Мейсън поклати глава.
— Траг, мислиш ли, че ще бъда толкова глупав да укривам доказателства?
Траг се усмихна.
— Нека бъдем откровени. Мисля, че си достатъчно смел, за да направиш всичко, което ще ти позволи да постигнеш успех. Знаеш ли номера на оръжието, което си взел от чантата?
Мейсън поклати отрицателно глава.
— След като установих, че с него е било стреляно, аз го поставих в чекмеджето, като при това използвах носна кърпа, за да не оставя отпечатъци по него. Това беше един 38-калибров револвер „Смит и Уесън“.
Траг се обърна към Адела Хейстингс:
— Госпожо Хейстингс, нека чуем сега вашия разказ. Започнете отначало. Кога видяхте за последен път съпруга си?
— Прекарах последната нощ с него.
— Последната нощ?
— Не, предпоследната.
— А какво правехте в дома му, след като сте се установила в Невада с намерение да получите развод?
— Ние имахме едно приятелско споразумение за развода. Моят съпруг ми даде пари, за да се устроя в Невада… Той беше сърдечен човек. Мисля, че нашият брак щеше да бъде сполучлив, ако в него не се бяха намесили външни хора.
— Кои например? — запита Траг.
— На първо място Хънтли Банър.
— Кой е този Банър?
— Един адвокат, който представляваше съпруга ми.
— В постъпките ви за развод?
— Във всичко.
— Вие не сте подала още молба за развод?
— Не, защото още не съм уредила живота си в Невада.
— И останахте в приятелски отношения със съпруга си?
— Да.
— Какво ви накара да дойдете тук и да прекарате нощта в къщата му?
— Той сам поиска това, за да разискваме уреждането на имуществения въпрос. Каза ми, че Банър има някаква идея в това отношение, която му се струва твърде безсърдечна. Той желаеше нещата да се разрешат справедливо, така че аз да остана доволна и да се разделим като приятели.
— И вие прекарахте нощта в дома му?
— Да, това е вярно.
— В неговата спалня?
— Не, ние и преди това спяхме отделно. Исках да отида на хотел, но Гарвин каза, че това е глупаво, защото в къщата има четири свободни стаи и аз мога да използвам една от тях.
— Видяхте ли го на следващата сутрин?
— Не.
— Вие го видяхте за последен път, когато си казахте лека нощ?
— Да.
— Разбира се, вие знаехте къде е неговата спалня?
— Не ставайте смешен, лейтенант. Аз бях женена за този мъж от осем месеца.
— По кое време напуснахте къщата?
— Станах рано сутринта, измъкнах се през задния вход, качих се в колата и отпътувах.
— За Лас Вегас?
— Не, не за там.
— А къде?
Госпожа Хейстингс се поколеба, но накрая поясни:
— Аз напуснах къщата и мисля, че това е всичко, което се отнася до вас засега.
— Искам да зная къде отидохте — настоя Траг.
— Ако не възразявате, няма да ви кажа къде отидох, след като напуснах къщата, преди да говоря по този въпрос с господин Мейсън.
— А ако възразя?
— В такъв случай пак няма да ви кажа нищо повече.
Капитан Траг бавно изрече:
— Засега няма да ви подведа под отговорност за убийство, госпожо Хейстингс, нито мисля да ви отведа за разпит в моята служба. Но вие не трябва да напускате града. Можем ли да постигнем едно джентълменско споразумение по този въпрос, Пери? Обещайте ми, че ще я доведете на разпит в службата, когато пожелая.
Мейсън се обърна към Адела Хейстингс:
— Това означава, че вие не можете да се върнете сега в Лас Вегас.
— За колко време? — запита тя.
— За четиридесет и осем часа — отговори Траг.
— Добре — съгласи се тя, — ще остана тук.
— Къде мислите да отседнете? — заинтересува се Траг.
— Не зная. Може би ще отида на хотел.
— И ще поддържате връзка с Мейсън?
— Да, ще направя това.
Траг се обърна към адвоката:
— Що се отнася до тебе, Пери, положението се измени малко. Ако потвърдиш искрено, че си поставил оръжието в чекмеджето и след това то е изчезнало, без ти да знаеш къде се намира то сега, аз ще приема думите ти за верни. Трябва да те предупредя обаче, че що се отнася до районния прокурор, нещата не са съвсем в ред. Хамилтън Бъргър ще сметне, че това е един от твоите измамни трикове и вероятно ще ти постави ултиматум — или ще представиш това оръжие, или той ще те изправи пред съда.