Нещо в гордото им изправяне му се стори ужасно познато:
— По дяволите! — избухна той в пристъп на силен гняв. — Какво си мислиш, че правиш, Кейси?
Не беше искал тя да става прислужница в дома му.
Кейси се обърна, взирайки се в Деър и съпругата му с поглед, изпълнен с ужас. Първият й импулс беше да избяга, но здравият разум надделя. Тя беше предполагала, че Деър и Марси ще се изненадат, като я видят в имението Пенрод, но грешеше. Марси беше единствената изненадана от развоя на събитията.
— Само си върша работата, господине — възрази Кейси с глас, изпълнен с горчивина. — Ще отнеса чантата на… съпругата ви горе. Предполагам, че е изморена от пътя и… изобщо — добави тя дръзко, поглеждайки към Марси.
— Какво, по дяволите, прави тя тук? — изпищя Марси съвсем не по дамски. — Това не беше част от…
— Внимавай — предупреди я Деър, хвърляйки й унищожителен поглед. — Ще поговорим по-късно. Върви горе и се освежи, докато аз поговоря с Кейси.
— Отпрати я, скъпи — заувещава го Марси.
— Тази къща принадлежи на баща ми, Марси, и той има пълното право да наема когото си иска. Сега направи каквото ти казах. Ще дойда горе след няколко минути.
Мятайки убийствен поглед към Кейси, Марси взе чантата си и мина покрай нея, като внимателно подбра полите си, така че нищо нейно да не докосне другата.
В мига, когато Деър чу вратата на неговата спалня да се затваря, той се обърна рязко към Кейси.
— Какво си е мислил баща ми? Ти трябваше да бъдеш гостенка у дома, а не слугиня.
Думите му накараха Кейси да се олюлее. Деър знаел ли е, че Рой е възнамерявал да я доведе тук, във фермата? Явно това не се отнасяше до Марси, защото реакцията й показваше непресторен шок. И пълно неодобрение на ситуацията.
— Да не би да си очаквал да живея от милостинята на баща ти? — отвърна разгорещено Кейси. — Аз реших да работя срещу храна, подслон и малка месечна заплата. Когато спестя достатъчно пари, ще напусна. Разбирам, че присъствието ми тук оскърбява твоята… съпруга, но нямах къде другаде да отида. Баща ти беше така любезен да ми предложи почтена работа.
Острият й отговор порази Деър. Колко копнееше да я вземе в прегръдките си и да я целува, докато не разсее и последните остатъци от неприязън и обида към него, които тя таеше в малкото си тяло.
— Кейси…
Не можеше да понесе, че трябва да я нарани.
— Ако не възразявате, господине, имам работа.
— Съжалявам, Кейси, наистина съжалявам.
Думите бяха предназначени да я успокоят, но само разпалиха гнева й.
— Недей. Бях глупачка да вярвам, че се интересуваш от мене. Много неща стоят помежду ни. Не мога да те обвинявам, че искаш жена от своята класа. Но — и тя се задави от преглътнатия хлип — трябваше ли да ме лъжеш? Беше ли необходимо да ми казваш, че ме обичаш? Мразя те, задето ме измами, Деър Пенрод. Нищо, което кажеш, не може да промени това.
Деър сведе глава, не можейки да погледне Кейси в очите; направеше ли го, щеше да се пречупи и да издаде истината. Интуицията му казваше, че заради всички е най-добре любовта, която тя някога беше изпитвала към него, да увехне и да умре. Но въпреки всичко… въпреки всичко изпитваше невероятно силно желание да й се изповяда, да я помоли да остане негова, въпреки че се беше оженил за друга, да не позволи на никой друг мъж да вкуси любовта й. В сърцето си обаче той знаеше, че Кейси заслужава нещо по-добро от ролята на любовница. В края на краищата Деър не каза нищо, наблюдавайки мрачно как тя взе отново метлата и мина покрай него със сълзи, напиращи в очите й.
Кейси сигурно би била шокирана, ако разбереше, че малко след това Деър се изправи пред една разярена Марси в усамотението на съпружеската им спалня. Предложението му тя да заеме стаята за гости бе посрещнато с мълчание и открита враждебност. Макар че стаята на Деър беше прекалено мъжка за вкусовете й, тя се надяваше да я промени и да я пригоди към собствената си личност. Нито за момент не й хрумна да се настани в стаята за гости. Погледна замечтано към леглото, питайки се дали някога ще се люби там с Деър. Тогава си спомни за Кейси, която живееше в същата къща, и гневът се надигна в нея като вълна на погнуса.
— Какво прави тази малка кучка тук, Деър? — предизвика го тя разпалено. — Каза, че ще поговорим, и нямам търпение да чуя какво имаш да ми кажеш. Възможността Кейси да живее тук не се споменаваше в споразумението ни.
Деър успя да се сдържи да не изреве.
— Дръж обидните думи за себе си. Баща ми взема решенията тук. Нещо друго за разискване?
— Да, помоли баща си да й каже да си опакова багажа. Аз съм твоя съпруга и за мене е обидно да живея под един покрив с твоята любовница.