— Но защо тогава не почака да направим това в полицията?
— Защото ти нямаше да постъпиш по най-справедливия начин — отвърна Мейсън. — Щеше да подведеш Гърти да установи самоличността на госпожа Хейстингс само въз основа на предположения и на чифт тъмни очила.
Адвокатът отвори вратата на кабинета си и покани Адела Хейстингс, лейтенанта и Дела Стрийт да влязат вътре.
— Не съм толкова наивен — каза Траг. — Ти предварително беше уредил с Гърти да припознае първата личност, която влезе в стаята. Ако се бях сетил за това, щях да спра групата жени и да накарам госпожа Хейстингс да влезе първа в приемната.
— Не съм казал нито дума на Гърти — оправда се Мейсън. — Това щеше да бъде неетично, непрофесионално и незаконно. Аз не подвеждам свидетелите, нито пък се опитвам да оказвам влияние върху техните показания. Гърти е абсолютно честна и ще потвърди това под клетва. Дела ще направи същото.
Траг махна отегчено.
— Добре, добре. В чантата имаше някакво оръжие, нали?
— Да, в нея се намираше револвер.
— Къде е сега той?
— В най-горното дясно чекмедже на бюрото ми.
— В такъв случай извади го и… Не, не прави това, а само изтегли чекмеджето. Аз сам ще се погрижа да извадя оръжието.
Мейсън изтегли чекмеджето, но се втрещи от изненада.
— Искаш да ми поднесеш още един сюрприз — рече Траг, — но тази няма да мине! Искам да получа оръжието и този път ти казвам това служебно.
Мейсън хвърли бърз поглед към Дела Стрийт, но тя поклати отрицателно глава. Тогава той набра номера на Гърти.
— Гърти, вземала ли си револвер от моето бюро?
— Какво? Револвер? Не, за Бога! Аз изобщо не съм влизала в кабинета ви тази сутрин. Дела дойде днес първа в кантората и знае, че не съм влизала вътре.
— Благодаря — рече Мейсън и като окачи слушалката, се обърна към Траг. — Започва да става лошо. Очевидно някой се опитва да обърка доказателствата и да натопи госпожа Хейстингс.
— Разбирам — каза лейтенантът. — Беше ли липсващото оръжие същото, с което е застрелян Хейстингс?
— Не зная — отговори Мейсън.
— Ако това не е било фаталното оръжие — продължи Траг, — тогава изчезването му не е било необходимо.
— А защо не? — настоя Мейсън. — При такова положение госпожа Хейстингс се намира в опасност. Докато не намерим това оръжие, ние не можем да установим нейната невинност.
— Съгласен съм — каза Траг, — не без съмнение ти мислиш, че докато не го намерим, ние не можем да докажем и нейната вина.
Мейсън поклати глава.
— Траг, мислиш ли, че ще бъда толкова глупав да укривам доказателства?
Траг се усмихна.
— Нека бъдем откровени. Мисля, че си достатъчно смел, за да направиш всичко, което ще ти позволи да постигнеш успех. Знаеш ли номера на оръжието, което си взел от чантата?
Мейсън поклати отрицателно глава.
— След като установих, че с него е било стреляно, аз го поставих в чекмеджето, като при това използвах носна кърпа, за да не оставя отпечатъци по него. Това беше един 38-калибров револвер „Смит и Уесън“.
Траг се обърна към Адела Хейстингс:
— Госпожо Хейстингс, нека чуем сега вашия разказ. Започнете отначало. Кога видяхте за последен път съпруга си?
— Прекарах последната нощ с него.
— Последната нощ?
— Не, предпоследната.
— А какво правехте в дома му, след като сте се установила в Невада с намерение да получите развод?
— Ние имахме едно приятелско споразумение за развода. Моят съпруг ми даде пари, за да се устроя в Невада… Той беше сърдечен човек. Мисля, че нашият брак щеше да бъде сполучлив, ако в него не се бяха намесили външни хора.
— Кои например? — запита Траг.
— На първо място Хънтли Банър.
— Кой е този Банър?
— Един адвокат, който представляваше съпруга ми.
— В постъпките ви за развод?
— Във всичко.
— Вие не сте подала още молба за развод?
— Не, защото още не съм уредила живота си в Невада.
— И останахте в приятелски отношения със съпруга си?
— Да.
— Какво ви накара да дойдете тук и да прекарате нощта в къщата му?
— Той сам поиска това, за да разискваме уреждането на имуществения въпрос. Каза ми, че Банър има някаква идея в това отношение, която му се струва твърде безсърдечна. Той желаеше нещата да се разрешат справедливо, така че аз да остана доволна и да се разделим като приятели.
— И вие прекарахте нощта в дома му?
— Да, това е вярно.
— В неговата спалня?
— Не, ние и преди това спяхме отделно. Исках да отида на хотел, но Гарвин каза, че това е глупаво, защото в къщата има четири свободни стаи и аз мога да използвам една от тях.