— Идват — усмихна се широко Марта.
Макар че говореше с Марта, очите на Деър се впиваха в Кейси. Като забеляза накъде гледа приятелят му, Робин се усмихна под мустак. Явно Деър беше много влюбен в съпругата си и макар че малко му завиждаше, на Робин не му се зловидеше щастието, което приятелят му напълно заслужаваше.
— Марта е станала чудесна готвачка — похвали я Робин. — И предполагам, че трябва да ти изкажа моите поздравления, приятелю. Когато ме посети в затвора, ти ми разказа за плановете си да се ожениш за Кейси. Кога се случи това щастливо събитие?
Деър се изчерви, искаше му се да бяха сами, за да обясни нещата както трябва. Никак не му се искаше да говори пред Кейси и да утежнява болката й.
— Ние с Кейси не сме…
— Струва ми се, че чух гласове — изрече сладко Марси, влизайки в кухнята. — О, Деър, скъпи, какво правиш у дома по това време на деня? Ах — ахна тя, когато погледът й падна върху Робин. — Виждам, че най-накрая си дошъл.
Приближавайки се към масата, където седяха двамата мъже, Марси спря пред Деър, наведе се и го целуна по устата. Робин зяпна и очите му премигаха няколко пъти, не можейки да повярва на видяното. Деър и Марси? Като погледна към Кейси за обяснение, той видя, че тя се беше измъкнала тихомълком от кухнята след сценичното влизане на Марси. Обърна се към Деър с обвиняващ поглед. Забелязвайки объркването на Робин, Марси реши да го осветли възможно най-бързо, без да остави у бившия затворник и най-малкото съмнение за положението й в живота на Деър.
— Деър, каза ли на Робин добрата новина за нас?
— Тъкмо щях да му кажа, Марси, когато ти влезе — отговори нетърпеливо Деър.
— Добра новина ли? — запита Робин, поглеждайки от единия към другия. — Ти и Марси?
— Ние с Деър се оженихме преди почти цял месец — изгука Марси, преди Деър да успее да измисли подходящ отговор.
— Марси — каза той сурово, — сигурен съм, че имаш работи за вършене. Защо не оставиш обясненията на мене? Ние с Робин имаме да говорим за много неща.
— Много добре — нацупи се тя, хвърляйки тъжен поглед към него. — Ще се видим на вечеря, скъпи.
Полюлявайки съблазнително поли, Марси отплува от стаята.
— По дяволите, Деър, надявам се да имаш добро обяснение — избухна Робин. — Мислех, че ти и Кейси…
Предупредителният поглед на Деър го накара да замълчи.
— Нека излезем навън, Робин — предложи той, като се изправи. — Не оставяме Марта да си върши работата.
Робин кимна и последва приятеля си.
Когато излязоха от кухнята, Робин засипа Деър с въпроси.
— Вярно ли е? Наистина ли си женен за Марси? Мислех, че обичаш Кейси. Ако Марси е твоя съпруга, какво прави Кейси тук? Сигурно не е прислужница! Какво, по дяволите, става тук, Деър?
Седмици преди този момент Деър беше решил да държи истината за брака си в границите на семейството. Това означаваше, че и Робин не бива да знае нищо, подобно на Кейси, абсолютно нищичко около подробностите за прибързания му брак. Понеже познаваше приятеля си, Деър знаеше, че разбере ли истината, ще се почувства ужасно виновен, както би се почувствала Кейси. Единственото му спасение бе надеждата, че може да задържи приятелството на Робин, без да издава прекалено много от истината.
— Не ти дължа обяснения, Робин — изрече късо той, — ще кажа само, че съм женен за Марси. А татко убеди Кейси да се върне тук въпреки възраженията й. Тя разбра, че не може да оцелее сама в Сидни. Татко смяташе тя да бъде наша гостенка, но Кейси настоя да работи срещу заплата.
— Кога се ожени за Марси? Преди Кейси да бъде помилвана или след това? — запита строго Робин.
Деър се изчерви и отговори:
— В същия ден.
— Защо? Господи, Деър, не можа ли да почакаш? Кейси те обича и знам, че и ти я обичаш. Какъв човек си ти?
Деър премига.
— Няма значение какво си мислиш, Робин, нещата не винаги са такива, каквито изглеждат. — След като изрече тези загадъчни думи, той побърза да се впусне в обяснения относно задълженията на Робин. — Пристигаш тъкмо навреме. Том спести достатъчно пари, за да си купи малка ферма, и напусна преди два дни. Твоите основни задължения ще са да надзираваш работещите затворници. Бих искал да ти предложа стая в къщата, но в момента няма свободна. Ще трябва да се задоволиш с жилището на Том, поне за първо време. Но ще се храниш с нас.
— Да, господине — изфуча презрително Робин.
— Робин — започна Деър, наранен от суровия отговор на приятеля си, — мисли за имението Пенрод като за твой дом. Отношенията ни няма да бъдат като между осъден и господаря му. Ти си ми приятел.