— Не — отвърна с неохота Мейсън, — не отказвам, но мисля, че това не е справедливо.
— Все едно — каза твърдо Траг, — ние ще направим проверката независимо от това, дали я намираш за справедлива или не. Моля, госпожо Хейстингс, елате с мене!
Мейсън въздъхна.
— Всичко е наред, госпожо Хейстингс. Лейтенант Траг има решаваща дума тук. Идете с него.
Траг отвори вратата, водеща към коридора, и като изгледа с остър поглед Адела Хейстингс, каза:
— Вие първа, моля.
Госпожа Хейстингс излезе в коридора, а Траг кимна на Мейсън да го последва.
— Искам да дойдеш с мене, Пери, но без да казваш нито дума. Застани там, където желаеш, но искам да съм сигурен, че няма да дадеш знак на никого. Ти също, Дела. Искам само да дойдете с мен.
Няколко секунди по-късно, след като Мейсън и Дела изпълниха нареждането му, Траг забеляза група млади жени пред вратата на приемната на адвокатската кантора.
— Ей, какво означава всичко това? — запита той. — Това някакво делегатско посещение ли е или нещо от този род?
— Сега ще разберем — отвърна Мейсън.
— Преди всичко нека госпожа Хейстингс…
Той прекъсна думите си, защото, като чуха гласа му, жените се обърнаха към него и той видя, че всички носеха тъмни, очила.
— По дяволите! — изруга Траг.
Дела Стрийт даде знак и една от младите жени отвори вратата и влезе вътре.
Траг забърза към групата, като забрави за момент за госпожа Хейстингс.
— Почакайте, спрете — каза той. — Искам да зная кои сте и какво правите тук?
А през това време Мейсън се обърна към Адела Хейстингс и прошепна:
— Побързайте и се смесете с групата.
Траг достигна до вратата тъкмо в момента, когато чу Гърти да казва:
— О, заповядайте! Какво стана с вас вчера? Вие оставихте чантата си и…
Гласът й секна изведнъж, когато тя установи, че жената, към която се беше обърнала, беше последвана от една и от още една друга жена и всяка от тях носеше тъмни очила.
Мейсън бутна Адела Хейстингс в групата и тя влезе заедно с останалите жени.
Траг също побърза да влезе в приемната.
— Почакайте за момент — обърна се той към жените, — постойте тук. Гърти, виждала ли си преди някоя от тези жени?
— Аз… Защо? Мислех… Не зная.
— Сега внимавай добре — продължи Траг. — Една от тях е била вчера тук. Коя е тя?
Гърти се замисли.
— Мисля, че беше тази — посочи тя една от жените.
— Когато тя току-що влезе тук, аз започнах да я разпитвам какво стана вчера, след като напусна канцеларията. Исках да й кажа, че е забравила чантата си тук, но сега… сега нищо не зная.
— Добре — каза Траг внимателно на жените. — Сега се подредете една до друга до стената.
Мейсън се обърна към тях с обяснението:
— Това е лейтенант Траг от полицията. Ако направите за момент това, което той ви казва, скоро ще приключим с тая работа.
Жените се подредиха до стената.
— Коя от тях? — обърна се Траг отново към Гърти.
— Не зная — отговори тя. — Мислех, че беше тази, която влезе първа, но сега наистина не зная.
— Добре, всички можете да си отивате — освободи жените Траг.
Мейсън погледна многозначително към Адела Хейстингс.
— Всички можете да си вървите — повтори той. — Всички.
— О, не, почакайте за минутка — намеси се Траг. — Госпожа Хейстингс трябва да остане.
— Добре — съгласи се Мейсън, — но коя от тях е госпожа Хейстингс?
— Не си прави такива шеги с мен, Пери.
— Все пак посочи коя е тя — продължи Мейсън. Траг се закани:
— Предупреждавам те, че говориш със служител, Пери, затова не си играй с мен.
Той пристъпи напред и безпогрешно улови за лакътя Адела Хейстингс.
— Вие ще останете тук — каза й той.
— Нека се върнем в моя кабинет, госпожо Хейстингс — предложи Мейсън и поведе всички по коридора.
— Какво, по дяволите, се опита да направиш? — обърна се Траг към адвоката. — Искаше да ме направиш на маймуна? Мислеше, че не мога да открия госпожа Хейстингс в групата? Мислиш, че мога да говоря с нея, без да забележа дрехите, с които е облечена, цвета на косата и, формата на раменете й?
— Не — отвърна Мейсън с усмивка. — Ти наистина не изпита никакво затруднение да я откриеш. Това е всичко, от което се нуждаех, за да мога да убедя съдебните заседатели, че проверката беше справедлива.
Траг го погледна, изгубил вече търпение.
— Понякога се изкушавам да забравя факта, че ми харесваш, и да взема служебни мерки срещу тебе. Тоя път трябваше да внимавам по-добре да не попадна в клопката, която ми устрои.
— Това не беше никаква клопка — отговори Мейсън, — а строго придържане към правилата. Всяко лице, на което трябва да бъде установена самоличността, има право на това.