Дръзката разведена жена

— Аз също се опитах да се свържа с него, но не успях — каза Мейсън, — а получих същото указание.

— Вие му се обадихте?

— Да.

— Кога?

— Днес следобед, след като прегледахме съдържанието на чантата ви.

— Все още не мога да разбера — учуди се тя — защо Гарвин не се е обадил на Банър, за да му обясни всичко.

— Той трябваше да направи това тази сутрин?

— Да.

— Вие не бяхте ли там сутринта?

— Не — отговори тя. — Имах друга среща.

— Вие сте се върнала тук скоро — продължи Мейсън. — Не мисля, че ви е бил необходим цял ден, за да се приберете от Лос Анжелос.

— Имах да свърша още една друга работа.

— Каква?

— Не мисля, че трябва да ви казвам нещо повече по този въпрос, господин Мейсън.

— Добре — каза адвокатът, — нека продължим по-нататък. Вие бяхте със съпруга си през последната нощ?

— Да.

— И постигнахте споразумение относно имуществото?

— Да.

— Той трябваше да телефонира на адвоката Хънтли Банър и му каже да приготви необходимите книжа, които вие трябва да подпишете. И трябваше да направи това рано сутринта?

— Да.

— Съпругът ви не се е обаждал на Банър — продължи Мейсън. — Чантата е била открадната и оставена в кантората ми по обяд. В нея имаше един 38-калибров револвер. Една жена с големи тъмни очила, което прави изключително трудно разпознаването й, се появила в кантората малко следобед и казала на регистраторката ми, че се нарича Хейстингс. Тя искала да ме види във връзка с въпрос от изключителна важност — била в опасност и се нуждаела от адвокатска защита и частен детектив. След няколко минути казала, че трябва да излезе за малко, но ще се върне скоро. Напуснала кантората и повече не се върнала. Но оставила чантата си, в която се намирал револвер, от който са изстреляни два патрона. Сутринта съпругът ви не е изпълнил това, което е обещал да направи, а сега не отговаря по телефона. Госпожо Хейстингс, известно е, че някаква жена е откраднала чантата ви и е отишла в дома на съпруга ви малко след като вие сте напуснала къщата. Там е стреляла два пъти и сега съпругът ви лежи може би мъртъв. Докъде, мислите, ще ви доведе всичко това?

Лицето на жената пребледня, но внезапно тя стана подозрителна.

— Почакайте за момент — каза тя и след малко добави: — Такава е, значи, вашата игра?

— Какво искате да кажете?

— Вие представлявате някоя клиентка, която е откраднала чантата ми, и сега се опитвате да ме направите изкупителна жертва.

— Дали моята мистериозна клиентка е откраднала чантата ви, преди да видите съпруга си? — запита Мейсън.

— Да, така е.

— И вие казахте на съпруга си, че чантата ви е била открадната?

— Да, разбира се.

— Сама ли бяхте с него през последната нощ?

— Да.

— Имахте ли тогава пари?

— Когато пристигнах при него, нямах никакви пари — каза тя, — но Гарвин ми даде петстотин долара за дребни разноски и аз си купих нова чанта и портмоне.

— А колата си управлявахте без разрешително?

— Да.

— Не съобщихте ли в полицията, че то е загубено?

— Не. Мислех да направя това тази вечер, като съобщя, че и чантата ми е открадната.

— Щяхте ли да кажете и за оръжието, което се намираше в нея?

— Положително не, защото аз нямах и най-малка представа, че в чантата е имало оръжие.

Мейсън се намръщи.

— Дойдох тук с нает самолет и скоро ще отлетя обратно за Лос Анжелос, но преди това искам да изясним тези неща. Страхувам се, че вие може би се намирате в опасност. Затова ви предлагам да дойдете с мене в дома си, за да проверите сама… Съпругът ви има ли някакъв секретар, който го посещава през деня вкъщи?

— Не, освен ако той сам не нареди това. Обикновено върши работата си в службата.

— Дали е имал някаква определена среща за днес?

— Не зная.

— Вие вероятно не бихте могла да откриете дали е провел срещите си за днес?

Тя отвърна:

— Бих могла да попитам за това Симли Бейсън.

— Кой е той?

— Ръководител на службата и завеждащ всички търговски дела. Той е доверено лице на Гарвин.

— По-близък отколкото Банър?

— О, Банър — рече тя, произнасяйки това име с досада, — е само един адвокат, който се опитва да се меси в работите на моя мъж. Бих желала Гарвин да го види в истинската му светлина, но той е просто хипнотизиран от него. Повярвайте ми, Банър не оказва никакво влияние върху Симли Бейсън, който знае много добре какво представлява адвокатът — един егоист и интригант. Той се старае да накара съпруга ми да се осланя повече на него не само по правните въпроси, но и по търговските дела… Ще позвъня на Симли Бейсън.