Мейсън се усмихна и попита:
— Има ли нещо ново, Дела?
— Засега не.
Телефонът иззвъня. Дела вдигна слушалката.
— Да, Гърти. Почакай за минутка. Ще проверя. — После се обърна към адвоката: — Обадила се е нашата стара клиентка и попитала Гърти дали е възможно да се срещне с вас тази сутрин.
— Имаш предвид Адела Хейстингс?
— Да.
— Искам да говоря с нея — каза Мейсън. Дела продължи по телефона:
— Гърти, свържи я с господин Мейсън.
Адвокатът вдигна слушалката.
— Ало.
Гласът на Адела Хейстингс звучеше настойчиво.
— Господин Мейсън, трябва да ви видя на всяка цена.
— Вие сте тук, в Лос Анжелос?
— Да.
— Кога пристигнахте?
— Не можах да спя цяла нощ. Колкото повече мислех по въпроса, толкова повече се убеждавах, че може би вашата хипотеза е вярна. И ако е така… Искам да ви видя, ако е възможно, преди… преди…
— Преди какво?
— Преди да се случи нещо.
— Какво имате предвид?
— Ако Гарвин не се яви на уговорената за десет часа тази сутрин среща, Симли Бейсън ще…
— Вероятно срещата вече е започнала — успокои я Мейсън.
— Въпросът е там, че той още не се е появил в службата си — отвърна тя.
— Искате да кажете, че сте говорила с господин Бейсън.
— Да.
— Това може би е вече лошо — каза замислено адвокатът. — Къде се намирате в момента?
— На паркинга пред сградата, в която е вашата кантора.
— Добре — каза Мейсън, — ще ви кажа какво да направите. Качете се веднага тук, но не влизайте през официалния вход на кантората ми. Повтарям ви — не влизайте през официалния вход. Спрете пред вратата с табелка „Пери Мейсън, частно“, почукайте и Дела Стрийт ще ви посрещне.
— Да не минавам през приемната?
— В никакъв случай.
— И да дойда веднага тук?
— Да.
— Добре, идвам незабавно — обеща тя. Мейсън окачи слушалката и се обърна към Дела:
— Тая работа вече ме безпокои.
Дела, която слушаше разговора по другия телефон, кимна.
— Възможно е — продължи Мейсън, — да се окаже, че Адела Хейстингс е права и чантата й е била открадната.
— И после? — запита Дела, след като адвокатът се поколеба да продължи думите си.
— Другата вероятност е, че тя би могла да дойде тук в кантората, да остави чантата и да си отиде, уверена, че ние ще я намерим и че съдържанието й ще възбуди нашия интерес. Тя е оставила в чантата много пари, за да е сигурна, че ще предприемем нещо, за да се свържем с нея, че ще направим така, даже револверът да не беше в чантата.
Мейсън спря и Дела зачака мълчаливо.
Внезапно той каза:
— Свържи се незабавно по телефона с Пол Дрейк, Дела. Искам да говоря с него, преди Адела Хейстингс да дойде тук.
Пъргавите пръсти на секретарката бързо набраха телефонния номер.
— Ето ви Пол, шефе.
Мейсън взе слушалката.
— Пол, отнася се до нещо непредвидено и те моля да вземеш бързи мерки.
— Ти винаги правиш така — раздразнено отговори Дрейк.
— Остави това — прекъсна го Мейсън, — нямаме време за губене. Искам да намериш няколко млади жени, шест или седем, но не повече, ако това е възможно. Те трябва да бъдат на възраст между двадесет и седем и тридесет и две години, с добри фигури и тегло около петдесет и пет до петдесет и осем килограма. Освен това трябва да носят големи тъмни очила. Би могъл да изпратиш някой от твоите сътрудници долу до някой магазин, за да купи няколко чифта тъмни очила с най-големите и най-тъмните стъкла, които може да намери.
— Колко бързо искаш да стане това? — запита Дрейк.
— Незабавно — отвърна адвокатът.
— Имай милост, Пери. Аз не мога…
— Не ме интересува колко ще трябва да заплатиш. Тия жени ми трябват веднага. Намесих се в нещо, което ме безпокои лично и професионално, затова имам нужда от тях. Навярно твоята секретарка познава някои от момичетата, които работят в тази сграда и могат да отделят около половин час от времето си. Изпрати свой сътрудник долу в ресторанта и той да подбере някои момичета, които си пият кафето там. Изпрати човек и на паркинга, където би могла да се намери някоя млада жена, която е паркирала колата си там. Нека я попита дали не би желала да спечели двадесет долара за работа, която няма да продължи повече от час. След като събереш жените, моля те, позвъни ми.
— Двадесет долара за един час работа? — възкликна Дрейк.
— Може даже и петдесет, ако е нужно. Искам незабавно резултат. И запомни — тези момичета с тъмни очила трябва да чакат готови при тебе. Когато подходящият момент настъпи, Дела ще ти позвъни и ще каже: „Пол, аз съм Дела.“ Минута след това ти изпрати момичетата по коридора и нека те спрат пред вратата на моята кантора. Кажи им обаче да не влизат вътре, докато аз не изляза от кабинета си с една млада жена, която ще изглежда също като тях и ще носи също тъмни очила. Ние ще се приближим до твоята група и всички ще влезем заедно. Разбираш ли ме добре?