— Това е лейтенант Траг от полицията. Ако направите за момент това, което той ви казва, скоро ще приключим с тая работа.
Жените се подредиха до стената.
— Коя от тях? — обърна се Траг отново към Гърти.
— Не зная — отговори тя. — Мислех, че беше тази, която влезе първа, но сега наистина не зная.
— Добре, всички можете да си отивате — освободи жените Траг.
Мейсън погледна многозначително към Адела Хейстингс.
— Всички можете да си вървите — повтори той. — Всички.
— О, не, почакайте за минутка — намеси се Траг. — Госпожа Хейстингс трябва да остане.
— Добре — съгласи се Мейсън, — но коя от тях е госпожа Хейстингс?
— Не си прави такива шеги с мен, Пери.
— Все пак посочи коя е тя — продължи Мейсън. Траг се закани:
— Предупреждавам те, че говориш със служител, Пери, затова не си играй с мен.
Той пристъпи напред и безпогрешно улови за лакътя Адела Хейстингс.
— Вие ще останете тук — каза й той.
— Нека се върнем в моя кабинет, госпожо Хейстингс — предложи Мейсън и поведе всички по коридора.
— Какво, по дяволите, се опита да направиш? — обърна се Траг към адвоката. — Искаше да ме направиш на маймуна? Мислеше, че не мога да открия госпожа Хейстингс в групата? Мислиш, че мога да говоря с нея, без да забележа дрехите, с които е облечена, цвета на косата и, формата на раменете й?
— Не — отвърна Мейсън с усмивка. — Ти наистина не изпита никакво затруднение да я откриеш. Това е всичко, от което се нуждаех, за да мога да убедя съдебните заседатели, че проверката беше справедлива.
Траг го погледна, изгубил вече търпение.
— Понякога се изкушавам да забравя факта, че ми харесваш, и да взема служебни мерки срещу тебе. Тоя път трябваше да внимавам по-добре да не попадна в клопката, която ми устрои.
— Това не беше никаква клопка — отговори Мейсън, — а строго придържане към правилата. Всяко лице, на което трябва да бъде установена самоличността, има право на това.
— Но защо тогава не почака да направим това в полицията?
— Защото ти нямаше да постъпиш по най-справедливия начин — отвърна Мейсън. — Щеше да подведеш Гърти да установи самоличността на госпожа Хейстингс само въз основа на предположения и на чифт тъмни очила.
Адвокатът отвори вратата на кабинета си и покани Адела Хейстингс, лейтенанта и Дела Стрийт да влязат вътре.
— Не съм толкова наивен — каза Траг. — Ти предварително беше уредил с Гърти да припознае първата личност, която влезе в стаята. Ако се бях сетил за това, щях да спра групата жени и да накарам госпожа Хейстингс да влезе първа в приемната.
— Не съм казал нито дума на Гърти — оправда се Мейсън. — Това щеше да бъде неетично, непрофесионално и незаконно. Аз не подвеждам свидетелите, нито пък се опитвам да оказвам влияние върху техните показания. Гърти е абсолютно честна и ще потвърди това под клетва. Дела ще направи същото.
Траг махна отегчено.
— Добре, добре. В чантата имаше някакво оръжие, нали?
— Да, в нея се намираше револвер.
— Къде е сега той?
— В най-горното дясно чекмедже на бюрото ми.
— В такъв случай извади го и… Не, не прави това, а само изтегли чекмеджето. Аз сам ще се погрижа да извадя оръжието.
Мейсън изтегли чекмеджето, но се втрещи от изненада.
— Искаш да ми поднесеш още един сюрприз — рече Траг, — но тази няма да мине! Искам да получа оръжието и този път ти казвам това служебно.
Мейсън хвърли бърз поглед към Дела Стрийт, но тя поклати отрицателно глава. Тогава той набра номера на Гърти.
— Гърти, вземала ли си револвер от моето бюро?
— Какво? Револвер? Не, за Бога! Аз изобщо не съм влизала в кабинета ви тази сутрин. Дела дойде днес първа в кантората и знае, че не съм влизала вътре.
— Благодаря — рече Мейсън и като окачи слушалката, се обърна към Траг. — Започва да става лошо. Очевидно някой се опитва да обърка доказателствата и да натопи госпожа Хейстингс.
— Разбирам — каза лейтенантът. — Беше ли липсващото оръжие същото, с което е застрелян Хейстингс?
— Не зная — отговори Мейсън.
— Ако това не е било фаталното оръжие — продължи Траг, — тогава изчезването му не е било необходимо.
— А защо не? — настоя Мейсън. — При такова положение госпожа Хейстингс се намира в опасност. Докато не намерим това оръжие, ние не можем да установим нейната невинност.
— Съгласен съм — каза Траг, — не без съмнение ти мислиш, че докато не го намерим, ние не можем да докажем и нейната вина.