— Около два часа следобед или може би малко по-късно. Не съм сигурен по кое време.
— Но Гарвин щеше да му се обади рано сутринта.
— Имате предвид тази сутрин?
— Да.
— Очевидно — каза Мейсън — той не го е направил. Има ли някаква причина за това?
— Не. Той ми каза, че ще го направи и аз знаех, че ще удържи на думата си.
— Вижда се, че не е спазил обещанието си.
— Точно това не мога да разбера, защото това не е присъщо за него. Той…
Мейсън посочи телефона.
— Защо не му се обадите и го помолите за обяснение?
— Това е добра идея.
Тя вдигна телефона и се обади на междуградската служба.
— Обажда се госпожа Хейстингс. Искам да говоря с Гарвин С. Хейстингс от Лос Анжелос. Това ще бъде частен разговор за негова сметка.
Тя съобщи своя номер, после този на телефона в Лос Анжелос и седна.
— Винаги ли го търсите по този начин? — запита Мейсън.
— Да — отвърна тя. — Той одобрява този начин, защото разбира, че го търся аз и се обаждам от някъде. Мъжът ми не обича някой да го търси по телефона и да не знае кой се обажда.
— Няма ли секретарка, която да се справя с телефонните обаждания? — запита Мейсън.
— Не през нощта у дома. Той…
Тя прекъсна думите си, защото трябваше да говори по телефона:
— Сигурен ли сте?… Не, предполагам, че всичко е наред. Преустановете, моля.
После остави слушалката и се обърна към Мейсън.
— Нищо не мога да разбера. Телефонистът каза, че към апарата бил включен телефонен секретар. Той записва всяко обаждане в отсъствие на Гарвин. И когато се върне у дома, той може да прослуша лично записаното.
— Аз също се опитах да се свържа с него, но не успях — каза Мейсън, — а получих същото указание.
— Вие му се обадихте?
— Да.
— Кога?
— Днес следобед, след като прегледахме съдържанието на чантата ви.
— Все още не мога да разбера — учуди се тя — защо Гарвин не се е обадил на Банър, за да му обясни всичко.
— Той трябваше да направи това тази сутрин?
— Да.
— Вие не бяхте ли там сутринта?
— Не — отговори тя. — Имах друга среща.
— Вие сте се върнала тук скоро — продължи Мейсън. — Не мисля, че ви е бил необходим цял ден, за да се приберете от Лос Анжелос.
— Имах да свърша още една друга работа.
— Каква?
— Не мисля, че трябва да ви казвам нещо повече по този въпрос, господин Мейсън.
— Добре — каза адвокатът, — нека продължим по-нататък. Вие бяхте със съпруга си през последната нощ?
— Да.
— И постигнахте споразумение относно имуществото?
— Да.
— Той трябваше да телефонира на адвоката Хънтли Банър и му каже да приготви необходимите книжа, които вие трябва да подпишете. И трябваше да направи това рано сутринта?
— Да.
— Съпругът ви не се е обаждал на Банър — продължи Мейсън. — Чантата е била открадната и оставена в кантората ми по обяд. В нея имаше един 38-калибров револвер. Една жена с големи тъмни очила, което прави изключително трудно разпознаването й, се появила в кантората малко следобед и казала на регистраторката ми, че се нарича Хейстингс. Тя искала да ме види във връзка с въпрос от изключителна важност — била в опасност и се нуждаела от адвокатска защита и частен детектив. След няколко минути казала, че трябва да излезе за малко, но ще се върне скоро. Напуснала кантората и повече не се върнала. Но оставила чантата си, в която се намирал револвер, от който са изстреляни два патрона. Сутринта съпругът ви не е изпълнил това, което е обещал да направи, а сега не отговаря по телефона. Госпожо Хейстингс, известно е, че някаква жена е откраднала чантата ви и е отишла в дома на съпруга ви малко след като вие сте напуснала къщата. Там е стреляла два пъти и сега съпругът ви лежи може би мъртъв. Докъде, мислите, ще ви доведе всичко това?
Лицето на жената пребледня, но внезапно тя стана подозрителна.
— Почакайте за момент — каза тя и след малко добави: — Такава е, значи, вашата игра?
— Какво искате да кажете?
— Вие представлявате някоя клиентка, която е откраднала чантата ми, и сега се опитвате да ме направите изкупителна жертва.
— Дали моята мистериозна клиентка е откраднала чантата ви, преди да видите съпруга си? — запита Мейсън.
— Да, така е.
— И вие казахте на съпруга си, че чантата ви е била открадната?
— Да, разбира се.
— Сама ли бяхте с него през последната нощ?
— Да.
— Имахте ли тогава пари?
— Когато пристигнах при него, нямах никакви пари — каза тя, — но Гарвин ми даде петстотин долара за дребни разноски и аз си купих нова чанта и портмоне.
— А колата си управлявахте без разрешително?
— Да.
— Не съобщихте ли в полицията, че то е загубено?