Марта вече не изглеждаше на четиридесет или повече години, както някога беше предполагала Кейси. Макар че никога нямаше да изглежда като класическа красавица, сравнително обикновените й черти сега повече издаваха истинската й възраст — тридесет години. Тромавостта, която Кейси бе забелязала изпърво у нея, беше заменена от самоувереност, постигната под благосклонното наблюдение на работодателя й. Косата й, сега в лъскав кестеняв цвят, издаваше нова жизненост, също както и нежните кафяви очи и Кейси не би могла да бъде по-щастлива заради приятелката си. Дружбата на Марта означаваше много за нея, защото в цял Нов Южен Уелс тя нямаше нито една близка жена.
Дните се заредиха монотонно, докато Кейси отново привикваше към рутината на домакинските задължения, които на драго сърце бе поела. През седмиците, в които я нямаше, Марта беше станала доста добра готвачка и бе осъзнала, че намира удоволствие в предизвикателството всеки ден да приготвя най-различни ястия. Но Кейси не се отказа изцяло от готварството, което толкова много харесваше, и се зае да научи по-възрастната си приятелка на всичко, което знаеше. Двете си помагаха за прането и вършеха заедно по-тежките работи. През това време Кейси отчаяно се опитваше да не мисли за Деър или за деня, когато той щеше да се завърне, и се молеше то да се забави. Но в края на краищата молитвите й не получиха отговор.
Съобразявайки се с желанието на Тед Маккензи, Деър остана заедно с Марси във фермата му няколко дни, преди неочаквано да заяви:
— Отивам си у дома.
Беше му омръзнало всеки ден да язди в непоносимата горещина, докато не плувне в пот, мозъкът му не се замъгли и тялото му не се изтощи. След това едно силно питие притъпяваше болката, която го изгаряше ден и нощ, предизвикана от загубата на Кейси. Марси трескаво прибягваше до какви ли не хитрости, за да го изтръгне от унеса, който проваляше медения й месец.
Меден месец! Как ли пък не! Само няколко дни бяха достатъчни на Марси, за да разбере колко е грешила, смятайки, че Деър ще забрави лесно Кейси. Това, което й се беше сторило превъзходна идея, сега извикваше вкус на пепел в устата й. Но поражението беше дума, която Марси не приемаше. Тя още не беше загубила. Имаше години пред себе си, за да плени любовта на Деър.
— Ами аз? — запита тя след внезапното изявление на съпруга си.
— Прави каквото искаш — сви рамене той с пълно безразличие. — Имението Пенрод е моят дом. Пропилях достатъчно време заради глупави претенции. Меденият ни месец е чиста подигравка.
— Понякога можеш да бъдеш упорит като магаре, Деър — нападна го Марси! — Мястото ми е при тебе и ще тръгна оттук заедно с тебе. За кога да се приготвя?
— Прецени сама — отсече Деър. — Тръгвам след един час. Вземи си само най-необходимото. Баща ти може да прати останалото после.
И той се обърна, готов да се отдалечи.
— Деър, почакай! — Той спря, но остана с гръб към нея. — Не можем ли поне да бъдем приятели? Имаме цял живот пред себе си. Трябва ли да се отнасяш така сурово с мене пред роднините си? Не можеш ли да оцениш, което направих за приятелите ти, вместо да ме мразиш, че съм те накарала да се ожениш за мене? Можеше да ми откажеш, сам знаеш.
Думите на Марси накараха Деър да се замисли. Вярно, тя бе направила почти чудо. И той не беше длъжен да се съгласява с плана й. Но това не означава, че е длъжен да я обича или да спи с нея. Както и да е, тя е негова съпруга и заслужава известно уважение, особено пред семействата им. Освен това, ако искаше Кейси да вярва, че се е оженил за Марси по собствена воля, налагаше се да промени поведението си към своята съпруга.
— Имаш право, Марси — изрече неохотно Деър. — Длъжник съм ти заради това, което направи за Кейси и Робин. — Силна радост огря лицето на Марси, но угасна при следващите думи на съпруга й. — Ще се опитам да се държа добре с тебе, но не съм променил намеренията си относно съпружеското ни легло.
След това той спокойно излезе от стаята, последван от яростния крясък на Марси.
Размахвайки сръчно метлата, Кейси не чу как предната врата се отваря, не усети и стъпки да спират зад нея. Рой и Бен бяха излезли от къщата доста рано, оставяйки Кейси и Марта да търкат и да мият колкото им душа иска. Облякла старата си рокля, закрила с тюрбан червената си коса, Кейси яростно атакуваше мръсотията.
— Кажи на прислужницата си да отнесе чантата ми горе в твоята стая, скъпи.
Звънкият глас на Марси накара Кейси да замре на място и метлата падна от ръката й.
Отначало Деъйр не позна дребната фигурка в избелели дрехи, мислейки, че Рой е наел друга осъдена да помага на Марта в домакинската работа. Първият проблясък дойде, когато крехките рамене на жената замръзнаха, щом тя чу гласа на Марси.