— Видяхте ли го на следващата сутрин?
— Не.
— Вие го видяхте за последен път, когато си казахте лека нощ?
— Да.
— Разбира се, вие знаехте къде е неговата спалня?
— Не ставайте смешен, лейтенант. Аз бях женена за този мъж от осем месеца.
— По кое време напуснахте къщата?
— Станах рано сутринта, измъкнах се през задния вход, качих се в колата и отпътувах.
— За Лас Вегас?
— Не, не за там.
— А къде?
Госпожа Хейстингс се поколеба, но накрая поясни:
— Аз напуснах къщата и мисля, че това е всичко, което се отнася до вас засега.
— Искам да зная къде отидохте — настоя Траг.
— Ако не възразявате, няма да ви кажа къде отидох, след като напуснах къщата, преди да говоря по този въпрос с господин Мейсън.
— А ако възразя?
— В такъв случай пак няма да ви кажа нищо повече.
Капитан Траг бавно изрече:
— Засега няма да ви подведа под отговорност за убийство, госпожо Хейстингс, нито мисля да ви отведа за разпит в моята служба. Но вие не трябва да напускате града. Можем ли да постигнем едно джентълменско споразумение по този въпрос, Пери? Обещайте ми, че ще я доведете на разпит в службата, когато пожелая.
Мейсън се обърна към Адела Хейстингс:
— Това означава, че вие не можете да се върнете сега в Лас Вегас.
— За колко време? — запита тя.
— За четиридесет и осем часа — отговори Траг.
— Добре — съгласи се тя, — ще остана тук.
— Къде мислите да отседнете? — заинтересува се Траг.
— Не зная. Може би ще отида на хотел.
— И ще поддържате връзка с Мейсън?
— Да, ще направя това.
Траг се обърна към адвоката:
— Що се отнася до тебе, Пери, положението се измени малко. Ако потвърдиш искрено, че си поставил оръжието в чекмеджето и след това то е изчезнало, без ти да знаеш къде се намира то сега, аз ще приема думите ти за верни. Трябва да те предупредя обаче, че що се отнася до районния прокурор, нещата не са съвсем в ред. Хамилтън Бъргър ще сметне, че това е един от твоите измамни трикове и вероятно ще ти постави ултиматум — или ще представиш това оръжие, или той ще те изправи пред съда.
— Не ме е грижа какво ще помисли Хамилтън Бъргър — отвърна Мейсън. — Уверявам те още веднъж, че оставих оръжието в чекмеджето.
— Но сега то е празно.
— Това е вярно.
— Има ли някое друго празно чекмедже в бюрото ти!
— Не — отговори Мейсън. — В това чекмедже аз пазя някои важни, особени неща. Ще се опитам да намеря оръжието, но ти знаеш, че ключалките на този род врати не са сигурни срещу крадци. Те са направени така, че един шперц може лесно да отвори всяка една от вратите на етажа.
— И кой има такъв шперц?
— Портиерът, чистачката и честно казано, не зная кой още. Ще трябва да се свържа с хората, които отговарят за сградата, и да поговоря с тях по този въпрос.
— Направи го — каза Траг и като кимна на Адела Хейстингс, излезе навън.
Мейсън се обърна към госпожа Хейстингс:
— Вие ли убихте мъжа си?
— Не.
— Във вашата история има някои неща, които изглеждат твърде нагласени и поради това будят подозрение.
— Зная това. Но аз ви казах истината, а вие се опитайте да разберете какво се е случило. Някой се опитва да ме обвини в престъпление, като е откраднал чантата ми и ключа за апартамента. Който и да е бил той, отишъл е в жилището ми, отключил го е, откраднал оръжието и…
— И го използвал да убие съпруга ви? — запита Мейсън, когато тя замълча.
— Изглежда, че е било така.
— Съпругът ви е бил убит в леглото, вероятно докато е спял.
Тя кимна с глава.
— Това означава — продължи Мейсън, — че убиецът е бил някой, който познава къщата и съпругът ви му се е доверявал.
— Или някой, който е имал ключ за къщата — рече тя.
— Вие искате да насочите вниманието към крадеца на чантата, но преди малко ми казахте, че мъжът ви е държал един ключ от къщата в службата си. И когато е искал някой да отиде и вземе нещо от къщата, той без спънки можел да направи това.
Тя отново кимна.
— Това означава — продължи Мейсън, — че всеки един човек от службата би могъл да вземе ключа и да влезе вътре. Какъв е броят на служителите?
— Двадесет-тридесет човека.
— И всеки един от тях би могъл да вземе ключа?
— Не. Той стои в един шкаф, ключът за който се пази от ръководителя на службата.
— В такъв случай, ако съпругът ви телефонира и нареди някой да отиде в къщата и да вземе нещо от нея, това може да направи само ръководителят.
— Не, не лично той, но може да изпрати с ключа някой от служителите.
— И кой може да бъде този човек?
— Всеки един, даже прислужникът или някой от секретарите.
— Това ще рече — продължи Мейсън, — че никой не може да попречи на човека, взел ключа, да си направи дубликат от него.