— Защо се ожени за нея? — Внезапно тя се изчерви, отговорът беше прекалено ясен. — Не, не ми казвай, знам. Не съм добра партия. Аз съм бивша затворничка, убийца, а ти си меринос. Очевидно си се разколебал и не си поискал да вземеш жена като мене за съпруга. Разбирам. Любовта няма нищо общо с това.
— Грешиш, любов моя — възрази разпалено Деър. — Бракът ми с Марси беше част от сделка, която сключихме с нея. Тя изпълни своята част и аз се чувствах задължен да изпълня своята. Тя поиска брак и аз се подчиних, макар силно да подозирам, че тя най-накрая е осъзнала грешката си. Името ми е всичко, което някога ще получи от мене.
Усещайки, че вече е разкрил повече, отколкото бе искал. Деър млъкна.
— Просто трябва да ми вярваш, любов моя, когато ти казвам, че се ожених за Марси не по свой избор. Не я обичам и не спя с нея, макар че тя би искала нещата да са различни. Ти си единствената жена, която някога съм обичал.
Кейси искаше да вярва на Деър, но й бе трудно да си го представи принуден да извърши нещо против волята си. Нима мисли, че като изповяда любовта си, това ще намали болката й? Тя не съжаляваше, че се любиха тази вечер. Напротив, приветстваше го, радваше му се, но това не биваше повече да се случва.
— Съжалявам? Деър, трудно ми е да ти повярвам. Можеш ли да ме обвиняваш? Благодарна съм за всичко, което семейството ти направи за мене, и ако това е някакво утешение, и аз те исках тази вечер. Ако не се беше любил с мене, щях да бъда дълбоко разочарована. Това е спомен, който ще пазя до края на живота си. — Тя замълча, за да си поеме дъх, и продължи: — Заминавам утре.
— Не, Кейси — отвърна късо Деър. — Вече ти казах, че аз ще замина. Научих за експедиция, която се събира в Парамата, за да изследва Сините планини. Няма достатъчно земя в Нов Южен Уелс, за да задоволи овцевъдите. Мъже като Маккартър гледат на запад за ново разширение, с надежда да намерят за стадата си по-зелени пасища. Те финансират проучването и аз реших да се присъединя към тях. Още има много време, преди да настъпи зимата, ще намерим път през планините и ще се върнем.
— Деър, чувала съм за хора, загубили се в тези планини — възкликна Кейси в тревога в гласа. — Помисли за трудностите, за опасностите. Други са се опитвали и не са успели.
— Решил съм го вече, Кейси. Ще загубя здравия си разум, ако остана тук с Марси. Отдавна мислех да отида някъде другаде.
— Казал ли си на баща си? Или… на Марси?
— Вече говорих с татко. Той не е особено въодушевен от решението ми, но разбира защо го правя. Колкото до Марси, смятам да й кажа много скоро.
След сблъсъка си с Робин тази вечер Деър разбра, че не може да остане във фермата. Мисълта друг мъж да докосва Кейси го подлудяваше от ревност. Но както Робин беше изтъкнал много уместно, той нямаше право да се намесва, нямаше право да изисква любовта й, независимо колко доброволно му я даваше тя.
— Деър, бих искала… иска ми се…
— Не го казвай, любов моя — изрече меко Деър, — защото не мога да понеса мисълта, че не съм в състояние да удовлетворя желанието ти. Имаме само тази вечер. Нека остана при тебе.
Кейси нямаше силата да му откаже, нито пък искаше да го стори, когато срещна очите му. Очи с променящ се сребрист цвят, който можеше да става лазурен като лятно небе, сив като бурно море или да добива опасния блясък на толедска стомана.
— Люби ме пак, Деър. Дай ми спомени, е които да запълня идващите празни години.
Снишил глава, той вкусваше устните й, а ръцете му галеха и милваха бедрата й, докато тя не започна да стене, слабините й вече пламтяха за неговия допир, а после въздъхна омаяно, когато умелите му пръсти започнаха да вършат чудеса с нея. Ръцете му пътуваха нагоре от глезените към вътрешната повърхност на бедрата, спирайки за миг в ямката зад коленете. Нежно, но решително той разтвори краката й. Главата му се сведе и Кейси почувства влажната грапавост на езика му.
— Деър — изстена тя отмятайки назад глава в екстаз.
Големите му ръце обхванаха седалището й, езикът му започна умело да дразни втвърдената пъпка на желанието, скрита сред меките гънки на набъбналата й плът. Първите сладки тръпки на насладата я тласнаха към ръба на лудостта.
Тя трескаво се вкопчи в раменете му. Но Деър я стисна още по-здраво, заровил лице в нежната й плът. Напускайки света на свързаните мисли, Кейси усети как той се плъзва нагоре и мъжествеността му я завладя. В това сливане нямаше никаква нежност, ръцете на Кейси държаха Деър в плен, тя повдигаше седалището си, за да посрещне тласъците му, отново и отново, все по-силно, все по-бързо. Тя се държеше отчаяно за него, докато експлозиите разтърсваха тялото й, усещаше силното треперене на стегнатото му тяло под пръстите си, докато двамата заедно се изкачваха към върха на екстаза.