Една внезапна идея хрумна на лейтенант Траг. Той се обърна към Адела Хейстингс и я запита:
— Имате ли тъмни очила?
— Да.
— Сега, с вас?
— Да.
— Тогава поставете ги. Искам да видя как ще изглеждате с тях.
Мейсън кимна към Дела Стрийт, която набра номера на Пол Дрейк, даде уговорения сигнал и затвори телефона.
През това време лейтенант Траг беше така погълнат от това как Адела Хейстингс отваря чантата си, изважда тъмните очила и ги поставя, че не обърна внимание на телефонния разговор, проведен от Дела.
— Станете — каза Траг. Адела Хейстингс се изправи.
— Така е добре — констатира Траг. — А сега ще направим следното: Госпожа Хейстингс ще излезе през тази врата в коридора. След това ще влезе в приемната, без да казва нито дума. Гърти ще бъде там. И никой от вас няма да говори. Ако Гърти каже: „Вие оставихте вчера чантата си тук, госпожо Хейстингс“, или нещо от тоя род, тогава ние ще имаме абсолютно доказателство за нейната самоличност.
— По дяволите — възмути се Мейсън, — това не е начин за доказване на самоличността.
— А защо не? — запита Траг.
— Гърти не знае, че става дума за установяване на самоличност. Тя ще припознае всяка жена, която би дошла тук с тъмни очила. И ти също би направил това. Като види тъмните очила, които ще са най-забележителното нещо, което би привлякло погледа й, тя ще стигне до заключението, че…
Траг го прекъсна.
— Нима отказваш да позволиш на своята клиентка да направи една проверка по начина, който предложих?
— Не — отвърна с неохота Мейсън, — не отказвам, но мисля, че това не е справедливо.
— Все едно — каза твърдо Траг, — ние ще направим проверката независимо от това, дали я намираш за справедлива или не. Моля, госпожо Хейстингс, елате с мене!
Мейсън въздъхна.
— Всичко е наред, госпожо Хейстингс. Лейтенант Траг има решаваща дума тук. Идете с него.
Траг отвори вратата, водеща към коридора, и като изгледа с остър поглед Адела Хейстингс, каза:
— Вие първа, моля.
Госпожа Хейстингс излезе в коридора, а Траг кимна на Мейсън да го последва.
— Искам да дойдеш с мене, Пери, но без да казваш нито дума. Застани там, където желаеш, но искам да съм сигурен, че няма да дадеш знак на никого. Ти също, Дела. Искам само да дойдете с мен.
Няколко секунди по-късно, след като Мейсън и Дела изпълниха нареждането му, Траг забеляза група млади жени пред вратата на приемната на адвокатската кантора.
— Ей, какво означава всичко това? — запита той. — Това някакво делегатско посещение ли е или нещо от този род?
— Сега ще разберем — отвърна Мейсън.
— Преди всичко нека госпожа Хейстингс…
Той прекъсна думите си, защото, като чуха гласа му, жените се обърнаха към него и той видя, че всички носеха тъмни, очила.
— По дяволите! — изруга Траг.
Дела Стрийт даде знак и една от младите жени отвори вратата и влезе вътре.
Траг забърза към групата, като забрави за момент за госпожа Хейстингс.
— Почакайте, спрете — каза той. — Искам да зная кои сте и какво правите тук?
А през това време Мейсън се обърна към Адела Хейстингс и прошепна:
— Побързайте и се смесете с групата.
Траг достигна до вратата тъкмо в момента, когато чу Гърти да казва:
— О, заповядайте! Какво стана с вас вчера? Вие оставихте чантата си и…
Гласът й секна изведнъж, когато тя установи, че жената, към която се беше обърнала, беше последвана от една и от още една друга жена и всяка от тях носеше тъмни очила.
Мейсън бутна Адела Хейстингс в групата и тя влезе заедно с останалите жени.
Траг също побърза да влезе в приемната.
— Почакайте за момент — обърна се той към жените, — постойте тук. Гърти, виждала ли си преди някоя от тези жени?
— Аз… Защо? Мислех… Не зная.
— Сега внимавай добре — продължи Траг. — Една от тях е била вчера тук. Коя е тя?
Гърти се замисли.
— Мисля, че беше тази — посочи тя една от жените.
— Когато тя току-що влезе тук, аз започнах да я разпитвам какво стана вчера, след като напусна канцеларията. Исках да й кажа, че е забравила чантата си тук, но сега… сега нищо не зная.
— Добре — каза Траг внимателно на жените. — Сега се подредете една до друга до стената.
Мейсън се обърна към тях с обяснението: