургона, с който бяха дошли с баща му в Сидни заради сватбата на Деър.
— Къде отиваме? — запита тя отпаднало.
— Ще останем за тази нощ у Дрю Стенли — отвърна любезно Рой. — Ще се върнем във фермата още утре.
Следващите въпроси на Кейси напираха на езика й и думите се изсипаха една през друга.
— Вярно ли е? Деър наистина ли се е оженил за Марси Маккензи? Защо ще прави такова нещо?
Само мрачната гънка около устата на Рой издаваше мъката му.
— Да, Кейси, вярно е. Но не е… нали разбираш, Деър…
Той млъкна, припомняйки си какво бе обещал на сина си. Надеждата в погледа на Кейси, се превърна в горчиво разочарование.
Сърцето й се втвърди и зелените й очи се превърнаха в два ледени изумруда, когато си представи Деър и Марси заедно. Внезапно тя си спомни какво беше казал Рой. Смятаха да я отведат обратно в имението край река Хоксбъри! Невъзможно! Да вижда как Деър е щастлив с друга жена — това беше агония, която нямаше нужда да търпи, не и докато въздух влизаше в дробовете й. Тя беше свободна жена и изборът беше неин.