— А револверът?
— Револверът — повтори тя и се намръщи. — Сигурен ли сте, че с него са били изстреляни два патрона?
— Да.
— Аз наистина съм го държала винаги зареден.
— И някой го открадна? — запита Мейсън.
— Положително. Вече ви казах това.
— И така, вие не желаете да се върнете с нас? — запита пак Мейсън.
— Не, и бих желала да престанете да се занимавате с този случай. Уверихте се, че сега съм добре, а ми върнахте и чантата. Мисля, че по-късно ще се обърна пак към вас, но не искам да ви… Не искам да разбиете лодката в стената, ако разбирате какво искам да кажа с това.
— Разбирам ви — отвърна Мейсън.
ГЛАВА 4
Когато Мейсън и Дела Стрийт пристигнаха с такси на летището, там ги посрещна пилотът на наетия самолет.
— Изненадан съм — каза той. — Не очаквах, че ще свършите толкова бързо. Какво стана, успяхте ли да загубите парите си в играта?
— До последния цент — усмихна се Мейсън.
— Той се шегува с вас — обади се Дела. — Мислеше повече за жена ви.
— Това положително ще я изненада — каза пилотът. — Готови ли сте да се връщаме?
— Напълно — отговори Мейсън.
Скоро всичко беше готово за отлитане, пасажерите затегнаха коланите. Пилотът включи и загря моторите и след един широк завой издигна машината над ярко осветената търговска част на Лас Вегас.
Дела погледна надолу към светлините на големия град.
— Обзалагам се, че тук се стичат от всички щати много пари. Всички държавни приходи в Невада се получават от играта, а това означава, че те излизат от джобовете на туристите.
— Ще бъдете изненадани, ако разберете колко много пари получава по този начин Калифорния — каза пилотът.
— Откъде знаете това? — запита Мейсън.
— Ако не бяха тези наети полети до Лас Вегас, щях да изпитвам големи трудности при поддръжката на самолета — отвърна пилотът. — Лас Вегас дължи благосъстоянието си на нашите авиолинии, хотелите получават големи суми от развличащите се гости. Вие знаете също, че в играта на комар се пръскат хиляди долари. Много хора идват тук, за да се развличат, и за тях не представлява нищо да заплатят петдесет или сто долара само за да изпитат вълнението от играта на комар. Мисля, че хората тук имат достатъчно добра представа за сумите, които се получават от това. Търговската камара имаше даже тази вечер представител, който проверяваше нашите самолети.
— Какво искате да кажете с това? — запита Мейсън.
— О, това беше само един обикновен въпросник — отговори пилотът. — Те искат да знаят дали често правим полети до Лас Вегас, какъв процент от цялата ни дейност се отнася до полетите ни до тук и други въпроси от тоя род.
— А интересуваха ли се за имената на пътниците, наели самолета? — запита Мейсън.
— О, да. Те искаха да знаят дали това е някакво сдружение или отделна личност, дали е постоянен или случаен клиент.
— Питаха ли за имена?
— Да — отговори пилотът, — но мисля, че те не отдадоха особено значение на това, а и аз им казах, че не е в моята практика да издавам имената на пътниците, които са наели самолета.
Мейсън хвърли един поглед към Дела Стрийт.
— Вие казвате, че това са били хора от Търговската камара? — обърна се той към пилота.
— Да.
— Един или двама мъже бяха?
— Не беше мъж, а само една жена, която не изглеждаше никак зле.
— Можете ли да я опишете? — запита Мейсън. Пилотът отмести погледа си от уредите и изгледа остро адвоката.
— Защо? — попита той. — Нещо не е наред ли?
— Не зная — отговори Мейсън, — но просто се учудвам. Бих желал да ми опишете тази жена.
— Добре, ще се опитам да го направя. Беше около тридесетгодишна, с красиви черти, много добре сложена, макар и не особено висока. Имаше сини или по-скоро сивкави очи.
— Руса или кестенява коса?
— Кестенява?
— Тегло?
— Около петдесет и шест до петдесет и осем килограма.
— Как разбрахте, че тя е от Търговската камара? Показа ли ви някаква карта или друг някакъв документ?
— Не. Тя каза без всякакво колебание, че е от Търговската камара. Дойде направо тук и ми съобщи, че се опитва да събере данни за някаква търговска статистика и, по-точно, какъв е броят на наетите самолети за месец. После добави, че се интересува и за броя на пристигащите пътници с редовните самолети.