— И даже не е телефонирал?
Очите й се присвиха за момент и тя бавно изрече:
— Има един въпрос, по който може би ще се окажете прав. Ако той не се яви утре на уговорената в десет часа среща… но той ще направи това.
Мейсън се разходи из стаята.
— Госпожо Хейстингс, искам да ви направя едно предложение. Връщам се обратно с наетия самолет в Лос Анжелос и мисля, че ще бъде по-добре, ако отлетите заедно с нас и лично проверите дали всичко във вашия дом е в ред.
— И ако не е така?
— Тогава ще трябва да уведомите полицията.
— Да, но това не би ли сринало всички опорни точки на моя разказ? Да се обадя в полицията и да кажа, че съм долетяла от Лас Вегас, понеже внезапно ми е минала мисълта, че нещо се е случило с моя съпруг?
— Аз ще дойда с вас — рече Мейсън. — Ще отидем заедно у дома ви и ако намерим там нещо, ще уведомим на моя отговорност полицията.
— Но ако не открием нищо лошо, съпругът ми просто ще побеснее срещу двама ни, господин Мейсън. Това навярно няма никакво значение за вас, но що се отнася до мене, то ще разруши направеното вече изгодно за мене споразумение по имуществените въпроси. Благодаря ви много, че ми върнахте нещата, господин Мейсън! След всичко това мисля да ви дам възможност да хвърлите поглед върху споразумението по имуществото, след като Банър го изготви в окончателен вид. Защото аз не му се доверявам нито за миг.
— А револверът?
— Револверът — повтори тя и се намръщи. — Сигурен ли сте, че с него са били изстреляни два патрона?
— Да.
— Аз наистина съм го държала винаги зареден.
— И някой го открадна? — запита Мейсън.
— Положително. Вече ви казах това.
— И така, вие не желаете да се върнете с нас? — запита пак Мейсън.
— Не, и бих желала да престанете да се занимавате с този случай. Уверихте се, че сега съм добре, а ми върнахте и чантата. Мисля, че по-късно ще се обърна пак към вас, но не искам да ви… Не искам да разбиете лодката в стената, ако разбирате какво искам да кажа с това.
— Разбирам ви — отвърна Мейсън.
ГЛАВА 4
Когато Мейсън и Дела Стрийт пристигнаха с такси на летището, там ги посрещна пилотът на наетия самолет.
— Изненадан съм — каза той. — Не очаквах, че ще свършите толкова бързо. Какво стана, успяхте ли да загубите парите си в играта?
— До последния цент — усмихна се Мейсън.
— Той се шегува с вас — обади се Дела. — Мислеше повече за жена ви.
— Това положително ще я изненада — каза пилотът. — Готови ли сте да се връщаме?
— Напълно — отговори Мейсън.
Скоро всичко беше готово за отлитане, пасажерите затегнаха коланите. Пилотът включи и загря моторите и след един широк завой издигна машината над ярко осветената търговска част на Лас Вегас.
Дела погледна надолу към светлините на големия град.
— Обзалагам се, че тук се стичат от всички щати много пари. Всички държавни приходи в Невада се получават от играта, а това означава, че те излизат от джобовете на туристите.
— Ще бъдете изненадани, ако разберете колко много пари получава по този начин Калифорния — каза пилотът.
— Откъде знаете това? — запита Мейсън.
— Ако не бяха тези наети полети до Лас Вегас, щях да изпитвам големи трудности при поддръжката на самолета — отвърна пилотът. — Лас Вегас дължи благосъстоянието си на нашите авиолинии, хотелите получават големи суми от развличащите се гости. Вие знаете също, че в играта на комар се пръскат хиляди долари. Много хора идват тук, за да се развличат, и за тях не представлява нищо да заплатят петдесет или сто долара само за да изпитат вълнението от играта на комар. Мисля, че хората тук имат достатъчно добра представа за сумите, които се получават от това. Търговската камара имаше даже тази вечер представител, който проверяваше нашите самолети.
— Какво искате да кажете с това? — запита Мейсън.
— О, това беше само един обикновен въпросник — отговори пилотът. — Те искат да знаят дали често правим полети до Лас Вегас, какъв процент от цялата ни дейност се отнася до полетите ни до тук и други въпроси от тоя род.
— А интересуваха ли се за имената на пътниците, наели самолета? — запита Мейсън.
— О, да. Те искаха да знаят дали това е някакво сдружение или отделна личност, дали е постоянен или случаен клиент.
— Питаха ли за имена?
— Да — отговори пилотът, — но мисля, че те не отдадоха особено значение на това, а и аз им казах, че не е в моята практика да издавам имената на пътниците, които са наели самолета.
Мейсън хвърли един поглед към Дела Стрийт.
— Вие казвате, че това са били хора от Търговската камара? — обърна се той към пилота.