Сигурно много щеше да се изненада, ако беше научила, че Деър е прекарал нощта в спалнята за гости. Преди да излезе на следващата сутрин, той бе оправил леглото така спретнато, че по нищо не личеше да е спал там. Следващите нощи минаха по същия начин и това подлудяваше Марси. Толкова много пропуснати нощи, когато тя имаше какво да му предложи! Това просто нямаше никакъв смисъл. Той продължаваше да й се противи въпреки факта, че Кейси го избягваше като чумав.
Не беше никаква тайна, че Кейси правеше всичко възможно, за да не се мярка пред очите на Деър, вършеше си работата мълчаливо и сръчно, но се скриваше в мига, когато той влезеше в къщата. Тя се опитваше да се самоубеждава, че го мрази, и известно време наистина бе така. Но в редките случаи, когато беше принудена да понася присъствието му, той следваше всяко нейно движение с жадните си сиви очи, изпълнени с такива угризения, че тя недоумяваше. Една жена не му ли бе достатъчна?
Един ден, малко след като мъжете излязоха, за да се заемат с работите си, силен шум при предната врата привлече вниманието на Кейси. Устните й се извиха нагоре в радостна усмивка, когато високата фигура на Робин се показа на прага.
— Робин! — извика тя, хвърляйки се в широко разтворените му обятия. — Най-накрая дойде!
Начинът, по който я прегърна, говореше, че и той също много се радва да я види.
Когато най-накрая я пусна, Робин каза:
— Дадоха ми облекчена присъда, Кейси, и сигурно това се дължи на влиянието на Рой. Свободен съм да се наема на работа там, където реша, затова се запътих право насам. Слава на бога, че имах добри ботуши, защото извървях целия път дотук пеша. Но кажи ми за себе си. И ти ли получи облекчена присъда?
— Не знам как е станало това, но Рой сътвори чудо. Еманципираха ме. Ела, седни — подкани го тя, повеждайки го към един стол. — Гладен ли си?
— Прегладнял — каза Робин, потупвайки хлътналия си корем. Марта, която беше в кухнята при пристигането му, предложи:
— Ще приготвя нещо. Има пресен хляб, току-що изваден от фурната, студено овнешко и пай с боровинки от снощната вечеря.
Робин се обърна, погледа Марта, но не я позна. После нещо в плахата й усмивка му помогна да осъзнае коя е тази жена.
— Марта? Господи, жено, какво си направила със себе си? Нямаше да те позная.
Макар че слабата, кокалеста жена не се беше превърнала само за една нощ в строен лебед, преображението й бе смайваща. Сега се виждаше, че в нея има много неща, които я правеха привлекателна, дори красива.
Марта се изчерви прелестно, поласкана, но несвикнала на похвали. Макар че много беше обичала своя Джереми, той не беше по излиянията и рядко й беше правил комплименти.
Усещайки смущението й, Робин каза:
— Много ще се радвам да опитам от твоя хляб, Марта, а студеното овнешко и боровинковият пай са истински празник за човек, умиращ от глад.
Замаяната жена само кимна с глава и се захвана да пълни чинията на Робин. Струваше й се, че е прекалено измършавял за внушителното си телосложение.
Оглеждайки критично приятеля си, докато той се хранеше, Кейси също помисли, че е прекалено слаб. Плътта като че ли се беше стопила върху костите му от последния път, когато го беше видяла. Лицето му беше издължено, челото — набраздено от трайни бръчки на изтощение. Ясно се виждаше, че последните седмици не са били леки за него. Някога здравият му загар беше избледнял до мръсножълто, изтънялата му кожа лъщеше болезнено. Нищо чудно, че Тим ненавиждаше каменовъглените мини и бе рискувал живота си, за да избяга оттам.
Робин въздъхна доволно, когато Марта постави едно сочно парче пай пред него.
— Ще ме разглезиш, момиче — ухили се той и в усмивката му блесна някогашният Робин.
— Сигурна съм, че Деър много ще се радва да те види — каза Кейси, когато той се нахвърли върху пая.
— И аз нямам търпение да се видя с него — каза той, дъвчейки замислено. — Със съпруга като тебе сигурно е неимоверно щастлив. Знаех си, че така ще бъде.
Макар да не го казваше като благопожелание, думите му бяха пропити с тъга. Защо той не беше имал късмета да спечели любовта на Кейси?
Кейси се напрегна, внезапно разбирайки, че Робин не е можел да знае за Деър и Марси.
— Робин, аз не съм…
Думите замряха в гърлото й, когато вратата се отвори и в кухнята влезе Деър.
— Робин! Божичко, колко се радвам да те видя! Бърлу беше в двора, когато си пристигнал, и нямаше търпение да ми го каже.
— Марта и Кейси погрижиха ли се за тебе? — запита той, оглеждайки доволно пая. — Случайно да ви се намира още едно парче от този пай? И чаша чай, ако не ви затруднява твърде много.