Робин внезапно се засрами за начина, по който се беше държал преди малко с Деър, и лицето му омекна.
— Благодаря ти, Деър. Винаги съм се чувствал като част от твоето семейство. И ако Кейси приема брака ти с Марси, и аз не мога да постъпя по друг начин.
16
Макар че Бен и Рой правеха всичко по силите си, за да облекчат съществуванието на Кейси, никой не можеше да намали болката от това, че Деър беше толкова близо до нея и в същото време недостижим като луната и звездите. Сърцето на Кейси се късаше всеки път, когато Марси тръгнеше вечер нагоре по стълбите, защото осъзнаваше, че скоро след това Деър щеше да се люби със съпругата си в уединението на тяхната спалня. Дори честите посещения на Робин в кухнята не можеха да повдигнат духа й. С отминаването на дните ставаше все по-ясно, че интересът на Робин към нея се беше изострил драматично сега, след като Деър вече не беше обект на чувствата й.
Една късна вечер, след като привърши работата си, Кейси излезе на двора, за да се освежи. Спря под едно огромно дърво, взряна в тъмнината, и се заслуша в серенадата на нощните насекоми. Трепна силно, когато Робин застана тихо зад нея и прошепна на ухото й:
— Кейси, изглеждаш толкова красива, когато лунните лъчи превръщат косата ти в истински пламък.
— Робин, как ме изплаши — ахна тя и се обърна.
— Отивах към бараките, когато те видях тук. Имаш ли нещо против да постоя при тебе? Мина доста време, откакто за последен път говорихме насаме.
— Нямам нищо против — усмихна се Кейси, зарадвана от присъствието му. — Досега нямах възможността да ти благодаря както трябва заради това, че помогна на Тим. Ти си ми истински приятел, Робин.
— Бих искал да бъда нещо повече, Кейси, ако ми позволиш — изповяда се той. — Но няма да бъда свободен да ти предложа брак още цели седем години. Не очаквам да ме чакаш толкова време.
Стресната, Кейси успя само да каже:
— Робин, моля те, не говори така. Аз… много съм привързана към тебе, но не те обичам.
— Заради Деър, нали? — осмели се Робин. — Още го обичаш, въпреки че те предаде и се ожени за Марси.
— Аз… не мога иначе — призна Кейси и гласът й трепна в отчаян хлип. — Опитах се да го намразя, но не мога да намеря ненавист в сърцето си.
Тя заплака и в този момент Робин като нищо би убил приятеля си. Искайки само да й предложи утеха, той я прегърна и положи главата й на рамото си. Съвсем естествено беше да я целуне. Не със страст, защото сега знаеше, че за него няма надежда, но можеше да я успокои. Започна да й говори нежни думи, полагайки леки целувки по бузите, очите, устата й, докато тя не утихна в прегръдките му. После неохотно се отдръпна от нея.
— Благодаря ти, Робин — каза Кейси с насълзена усмивка. — Не… не знам колко още мъчение мога да понеса. Сериозно мисля скоро да си тръгна оттук и да намеря работа в Сидни.
Тя се приближи към него, целуна го леко по бузата и се отдалечи. Робин със съжаление загледа как тя си тръгва от живота му. Толкова беше объркан, че не можеше да разбере Деър и причината за женитбата му с Марси, щом като Кейси толкова много го обичаше. Новобрачните обаче със сигурност не му изглеждаха най-щастливата двойка на света.
Изведнъж една фигура се отдели от сенките и се приближи съвсем тихо към Робин; той внимателно се взря в мрачното лице на Деър, осветено от луната.
— Деър! Какво, по дяволите, правиш тук в тъмното?
— И аз бих те попитал същото, но е съвсем очевидно какво правиш — отвърна Деър с невероятно напрегнат глас. — Стой настрана от Кейси, Робин, тя не е за тебе!
— Кейси вече не е твоя работа — възрази Робин, едва успявайки да сдържа гнева си. — Бих те посъветвал да се съсредоточиш върху съпругата си. Видях те как гледаше Кейси, когато мислеше, че никой не вижда. Ако толкова я искаш, защо се ожени за Марси? Никога не съм смятал, че имаш някакви предразсъдъци спрямо бившите затворници, но не намирам друга причина за прибързания ти брак с Марси, когато явно желаеш Кейси.
— Робин, не искам да споря с тебе, нито пък ти дължа обяснение — защити се Деър. — Независимо от мотивите ми връзката между мене и Кейси е невъзможна. Ти не си свободен да й предложиш брак, а тя не заслужава по-малко от това. Не те съветвам да си играеш с чувствата й.
— Понякога си истински негодник, Деър. Кейси не ме иска. Аз само й предложих утеха, нищо повече и нищо по-малко. Тя е нещастна и объркана от възмутителното ти поведение. Говорил ли си изобщо с нея? Обяснил ли си й нещата? Тя заслужава това, Деър. Може да си мой работодател и приятел, но няма да ти позволя да се възползваш от Кейси. А точно това ще стане, ако правилно съм те разбрал.
— Несправедлив си към мене, Робин — намръщи се Деър.