Накрая Бен каза:
— Кейси, предложението ми е искрено. Бих бил щастлив да станеш моя съпруга.
Рой си пое дъх, очаквайки отговора на Кейси. Учуди го фактът, че Бен така себепожертвувателно би се лишил от бъдеще, за да предпази Кейси от евентуална беда. Но един катастрофален брак в семейството беше достатъчен. Макар че Рой бе обикнал това момиче като родна дъщеря, само глупак не би видял, че подобна отчаяна стъпка би била грешка, плод на абсолютно неуместна причина. Той изпусна облекчено дъх, когато отговорът на Кейси разсея страховете му.
— Прости ми, Бен, не мога да се омъжа за тебе. Оценявам предложението ти, но и двамата знаем, че Деър… че ние с Деър… е, не е възможно, това е. Но предложението ти ме накара да осъзная, че ти и Рой наистина сте взели много присърце положението ми. Не мога повече да се противя на усилията ви да ме закриляте. Ще се върна във фермата с вас.
Бен скочи въодушевено и тупна баща си по гърба.
— При едно условие — добави Кейси с твърда решимост.
Бен веднага изтрезня.
— Какво условие?
— Не мога да приема благотворителност от ваша страна — настоя упорито Кейси. — Искам да работя, за да се издържам. Вие ще ми осигурите стая и храна, и малка месечна заплата в замяна на домакинстване и готвене. И ще бъда свободна да си тръгна, когато реша.
Бен остави на баща си да отговори и отговорът дойде бързо. Всичко беше приемливо, само и само Кейси да се върне във фермата.
— Съгласен съм — кимна Рой и се изправи. — Нека си вървим у дома. Робин получи документите си и вероятно ще се присъедини към нас след няколко дни.
— Робин? — хлъцна Кейси невярващо. — Господи, Рой, какво си направил, за да постигнеш всичко това? Първо аз, сега и Робин.
Рой се изчерви виновно, поглеждайки за помощ към Бен. Какво можеше да каже? Със сигурност не и истината, защото беше обещал да пази тайната на Деър.
— Достатъчно е да кажа, че един много високопоставен човек постигна освобождаването ти — отвърна загадъчно Бен. — Как, кога или защо — това няма значение.
Преди Кейси да ги засипе с още въпроси, Рой се намеси:
— Хайде, деца. Нямам търпение да се върна у дома.
Изровеният, прашен път към Парамата беше скучен и уморителен, без никакви произшествия и това позволяваше на Кейси да съзерцава околностите и да възприема суровостта на тази нова земя. Издигащите се покрай пътя ръждивочервени скали изглеждаха поне на хиляда години, а храстите, покатерили се по ниските хълмове, й се виждаха сухи и безжизнени, но продължаваха да съществуват с малко вода и много слънце. Кейси чувстваше кожата си като гласпапир, цялата покрита с червения прах, който вятърът разнасяше с яростните си пориви. Как й липсваше зеленината на родната Ирландия. Но тази величествена земя притежаваше някаква строга красота. Досега още никой не беше прекосявал Сините планини, но някой ден някой сигурно щеше да го направи, защото беше очевидно, че колонията скоро щеше да надрасне сегашната си площ с ширина петдесет и дължина сто и петдесет мили.
Мислите на Кейси се рееха напосоки, но накрая се съсредоточиха върху една тема, която тя напразно искаше да избегне. Деър. Слава на бога, че нямаше да се върне със съпругата си в имението Пенрод поне още няколко дни. Тед Маккензи предвидливо беше останал в Сидни, за да позволи на новобрачните да се усамотят за медения си месец. Може би Деър и Марси щяха да решат да останат в имението на Маккензи, надяваше се Кейси. В края на краищата, бащата на Марси отсега нататък щеше да остане сам. Тази мисъл й донесе известно успокоение, докато фургонът навлизаше в земите на имението Пенрод. За нейно учудване обаче тя се чувстваше така, сякаш се връщаше в собствения си дом.
Отказвайки да заеме стаята за гости на горния етаж, както предложи Рой, тя се настани в малката стаичка зад кухнята, в която беше живяла преди и където се чувстваше много удобно. Посрещането, което й устрои Марта, беше изблик на силни чувства, извиращи от сърцето й и Кейси изобщо не се съмняваше в искреността на приятелката си.
Кейси беше смаяна от промяната във външността на Марта. Преди поради постоянния глад тя изглеждаше мършава до невъзможност, но сега доброто хранене беше направило чудеса със стройната й фигура. Приятни заоблености бяха заменили острите ъгли и й придаваха мека, женствена привлекателност.