— Какво правиш? — извика тя, когато разбра какво става. Беше разчитала да зачене дете от Деър, за да спечели любовта му и да закрепи положението си.
— Очевидно е, нали, Марси? Не искам дете от тебе — отвърна Деър, изправяйки се на крака и вгледан безучастно в голото тяло на съпругата си.
— Още мислиш за нея, нали? Не разбираш ли, че Кейси е загубена за тебе? Ти ми се обеща.
— Може да имаш името ми, Марси — чу тя безапелационния отговор на Деър, — но това е всичко, което ще получиш от мене. Знаеше още от самото начало кого обичам, а аз давам любовта си само веднъж. Може да е много късно за мене и Кейси, но ти няма да имаш дете от мене. Нашият брак беше консумиран. Това ще получиш от мене, защото никога повече няма да бъдем интимни.
Студените му думи смаяха Марси. Тя не беше очаквала Деър да бъде толкова неотстъпчив. Сигурно обичаше Кейси повече, отколкото тя си беше представяла. Но времето беше на нейна страна. Щом Кейси я няма тук, тя очакваше Деър да отстъпи. Той беше мъж, а Марси изпитваше огромна увереност в способността си да го привлече в леглото.
— Ще видим — и тя се усмихна игриво. — Ще видим.
Колкото и основателни причини да изтъкваше Кейси за отказа си да се върне във фермата, и Бен, и Рой отговаряха със също толкова основателен контрааргумент. Тя не можеше да живее в Сидни без закрила; нямаше пари, нито пък средства за прехрана; не беше подготвена да живее сама в дивата среда на наказателната колония. Всичко това беше съвсем вярно, но не решаваше проблема на Кейси. Отвъд човешката издръжливост щеше да бъде да среща лице в лице Деър и съпругата му всеки божи ден. Как можеха да искат това от нея?
И Бен, и Рой проявяваха разбиране към дилемата й, осъзнавайки, че и Деър се изправя пред същото изпитание — да преодолява всекидневния контакт с жената, която обича, бидейки в същото време женен за друга. Но те не виждаха друго решение на проблема. Бяха обещали на Деър да се погрижат за безопасността на Кейси, а връщането й в имението край Хоксбъри беше единственият отговор на тази негова молба.
След като Кейси беше благополучно изтръгната от сладострастните попълзновения на Потър, я отведоха в дома на Дрю Стенли, където тя прекара една безсънна нощ, мразейки Деър и същевременно копнеейки за неговото докосване. Следващата сутрин я завари с подути от безсъние очи; непреклонният Рой и също толкова решителният Бен я очакваха на масата за закуска. Дрю Стенли, мил и състрадателен мъж, се беше извинил и отсъстваше.
— Решено е, Кейси — парира протестите й Рой. — Твоят дом е при нас.
— Не виждате ли колко болезнено ще бъде за мене? — възрази тя. — Помислете за Деър и… и съпругата му. — Думата едва не я задави. — Ще бъде най-добре за всички, ако остана в Сидни и си намеря някаква работа.
— Работа! — изфуча презрително Бен. — Като каква, като уличница ли? Осъдените вършат всички работи в колонията, така че за тебе остава само това или да се омъжиш.
Цветът се оттегли от лицето на Кейси, съкрушена от бруталната забележка на Бен, независимо че беше абсолютно вярна.
— Не бъди груб, Бен — укори го Рой. — Мисля, че Кейси добре осъзнава какъв избор има.
— Освен ако… — осмели се Бен. Когато Кейси насочи вниманието си към него, той изстреля: — Освен ако не се омъжи за мене. Тогава няма да има въпроси относно правото й да живее в нашия дом.
Тежките златисти ресници, които засенчваха бузите й, се вдигнаха в изненада от неочакваното предложение на Бен. Предложение, което тя нямаше намерение да приема, макар че то я накара да го обикне завинаги.
— Бен — усмихна се Кейси през мъгла от надигащи се сълзи, — ти си най-милият мъж на този свят. Но не мога да приема. Съсипах живота на достатъчно много хора, за да прибавям и тебе към списъка. Обичам те, наистина, но както сестра обича брат. И съм сигурна, че твоите чувства към мене са същите. Някой ден ще срещнеш жена, която ще обикнеш толкова, че да поискаш да се ожениш за нея, но това няма да съм аз.
Червенина полази по бузите на Бен, когато осъзна, че Кейси е достатъчно схватлива да проумее галантния му жест. Вярно беше, че я обичаше като сестра, а ако тя се беше съгласила на този брак, той никога не би я доближил с плътско желание. Тя принадлежеше на Деър и той щеше да я закриля и да я обгръща с грижи заради брат си. Бен изпитваше голямо състрадание към Деър и Кейси и би пожертвал собственото си бъдеще и щастието си заради своя брат, който, както Бен знаеше, би направил същото, ако ситуацията го налага.