— Не. Мислех да направя това тази вечер, като съобщя, че и чантата ми е открадната.
— Щяхте ли да кажете и за оръжието, което се намираше в нея?
— Положително не, защото аз нямах и най-малка представа, че в чантата е имало оръжие.
Мейсън се намръщи.
— Дойдох тук с нает самолет и скоро ще отлетя обратно за Лос Анжелос, но преди това искам да изясним тези неща. Страхувам се, че вие може би се намирате в опасност. Затова ви предлагам да дойдете с мене в дома си, за да проверите сама… Съпругът ви има ли някакъв секретар, който го посещава през деня вкъщи?
— Не, освен ако той сам не нареди това. Обикновено върши работата си в службата.
— Дали е имал някаква определена среща за днес?
— Не зная.
— Вие вероятно не бихте могла да откриете дали е провел срещите си за днес?
Тя отвърна:
— Бих могла да попитам за това Симли Бейсън.
— Кой е той?
— Ръководител на службата и завеждащ всички търговски дела. Той е доверено лице на Гарвин.
— По-близък отколкото Банър?
— О, Банър — рече тя, произнасяйки това име с досада, — е само един адвокат, който се опитва да се меси в работите на моя мъж. Бих желала Гарвин да го види в истинската му светлина, но той е просто хипнотизиран от него. Повярвайте ми, Банър не оказва никакво влияние върху Симли Бейсън, който знае много добре какво представлява адвокатът — един егоист и интригант. Той се старае да накара съпруга ми да се осланя повече на него не само по правните въпроси, но и по търговските дела… Ще позвъня на Симли Бейсън.
Тя вдигна слушалката и поиска междуградски разговор със Симли Бейсън.
— Вие имате номера на домашния му телефон? — запита Мейсън.
— О, да… но не бъдете така подозрителен, господин Мейсън. Това е трудното с вас, адвокатите. Преди да се оженим, аз бях секретарка на моя съпруг и продължих да се занимавам с някои работи от този род и след женитбата си. Във връзка с това търсила съм по телефона Симли Бейсън много пъти… Ало, ало, ти ли си, Бейсън? Обажда ти се Адела Хейстингс… Добре съм… Да, в Лас Вегас… Да, вярно е, вчера бях в Лос Анжелос. Върнах се тук преди малко… Симли, опитвам се да се свържа е Гарвин, но той не отговаря. Апаратът към телефона му е включен и… Какво?… Той не каза нищо?… Това е много странно… Не, не, предполагам, че всичко е наред. Вероятно се е случило нещо, което го е принудило да напусне града… но това е нещо обичайно за него… Добре, благодаря ти много! Съжалявам, че те безпокоих, но исках да се свържа с него. Ще му позвъня отново утре сутринта. Слушай, Симли, моля те да ми съобщиш, ако научиш нещо за него! Кажи му, че искам да го видя. Това не е съвсем поверително, т.е. от една страна е, но от друга — не е. Аз постигнах с него споразумение по имуществените въпроси и… Благодаря ти много! Зная, че ще бъдеш доволен… Не съм сигурна. Той трябваше да се обади на Банър рано тази сутрин, но очевидно не го е направил. Банър все още мисли, че сам ръководи всичко, и се опитва да преговаря за уреждането на имуществото. Той се опитва да накара Гарвин да се осланя все повече и повече на него. Зная, че ти можеш, Симли… известно ти е, че аз не съм алчна. Зная, че това не е обща собственост, но аз се отказах от една действително добра работа и кариера и връзките, свързани с нея. А освен това мисля, че за изминалите осемнадесет месеца бях добра съпруга на Гарвин… Всичко щеше да бъде в ред, ако не беше този Банър… Зная добре, че имаш други, много по-важни работи, но моля те, когато видиш Гарвин, кажи му, че искам да се свържа с него. Той положително ще бъде там утре сутринта, ако има уговорена среща… Добре, благодаря ти и дочуване.
Тя остави слушалката и се обърна към Мейсън:
— Съпругът ми не е бил в службата си през целия ден и макар че не е имал някаква определена среща, това е твърде странно. А освен това трябвало е да диктува някакви доста важни писма. Както и да е, той има една особено важна среща за утре сутринта в десет часа и на всяка цена ще бъде там по това време.
— При условие, че бъде в състояние да направи това — подхвърли Мейсън.
Госпожа Хейстингс трепна.
— Господин Мейсън, вие имате ужасния адвокатски навик винаги да допускате най-лошото, което може да се случи. Почти ме убедихте, че съпругът ми лежи мъртъв, застрелян с моя револвер.
— Аз съм почти сигурен в това.
— Ставате все повече и повече като Хънтли Банър. Не, аз не мисля така. Това е неуместно. Искам да кажа, че вие, адвокатите, сте почти едни и същи. Съпругът ми се занимава с доста неща и има много важни търговски дела. Не мисля обаче, че се е случило нещо, което го е накарало да напусне непредвидено града. Просто за днес не е имал някаква важна среща и затова не се е явил в службата си.