Дръзката разведена жена

Дела кимна, поиска външна линия.

— Моля отдела за убийства. Там ли е лейтенант Траг? Търси го Пери Мейсън.

Тя се обърна към адвоката.

— Викат го на телефона, шефе.

Мейсън взе своята слушалка и кимна на Дела да слуша разговора по другия телефон.

По телефона се чу сухият и решителен глас на Траг:

— Здравей, Пери. Да не си намерил някакъв нов труп?

— Ще те изненада ли това? — запита Мейсън.

— Не, разбира се.

— Не зная какво съм намерил — продължи адвокатът, — но има нещо, което ме безпокои.

— Отлично — каза Траг. — Ако има нещо, което те тревожи, то положително ще разтревожи и мене. Каква трудност имаш?

— Една моя клиентка, която живее в Лас Вегас, е загубила преди няколко дни чантата си. В нея имало червило, портмоне за монети, цигари и всички останали дамски принадлежности.

— Продължавай — подкани го Траг.

— Тази жена — продължи Мейсън — се казва Адела Хейстингс и в момента живее отделно от мъжа си, в Невада.

— Хайде — прекъсна го лейтенантът, — не го усуквай, Мейсън, а ми кажи същината на въпроса.

— Вчера по обяд, когато аз и Дела Стрийт бяхме отишли да обядваме, в кантората ми е дошла една жена, която носела големи тъмни очила и се представила като госпожа Адела Хейстингс. Тя казала, че ще ме чака да се завърна от обяд, постояла няколко минути, след което напуснала кантората, като бързала много. Тя обещала, че ще се върне скоро, но изобщо не направила това. Малко след като се завърнахме от обяд, ние намерихме тук една дамска чанта. Като прегледахме съдържанието й, открихме в нея кредитни карти, свидетелство за шофиране и разни други неща, които удостоверяваха името на собственика.

— И това беше чантата на госпожа Хейстингс?

— Точно така.

— Тогава върни й я обратно — рече Траг. — О, почакай за минутка, Пери. Ти криеш нещо от мене. В чантата нямаше ли някакво оръжие?

— Имаше.

— А разрешително за притежаването му? — запита Траг.

— Не. Госпожа Хейстингс не носи оръжието. Когато последния път го е видяла, то се намирало в чекмеджето на нощното шкафче в нейния апартамент.

— За момент — прекъсна го лейтенантът. — Беше ли стреляно с това оръжие?

— Два пъти.

— Добре, нека се изясним, Пери. Къде се намира трупът, прострелян с оръжието?

— Не зная дали има такъв, но все пак съм твърде обезпокоен.

— Ти наистина трябва да си разтревожен. Къде мога да намеря госпожа Хейстингс? Какъв е адресът й в Лас Вегас?

— Адресът й е: ул. „Северозападен Фърстън“ 721, но нещата се стекоха така, че в момента тя се намира тук, в моята кантора. Ние говорихме с нея по въпроса и тя мисли, че нещо трябва да се направи. Реших, че е разумно да те уведомя, в случай че искаш да хвърлиш един поглед върху доказателствата или…

— Добре, Мейсън — каза Траг. — Какво казва тя за стрелбата с оръжието?

— Тя не знае нищо по този въпрос — отвърна адвокатът. — Чантата и ключовете й са били откраднати заедно с оръжието. Освен това тя не е била жената, която е оставила чантата тук. Някаква друга жена е използвала името й.

Траг помълча известно време, но след това предложи:

— При положение, че тези куршуми се намират в някое човешко тяло, простреляно вероятно някъде в Невада, защо не се обадим на полицията в Лас Вегас?

— Същото мисля и аз — каза Мейсън, — но реших, че първо трябва да уведомя теб, защото ти често пъти се оплакваш, че съм крил някои доказателства и това затруднява твоите разследвания.

— Укриването на доказателства е престъпление — додаде Траг.

— Зная много добре това.

— И поради тази причина ти ми се обаждаш сега. Искаш да си с чисти ръце.

— Мислех, че трябва да ти съобщя всичко това.

— Но защо не уведомиш полицията в Лас Вегас?

— Може би трябваше да го направя — отвърна Мейсън. — Но тъй като правосъдието там е корено различно от нашето, сметнах, че първото ми задължение е да се обадя на тебе.

— Добре — рече Траг, — сега съм уведомен. Благодаря ти, че се обади! Ще имам това предвид, а сега довиждане, Мейсън.

Адвокатът остави слушалката и се обърна към Адела Хейстингс:

— Траг ще пристигне тук толкова бързо, колкото му позволят сирената и червената светлина на полицейския автомобил. Той ще започне да ви разпитва и ако сте ми казала истината, отговаряйте му точно, честно и откровено. Но ако сте скрила истината от мене, отговорете му, че няма да направите изявления. При никакви обстоятелства обаче не се опитвайте да лъжете лейтенант Траг.

— Разбирам.

— Не бяхте ли вие жената, която посети кантората ми вчера?

— Не.

— Не оставихте ли вие онази чанта тук?

— Не.