— А за автомобилите от Калифорния? — запита Мейсън.
— Тя не каза нищо по този въпрос.
— Всичко това е твърде интересно — рече адвокатът, като хвърли отново поглед към Дела Стрийт, която беше оставила бележника си върху седалката до пилота; преди това беше записала описанието на младата жена, която беше направила проучването.
Те продължиха да летят в мълчание около петнадесет минути, като от време на време поглеждаха ту нагоре към звездите над тях, ту към тъмнината, която се стелеше над пустинната шир под тях, прорязвана често от светлините на автомобилите, които се движеха по асфалтовия път.
— Ако помислите върху това — каза внезапно пилотът, — то ще ви се стори малко странно. Хората, които идват в Лас Вегас със самолети, представляват само една малка част от туристите, които нахлуват тук. Ако един долита със самолет, то хиляди или поне двеста-триста пристигат с коли.
— О, да — отвърна небрежно Мейсън, — когато събират статистически данни, хората правят смешни неща.
— Това е истина — съгласи се пилотът. — Мисля, че всичко е наред, но все пак нещо ме кара да се замисля.
След време те се приземиха на летището в Лос Анжелос и Мейсън веднага се свърза по телефона с Пол Дрейк.
— Научи ли нещо ново, Пол? — запита той.
— Още е много рано — отвърна детективът. — Не очаквах, че ще се обадиш преди два часа.
— Пристигнахме току-що благополучно — каза Мейсън. — Напредваме. Може би ще е добре да си отдъхнем и поспим малко. Все пак имаш ли някакви новини?
— Да — отговори Дрейк. — Мелина Фънч от Лас Вегас, ул. „Кипър“ 625, е 28-годишна, разведена, кестенява и с хубава фигура. Тя притежава магазин за подаръци в Лас Вегас и използва помощта на млада жена, която понякога идва тук, за да купува стока. Изглежда, Мелина живее добре и сигурно има и друг източник на приходи, предполагам, някаква издръжка. Бившият и съпруг е източен милионер.
— А какво е положението с другата кола от Невада? — запита Мейсън.
— Неин собственик е Харли С. Дрексъл от Карсън, ул. „Централна“ 291. Той е петдесет и пет годишен, предприемач и строител. Занимава се със закупуването на места, върху които строи сгради, продава ги с печалба и купува нови места за строеж. Понякога има четири-пет сгради в строеж, понякога само една.
— Добре — каза Мейсън. — Ще се нуждаем навярно от повече подробности за тази жена Фънч. Засега можем да прескочим Дрексъл.
— Нещо друго?
— Нищо повече за тази нощ — промърмори уморено Мейсън. — Вечеря ли добре?
— Дали съм имал добра вечеря? — Дрейк се засмя. — Човече, аз винаги правя това. А ти, Пери?
— Хапнахме с Дела по един сандвич по пътя за летището, а после бяхме така ужасно заети и не остана време и да помислим за храна. Обзалагам се, че Дела умира от глад. Ще се опитам веднага да наваксам пропуснатото. Довиждане до утре, Пол.
Мейсън окачи слушалката и се обърна към Дела Стрийт:
— Дявол да го вземе, аз забравих за вечерята и…
— Същото стана и с мене — каза тя, — но сега стомахът ми напомня за това.
— Бифтек? — запита Мейсън. Тя поклати глава.
— За мене шунка и яйца.
— Това звучи добре. Да вървим.
ГЛАВА 5
На следващата сутрин Мейсън влезе в кантората си в десет часа. Там вече го чакаше секретарката му.
— Дела, защо, за Бога, си станала толкова рано, след като си работила почти през цялата нощ?
Тя се усмихна.
— Събудих се и започнах да мисля върху нещата, които се случиха вчера. Това ме разбуди окончателно и затова станах, взех душ, приготвих закуската си и се качих както обикновено на стария автобус.
Мейсън се усмихна и попита:
— Има ли нещо ново, Дела?
— Засега не.
Телефонът иззвъня. Дела вдигна слушалката.
— Да, Гърти. Почакай за минутка. Ще проверя. — После се обърна към адвоката: — Обадила се е нашата стара клиентка и попитала Гърти дали е възможно да се срещне с вас тази сутрин.
— Имаш предвид Адела Хейстингс?
— Да.
— Искам да говоря с нея — каза Мейсън. Дела продължи по телефона:
— Гърти, свържи я с господин Мейсън.
Адвокатът вдигна слушалката.
— Ало.
Гласът на Адела Хейстингс звучеше настойчиво.