— Да — отвърна Дрейк.
Мейсън окачи слушалката на телефона, и въздъхна, а Дела го погледна и се засмя.
— Това е предимството да имаш на разположение детективско бюро на същия етаж в сградата, в която се намира и твоята адвокатска кантора.
Мейсън кимна замислено.
— Идеята ви е да имате една редица от млади жени? — запита Дела Стрийт.
— Точно така — отвърна Мейсън. — Ти познаваш Гърти много добре. Ако аз въведа Адела Хейстингс в кантората с тъмни очила и запитам: „Гърти, виждала ли си някога тази млада жена?“, тя ще подсвирне и ще отговори: „О, да. Тази жена е госпожа Хейстингс и тя остави вчера чантата си тук. Вашата чанта, госпожо Хейстингс, се намира в кабинета на господин Мейсън.“ Човешката природа е такава, че в този момент Гърти ще си спомни само факта, че една добре сложена жена на около двадесет и осем до тридесет години, с тъмни очила е била вчера в кантората. И ако нещо се е случило и сега Гърти направи потвърждение за самоличността на тази жена, ще имаме големи трудности.
— Как мислите, че се е случило? — запита Дела.
— Ако някой е откраднал чантата на Адела Хейстингс и е изстрелял два патрона с револвера, то в такъв случай може всичко да се очаква. Ако, от друга страна, Адела Хейстингс е изстреляла тези два патрона и след това ни създаде всичките тези затруднения, за да ме въвлече в тази история, можеш да бъдеш абсолютно сигурна, че нещо действително се е случило. Тя…
Мейсън прекъсна думите си, защото на вратата на кабинета му се почука. Той кимна на Дела Стрийт, която стана и отвори.
— Добро утро, госпожо Хейстингс — поздрави Мейсън. — Сигурно сте станала много рано тази сутрин, за да пристигнете тук?
— О, да.
— Къде са вашите тъмни очила?
— За Бога, аз не ги нося, освен в случаите, когато прекосявам пустинята. В града никога не ги слагам.
— Но вие имате тъмни очила, нали?
— Имам наистина. Човек не може да пропътува през пустинята от тук до Лас Вегас без тъмни очила.
— Нима светлината е толкова ослепителна?
— Тя е ужасяваща.
— Какво правите с очилата си, след като ги свалите?
— Поставям ги в една калъфка в чантата си.
— Те бяха ли в чантата, която ви върнах?
— Не.
— Тогава някой ги е използвал?
— Сигурно.
— Когато ви върнах чантата, вие намерихте празен кожения калъф в нея?
— Да, така беше.
— А сега имате ли други очила?
— Да. Когато вчера пътувах обратно за дома, по пътя спрях до един магазин и си купих нови.
— Носите ли сега тази сутрин чантата си и портмонето в нея?
— Да.
— Всичко е така, както ви го предадох?
— Да, но защо ми задавате тези въпроси, господин Мейсън?
— Позволете ми да видя очилата ви — учтиво помоли адвокатът.
Тя отвори чантата си, извади една кожена калъфка и измъкна от нея чифт тъмни очила.
— Как е станало така, че тези очила прилягат точно за калъфката, сякаш са направени тъкмо за нея? — запита Мейсън.
— Купувам очила със специално качество и успях да намеря и този път същите като тия, които загубих.
— И затова те прилегнаха на калъфката?
— Да.
— Можем ли да приемем, че продавачът, който ви е продал очилата, ще си спомни за вас?
— Едва ли. Аз не ги купувам винаги от един и същи човек. Влизам в някой магазин, избирам очилата, които търся и на които е посочена цената, и плащам на касата. Служителят, който в този момент е зает с други купувачи, махва с ръка, че всичко е уредено, и аз излизам навън. И този път аз бързах, а той беше зает.
— Бихте ли си спомнила поне магазина, от който купихте очилата? — запита Мейсън.
Тя се понамръщи и отвърна:
— Не съм сигурна. Мисля, че бих могла, ако го видя отново.
— А откъде взехте пари да заплатите очилата?
— Казах ви вече, че моят съпруг ми даде петстотин долара. Казах му, че някой открадна чантата ми, и той ми даде тези пари да си купя нова. Той предположи, че може би ще получа цялото съдържание на откраднатата чанта с изключение на парите. Защото обикновено крадците не се интересуват от шофьорски свидетелства и други неща от тоя род, за които биха ги обвинили в престъпление. Той каза, че крадците ще вземат само парите, а останалите неща ще поставят в плик и ще ги изпратят по пощата.
— Добре — каза Мейсън, — а сега да чуем вашия разказ. Какво ви доведе тук?
— Причината за това сте вие — отвърна тя. — През нощта поразмислих доста върху това, което ми казахте. Мисля, че нещо се е случило. Няма да се успокоя, докато не разбера в какво наистина се състоят нещата.