— Госпожица Дела Стрийт, моята секретарка.
— Как влязохте вътре?
— Използвахме вашия ключ — отвърна Мейсън.
— Какво искате да кажете с това?
— Точно това, което казах. Вие оставихте ключа си в моята кантора заедно с някои други неща.
— Ако не излезете оттук веднага — каза жената, — аз ще…
Внезапно тя се обърна и влезе в спалнята, като остави вратата отворена.
Мейсън я видя как отваря чекмеджето на нощното шкафче и търси нещо. След малко тя се върна до вратата, но вече в очите й се четеше голямо учудване. После се обърна и вдигна слушалката на телефона.
— Мисля, че е най-добре да се свържа с полицията — каза тя.
— Почакайте за минутка — спря я Мейсън. — Сигурна ли сте, че искате да се срещнете с полицията?
— А защо не?
— Знаете, че оставихте чантата си в моята кантора — повтори Мейсън — и че в нея има някои неща.
— Моята чанта в кантората ви?
— Да. Не ви ли липсва?
Жената отпусна бавно ръка и върна слушалката.
— Мисля — каза тя, — че сега е най-добре да ми разкажете всичко.
— Смятам, че ще е по-добре вие да поемете инициативата, госпожо Хейстингс. Мога да ви уверя, че съм тук, защото се опитвам да ви помогна. Разтревожих се много за вас, когато не се върнахте в кантората ми, където намерих оставената от вас чанта, портмоне, шофьорско свидетелство, ключове и… онова друго нещо.
— Какво е това друго нещо?
Мейсън посочи отвореното чекмедже на нощното шкафче.
— Това, което току-що потърсихте там. Бих могъл да ви поздравя за способността ви да действате и се надявам, че така ще бъде и тогава, когато бъдете изправена пред съдебните заседатели.
Жената го изгледа замислено за момент.
— Господин Мейсън, ако вие наистина сте адвокатът Пери Мейсън, действително ли притежавате моята чанта?
Мейсън кимна.
— Как попаднахте на нея?
— Днес по обяд вие сте отишла в кантората ми и сте я оставила там, носле внезапно сте излязла.
— Макар че съм чувала името Пери Мейсън, аз никога не съм била в кантората ви. Живях със съпруга си в Лос Анжелос и понякога срещах името ви във вестниците, но никога през живота си не съм била в кантората ви.
— А чантата ви? — запита Мейсън.
— Тя беше открадната вчера от колата ми. Бях в Лос Анжелос и ми потрябваха цигари. Намерих паркинг срещу един магазин, взех пари от портмонето си, влязох в магазина и си купих пакет цигари. Когато се върнах при колата, чантата ми беше изчезнала и аз и досега не съм я намерила.
— Разбирам — каза леко усмихнат Мейсън. — Но защо не сте се оплакала в полицията, че чантата ви е била открадната? Защото сега трябва да имате някаква история, на която биха повярвали съдебните заседатели.
— Защо трябва да се явявам пред тях? И защо те няма да повярват на моя разказ? С каква цел трябва да им разказвам някаква история?
— Зная само, че не сте се обърнала до полицията.
— Аз наистина не направих това, но не разбирам какво ви засяга това.
— Защо не се оплакахте в полицията?
— Защото не знаех, че чантата ми е изчезнала. Установих това, когато се прибрах у дома в Лос Анжелос и потърсих ключа за вратата. Виждате ли, аз трябваше да се явя на уговорената с моя съпруг среща. Страхувах се да не съм закъсняла, а той е педант по отношение на точността, така че трябваше да побързам. Поради тази причина не поставих цигарите в чантата си, а просто ги захвърлих върху седалката. По това време чантата сигурно вече е била изчезнала, но аз не установих това, преди да стигна до дома и да потърся ключа си.
— Защо тогава не уведомихте полицията?
— Съпругът ми каза, че това би било само губене на време и… Е, добре, той не искаше да се узнае, че съм прекарала нощта в нашата къща. Знаете ли, ние сме разделени и…
— Нежеланието ви да се отнесете до полицията не се ли дължеше и на факта, че в чантата ви имаше и нещо друго? — запита Мейсън. — Нещо, което току-що потърсихте в чекмеджето на нощното шкафче?
— Револвера?
— Да.
— Револверът не беше в чантата ми — отвърна тя. — Доколкото ми беше известно, той се намираше в това чекмедже. Очевидно някой е взел оръжието — навярно същата личност, която е откраднала чантата ми, тъй като ключовете за този апартамент бяха в нея. И сега вие се появихте с тези ключове. Може би вашият разказ трябва да бъде проверен, господин Мейсън.