Мейсън помоли жената:
— Бихте ли поставила очилата си, за да видя как изглеждате с тях?
Адела изпълни веднага желанието му. Адвокатът я изгледа замислено.
— Тези очила са с твърде големи стъкла.
— Най-големите, които се произвеждат — потвърди тя. — Ако пътувате през пустинята, особено през летните месеци, блясъкът на светлината е непоносим. Човек трябва да се предпази от него колкото е възможно по-добре. Бих използвала защитни очила, но те затоплят много очите и затова предпочитам този вид. Това са „Уилкинсън“ номер 24-Х, което означава значителна големина и оцветеност. Струват десет долара.
— А продажната им цена? — запита Мейсън.
— Не, цената им е означена със специален знак, който означава, че в нея е включено всичко. Без значение каква е продажната им цена очилата струват десет долара. Уилкинсоновите очила са стандартни. Те се рекламират в много списания.
Мейсън кимна.
— Добре. А закусвахте ли тази сутрин със Симли Бейсън?
— Да, малко преди да се свържа с вас. Симли беше много разтревожен. Обаждал се е няколко пъти в дома на моя съпруг, но уредбата за записване на телефонните обаждания била включена. Той каза още, че съпругът ми определил тази среща да се състои в службата му и че когато има такава среща, той пристига винаги десет-петнадесет минути по-рано.
— Била ли е отменена тази среща? — запита Мейсън.
— Не, даже човекът, с когото мъжът ми трябвало да се срещне, бил вече там и го очаквал. Симли каза, че ако съпругът ми не се появи до пет-десет минути, той ще отиде в дома му, за да види какво се е случило.
— Той има ли ключ за къщата?
— Да. Съпругът ми държи един ключ в службата си. Когато той е вън от града и телефонира някой да отиде у дома му и да вземе оттам нещо, се ползва този ключ.
Мейсън погледна часовника си.
— В такъв случай през следващите няколко минути Симли ще научи нещо. Ако съпругът ви е бил извикан някъде навън, той е оставил вероятно някаква бележка и…
— Ако някой го беше повикал навън — прекъсна го тя, — той щеше да съобщи веднага в службата си. Страхувам се, че е болен или…
— Или? — избърза Мейсън, когато гласът й заглъхна.
— Или това, което вие помислихте предишната нощ — отвърна тя.
Мейсън погледна отново часовника си и се обърна към Дела Стрийт:
— Обади се, моля, по телефона на Пол Дрейк.
Дела набра телефонния номер на детектива. Мейсън взе слушалката и като чу гласа на Пол Дрейк, каза:
— Пол, аз съм, Пери. Какво направи по задачата, която ти възложих?
— Имам вече две момичета, които отговарят на изискванията. Едното от тях е приятелка на моята регистраторка, а другото работи в секретарската агенция на третия етаж. На последния етаж има и една друга такава агенция и аз мисля, че ще можем да намерим още едно-две момичета. Един от сътрудниците ми се качи току-що горе.
— А на паркинга? — запита Мейсън.
— Няма нищо, поне засега. Жени, които отговарят на изискванията ти и са паркирали колите си там, бързат да пазаруват, а освен това изказват подозрения. Даже когато моят човек им показвал детективската си карта и ги уверявал, че работата е нещо обикновено и ще им отнеме само няколко минути, те се отказвали от страх.
— Даже срещу петдесет долара само за един час?
— Те се страхуват даже и срещу такава сума.
— Половината от времето ми вече изтече, Пол. Моля те, направи най-доброто, което можеш!
— За Бога — отвърна Дрейк, — правя всичко възможно… В момента тук влиза моят сътрудник, когото изпратих в секретарската агенция на последния етаж, и води със себе си две млади жени, които отговарят на изискванията.
— Отлично! — каза адвокатът. — Нека останат. Когато си готов, съобщи ми и не забравяй за уговорката ни.
— Бих желал да зная какво, по дяволите, възнамеряваш да правиш? — запита Дрейк.
— По-добре ще е да не знаеш това, Пол.
— За кога искаш тези момичета?
— Вероятно след пет-десет минути — отговори Мейсън. — Ще ти съобщя своевременно за това.
Мейсън окачи слушалката и се заразхожда замислено из стаята.
— За какво е всичко това? — запита Адела Хейстингс. — Отнася ли се до моя случай?
Мейсън я погледна разсеяно.
— Какъв случай? — запита той. Тя изглеждаше объркана.
— Защо, аз… добре, разбира се, аз ще заплатя за изгубеното ви време, господин Мейсън. Ще получите необходимото обезщетение.
Мейсън се обърна към Дела Стрийт:
— Свържи се в полицията с отдела за убийства, Дела. Провери дали лейтенант Траг е там. Искам да говоря с него. Ако той не е в службата си, свържи ме с този, който го замества.