— Ако не ти харесва, винаги можеш да си тръгнеш — предложи Деър с надежда.
Очите на Марси блеснаха с предизвикателен огън.
— На тебе ще ти хареса, нали?
— Изборът е твой.
— Проклет да си, Деър! Можеше поне да се опиташ да направиш този брак истински.
Решавайки да остави избухването й без отговор, Деър се обърна, готов да си тръгне, и отбеляза с пресилена учтивост:
— Извини ме, съпруго, но трябва да намеря татко и Бен. Ще се видим на вечеря.
И излезе.
Кипейки в безсилен гняв, Марси се заразхожда из стаята, планирайки стратегията си сега, когато Кейси О’Кейн отново се беше върнала в живота й. Скоро в главата й се оформи една идея и хитра усмивка изви устните й. Кейси сигурно изпитваше неприязнени чувства към Деър, след като той се беше оженил за друга. Защо да не раздуха тези чувства в напълно оформена омраза, като й осигури гориво?
Нямайки търпение да задвижи проектите си, преди Деър да ги е надушил, Марси бързо излезе от стаята и се натъкна на Кейси, която беше дошла на горния етаж да измете коридора.
— О! — възкликна Марси и се дръпна. — Внимавай къде вървиш, непохватница такава.
Стискайки зъби, Кейси измърмори:
— Извинете.
— Е, щом си тук, можеш поне да бъдеш полезна — забеляза високомерно Марси. — Татко обеща да ми намери камериерка в Сидни. Сигурно ще пристигне тук заедно с куфарите ми след един-два дни. Междувременно трябва да се задоволя с тебе. Ела тук — и тя махна на Кейси да влезе в стаята на Деър.
— Какво искате? — запита Кейси с враждебен тон, оглеждайки се из стаята, за да види дали нещо не е наред.
— Искам да направиш място за нещата ми — заповяда безцеремонно Марси. — Трябва ми половината гардероб и няколко чекмеджета. Знаеш колко са безпомощни мъжете в тези неща.
— Сигурна ли сте, че Деър е разрешил да премествате нещата му? — запита скептично Кейси.
Отмятайки русите си къдрици, Марси изсъска:
— Деър очаква да споделям стаята му… и леглото му. Каквото и да реша, той няма да възрази. Много е снизходителен към мене — добави тя преднамерено. — Започни с гардероба.
Кейси изпълни нареждането, автоматично сортирайки дрехите на Деър, за да отвори място за тези на Марси. Сърцето й се късаше, като си представяше нещата на Марси в интимен контакт с тези на Деър, което водеше и до представата за други интимности, самата мисъл за които я нараняваше.
— Деър е толкова красив — ахна Марси, наблюдавайки действията на Кейси. — Меденият ни месец беше толкова романтичен.
Съзнавайки, че Марси нарочно я дразни, Кейси прехапа устни, за да се сдържи и да не й отговори нещо язвително.
— Може би един ден ще си намериш любовник, също толкова умел като Деър — продължи безочливо Марси, наблюдавайки отблизо реакциите на Кейси. — Но се съмнявам, че има мъж, който да се сравни с него. Той е толкова мъжествен, кара ме да се чувствам…
— Стига! — извика Кейси. Преднамерената жестокост на Марси беше успяла да срази самообладанието й. — Това, което правите с Деър насаме в стаята си, не ме засяга. Не ми пука дали той е най-добрият любовник на света…
— О, със сигурност е — въздъхна Марси с меко, съблазнително измъркване. — Но аз забравих, ти вече го знаеш, нали? Деър много иска да има дете. Може би то вече е на път. Ако ли пък не, със сигурност не е защото не правим опити.
Това е, помисли Кейси, затръшвайки вратата на гардероба с такава сила, че стаята завибрира.
— Мисля, че Деър би трябвало да докара тук още един гардероб за нещата ви — заключи тя хапливо. — Този е много малък за двама ви. Имам да върша други неща, а не да стоя тук и да слушам как описвате любовните умения на съпруга си.
Извъртайки се рязко, Кейси се запъти към вратата.
— О, Кейси, още нещо.
Тя спря, без да се обръща с лице към съперницата си, и зачака.
— Отсега нататък ще се обръщаш към мене по-почтително. Можеш да ме наричаш или „госпожо Пенрод“, или „госпожо“. И предпочитам да се обръщаш към Деър с „господин Пенрод“ или „господине“. Разбра ли?
— Напълно, госпожо.
От начина, по който го каза, думата прозвуча като обида.
Марта поднесе вечерята, спестявайки на Кейси последното унижение. Според думите й обстановката била мрачна. Само Марси била в добро настроение и поддържала линеещия разговор, докато липсата на отговор я накарала да замълчи. Марси се оттеглила в стаята си веднага след вечеря и погледът й, хвърлен към Деър, бил пълен с обещания. Според Марта той пренебрегнал очевидната подкана на съпругата си и решил да се уедини с баща си и брат си в кабинета. Кейси нямаше представа кога е отишъл да спи и дали е споделил леглото на съпругата си, а пък и това не я интересуваше. Или така поне се опитваше да се самоубеждава.