— Вие ли стреляхте с оръжието?
— Не.
— Вие оставихте револвера си във вашия апартамент и за последен път го видяхте там?
— Да.
— Ако ме лъжете — продължи Мейсън, — това може да ви докара до доживотен затвор или даже до смъртно наказание.
— Не ви лъжа.
Мейсън помоли Дела Стрийт да го свърже с Пол Дрейк.
— Какво е положението, Пол?
— Имам вече шест жени — отговори Дрейк — и те вече са твърде нетърпеливи.
— Няма да ги задържим задълго. Намери ли тъмни очила за тях?
— Да.
— Големи, както се разбрахме?
— Мисля, че са достатъчно големи.
— Добре — каза Мейсън, — бъди готов. След няколко минути ще започнем да действаме.
— Те искат да знаят колко време ще продължи това? — запита Дрейк.
— Няма да отнеме повече от десетина минути. Бъди наоколо и чакай сигнала, Пол. Когато го получиш, действай незабавно.
Той остави слушалката и се обърна отново към Адела Хейстингс:
— Поставете тъмните си очила обратно в калъфчето, но бъдете готова да ги извадите пак всеки момент. Когато тук дойде лейтенант Траг, не обръщайте ни най-малко внимание на това, което аз ще говоря, и не се оставяйте той да ви обърка.
— Какво ви кара да мислите, че този полицейски офицер ще дойде тук, господин Мейсън? От това, което чух в края на разговора ви по телефона, не останах с впечатление, че той смята всичко това за много бързо.
— Аз обмислям нещата от всички страни, госпожо Хейстингс.
Известно време всички мълчаха.
— Вие казахте ли на Симли Бейсън, че ще дойдете тук? — запита Мейсън.
— Да. Казах му още, че след като се опитам да си уредя среща с вас, ще му се обадя отново. И ако се случи нещо наистина важно, той би могъл да се свърже с мене тук.
— Казахте ли му…
Мейсън не успя да довърши въпроса си, защото в този момент иззвъня телефонът.
Дела Стрийт вдигна слушалката.
— Да, Гърти… За момент, моля! Някой си Бейсън търси госпожа Хейстингс.
Мейсън посочи телефона на младата жена.
— Желаете ли да говорите тук, или предпочитате да отидете в библиотеката?
— Защо — отвърна тя. — Мога да говоря и оттук. Здравей, Симли. Аз съм, Адела. Ти… какво? Какво? О, мили Боже!… Не… Ти… ти съобщи ли на полицията? О, небеса!… Нямам какво да кажа. Това е ужасен шок! Чуй, Симли, ще се свържа с тебе по-късно. Аз… Не мога да понеса това. Благодаря ти, че ми съобщи… Да, разбира се, можеш да кажеш на полицията къде се намирам. И ако господин Мейсън не възрази, искам да си тръгна незабавно. Аз… Е, добре, да… Да, ти можеш да им съобщиш. След всичко това така вероятно ще е най-добре. Благодаря ти още веднъж, че ми съобщи!
Тя окачи слушалката и се обърна към Мейсън:
— Моят съпруг е бил убит!
— Учудва ли ви това? — запита адвокатът.
— Аз… аз подсъзнателно се страхувах от това, господин Мейсън, но… Това съобщение е голям удар за мене.
— Може би вие нямате достатъчно време сега, но по-добре ми кажете какво ви съобщи той?
— Симли лично отишъл у дома и влязъл. Мъжът ми лежал в леглото застрелян, вероятно докато е спял, с два куршума в главата. Той бил… той бил мъртъв от известно време.
Адела Хейстингс не издържа и заплака. Телефонът отново иззвъня.
— Обажда се Хънтли Банър. Искате ли да говорите с него? — обърна се Дела към Мейсън.
— Незабавно. — Адвокатът грабна слушалката. — Здравейте, Банър. Говори Мейсън. Какво ви интересува толкова рано тази сутрин?
— Отново уреждането на имуществения въпрос — отговори Банър. — Исках да проверя докъде са стигнали нещата.
— Всъщност госпожа Хейстингс се намира в момента при мене. Аз не съм търговец на коне, Банър, но все пак бих желал да узная доколко високо може да бъде вашето предложение.
— Казах ви цената вчера.
— Чуйте, Банър, когато се занимавам с уреждането на имуществени въпроси между двама съпрузи, аз имам твърдото правило да отхвърлям първото предложение, направено от противната страна.
За момент настъпи мълчание и след това Банър каза:
— Добре, но какво мислите по второто ми предложение?
— Това зависи от ответника, от сумата, която предлага, от тона, с който прави това, и от още няколко обстоятелства. Сега нека забравим за това колко най-много той е готов да даде? Кажете вашето най-високо предложение, и то точно сега. Аз ще го приема или отхвърля в течение на тридесет минути. При положение, че го отхвърля, няма да има никакъв смисъл да разискваме повече и ще трябва да отнесем въпроса до съда. И тъй, чакам крайното ви предложение.
— Имате го вече от вчера — отвърна Банър.
— Не, нямам го. Кажете ми сега вашата най-висока цена.
— Казах ви я вчера — настоя Банър — и тя беше най-високата, която съм упълномощен да предложа. Ако настоявате да я завиша, то трябва да се свържа с моя клиент и да получа одобрението му за това.