— Сигурна ли сте, че това е станало през това време?
— Това беше единственото време, през което тя би могла да бъде взета.
— Кога установихте това?
— Когато стигнах до дома и трябваше да извадя ключовете си. Чантата, портмонето и ключовете бяха изчезнали. Наложи се да позвъня на звънеца, за да може съпругът ми да отвори вратата.
— Какво друго имаше в чантата ви?
— Най-различни неща, каквито една жена носи обикновено: паспорт, кредитни карти, ключове, червило, цигари…
— Струва ми се, че казахте, че не сте имала цигари — прекъсна я бързо Траг.
— Говоря ви за това, което нося обикновено в чантата си.
Траг се обърна внезапно към Пери Мейсън:
— Ти намери чантата тук, в кантората си?
— Да.
— И направи опис на съдържанието й?
— Да.
— Намери ли в нея цигари?
Мейсън погледна твърдо в очите лейтенанта.
— В чантата имаше половин пакет цигари.
Траг се обърна отново към Адела Хейстингс.
— Това лишава от достоверност историята ви за липса на цигари — каза той.
— Това не доказва нищо — прекъсна го Мейсън, — защото крадецът би могъл да постави в чантата цигари.
— И твоята теория е, че крадецът е дошъл тук? — обърна се към адвоката Траг.
— Точно такава е моята теория — отвърна Мейсън. — Госпожа Хейстингс твърди, че никога не е идвала в моята кантора.
— Кога разговаря с нея за първи път?
— Предната нощ.
— Къде?
— В Лас Вегас, Невада.
— Ти си проявил наистина голям интерес към тази чанта, нали?
— В нея имаше една значителна сума пари — отвърна Мейсън.
— Колко много? — настоя Траг.
— Три хиляди сто и седемдесет долара и четиридесет и пет цента.
— По кое време вие дойдохте тук? — обърна се Траг отново към Адела Хейстингс.
— Не съм идвала никога тук — отговори тя. Траг отправи отново въпрос към Мейсън.
— Ти си излязъл за обяд?
— Да.
— А ти, Дела?
— Аз също бях излязла за обяд.
— Кой тогава беше на бюрото в приемната? Гърти?
— Точно така.
— И какво ви каза тя? — запита Траг адвоката.
— Тя описа жената, която дошла, но даде за нея едно много общо описание. По това време Гърти четяла някаква книга. Обикновено тя само пита за имената на посетителите и после ги съобщава на Дела. И тъй като тя е била навън за обяд, Гърти сама е попитала посетителката за името й.
— И какво име е казала тя?
— Това на госпожа Хейстингс.
— Нека Гърти дойде тук. Искам да говоря лично с нея.
— Почакай за момент — рече Мейсън. — Гърти не е виждала госпожа Хейстингс, защото тя влезе тук през вратата на личния ми кабинет. Гърти никога не я е виждала.
— Толкова по-добре. Сега ще видим дали тя ще може да установи личността на госпожа Хейстингс.
— Слушай, Траг — запъна се Мейсън, — това не е справедливо.
— По отношение на кого?
— Спрямо госпожа Хейстингс. Гърти не може да докаже самоличността й.
— Защо не?
— Когато неизвестната жена е дошла тук, тя е носела тъмни очила. По това време Гърти е била погълната изцяло от книгата, която е четяла, и…
Една внезапна идея хрумна на лейтенант Траг. Той се обърна към Адела Хейстингс и я запита:
— Имате ли тъмни очила?
— Да.
— Сега, с вас?
— Да.
— Тогава поставете ги. Искам да видя как ще изглеждате с тях.
Мейсън кимна към Дела Стрийт, която набра номера на Пол Дрейк, даде уговорения сигнал и затвори телефона.
През това време лейтенант Траг беше така погълнат от това как Адела Хейстингс отваря чантата си, изважда тъмните очила и ги поставя, че не обърна внимание на телефонния разговор, проведен от Дела.
— Станете — каза Траг. Адела Хейстингс се изправи.
— Така е добре — констатира Траг. — А сега ще направим следното: Госпожа Хейстингс ще излезе през тази врата в коридора. След това ще влезе в приемната, без да казва нито дума. Гърти ще бъде там. И никой от вас няма да говори. Ако Гърти каже: „Вие оставихте вчера чантата си тук, госпожо Хейстингс“, или нещо от тоя род, тогава ние ще имаме абсолютно доказателство за нейната самоличност.
— По дяволите — възмути се Мейсън, — това не е начин за доказване на самоличността.
— А защо не? — запита Траг.
— Гърти не знае, че става дума за установяване на самоличност. Тя ще припознае всяка жена, която би дошла тук с тъмни очила. И ти също би направил това. Като види тъмните очила, които ще са най-забележителното нещо, което би привлякло погледа й, тя ще стигне до заключението, че…
Траг го прекъсна.
— Нима отказваш да позволиш на своята клиентка да направи една проверка по начина, който предложих?