Страстта им се разгоря като необуздана лятна буря, жадните им усти се срещаха в сблъсък, трескавите им ръце се търсеха и докосваха. Тя разкъса дрехите му, искаше и той да бъде гол като нея. Нямаше утре, нямаше вчера, само днес и тази стая, този мъж и любовта. С едно грациозно движение той я вдигна на ръце и нежно я положи на леглото, а пружините се отзоваха с тих протест, когато той се отпусна до нея и ръцете му я притеглиха, сливайки двете им тела в едно.
Пламъци забушуваха, когато телата им се докоснаха и устните им се сляха. Копнеейки за допира й, Деър прошепна дрезгаво:
— Докосни ме.
Взе ръката й и я плъзна надолу по тялото си. Тя остави ръката си да последва неговата, минавайки покрай гъсталака, който ограждаше колоната от стомана между бедрата му. Ръката й нерешително започна да го изследва, за да докосне гладкия връх, което го накара да изпусне влага, подобна на блестяща дъждовна капка. Членът му беше невероятно чувствителен към нейния допир и тя усети наслада, когато той остро си пое дъх, докато пръстите й пътуваха по смайващата му дължина. Тя отново го обхвана, възхищавайки се на мъжествената му твърдост и усещайки как той пулсира.
— О, господи — изстена той, притискайки ръката й. — Да, точно така. Не спирай, любов моя. О, господи, да…
Дълбока въздишка отекна в гърдите му, той не можеше повече да понася чувствената й атака.
Сграбчвайки я през кръста, Деър я сложи под себе си и устата му се впи в нейната. Устните й се разтвориха, позволявайки на езика му да се пъхне вътре, за да я дразни и милва. Снишил глава, той започна да възбужда гърдите й, като най-напред взе едното розово връхче в устата си, а после другото. Чувството беше прекрасно. Топло, влажно и невероятно еротично.
Той влезе в нея с бавни, чувствени движения и с галещо полюляване на хълбоците. Това я вдъхнови да го поеме дълбоко в себе си, за да се задвижи заедно с него, да му помогне да облекчи сладката болка в центъра на съществото й. После започнаха равномерните тласъци, отначало плавни, а след това дръзко, настоятелно, умело и телата им се сляха в извечния ритъм на любовта, докато сърцата им биеха като едно. Огън бликаше там, където плътта им се съединяваше, но той бледнееше в сравнение с вихрения сблъсък на душите им. Те се издигаха нагоре по спиралата, докато не се залюляха опасно на ръба. И с един мощен, дълбок тласък двамата полетяха към звездите. Когато устните им отново се срещнаха, имаха вкуса на сълзи и всеки беше сигурен, че са неговите.
Заспаха прегърнати, но само колкото да се възстановят. Толкова много неща искаше да й каже, а толкова малко време имаше.
— Спиш ли, любов моя? — запита той, докосвайки с устни слепоочието й.
Не искайки да прогони магията, Кейси не отговори веднага.
— Будна съм, Деър.
— Прости ми, Кейси. Не исках това да се случи. Да си нещастна е последното, което бих искал.
— И аз не исках да се случи.
— Когато съм насаме с тебе, губя всякакви задръжки. Исках само да поговоря с тебе тази вечер, да ти кажа, че не е необходимо да си тръгваш оттук. Но всичките ми добри намерения се изпариха в момента, когато те погледнах. И с тебе беше така, струва ми се…
Кейси сведе очи, признавайки, че той говори истината.
— Точно затова трябва да замина, Деър. Това, което съществува между нас, е твърде опасно, за да го отричаме. Но ти направи своя избор, когато се ожени за Марси, и аз нямам право да се намесвам. Няма да бъда твоя любовница. Не мога да прекарам живота си в очакване да решиш коя нощ ще дойдеш при мене и коя ще принадлежи на съпругата ти. Няма да те деля. Гордостта ми не го позволява. Тази нощ, няма да се повтори.
— Знам, любов моя — съгласи се Деър с тъга в гласа. — Ти заслужаваш нещо по-добро. Но не можеш да си тръгнеш оттук. Безопасността ти означава много за мене. Макар че не мога законно да предявявам претенции към тебе, мога да те закрилям по други начини. Точно затова реших да замина. Знам колко е болезнено присъствието ми за тебе и не мога да понеса ти да страдаш.
— Деър! Не! Това е твоят дом. Ако някой трябва да си замине, ще съм аз. Не можеш да изоставиш семейството си. Ами Марси? — Внезапно тя си спомни нещо, което Марси й беше казала. — А ако тя носи детето ти?
Горчив смях се изтръгна от гърлото на Деър.
— Това е невъзможно.
Озадачено изражение сбърчи челото й.
— Откъде можеш да бъдеш сигурен?
— Повярвай ми, Кейси, Марси няма да има дете от мене.
Отхвърляйки всяка предпазливост, Кейси запита:
— Не я ли обичаш?
— Да я обичам? Чувствата ми към Марси са най-различни, но никое от тях няма дори и най-малка прилика с любовта.