Выбрать главу

— Да — каза тя, — приемам това за напълно възможно. Но трябва да изтъкна, че всички служители са хора, в които моят съпруг твърдо вярваше.

— Вие бяхте негова секретарка, преди да се омъжите?

— Да.

— И той беше ерген?

— Не.

— Преди това е бил женен?

— Да. Беше разведен.

— И какво е станало с първата му жена?

— Тя беше негова втора жена — каза Адела Хейстингс. — Първата почина, а с втората се беше развел.

Мейсън я погледна замислено.

— Разводът ви даде възможност да се ожените?

— Да.

— Кой поиска развода?

— Жена му.

— По приятелско споразумение?

— Положително не.

— Бяхте ли привлечена като съответник при развода?

— Да.

— Къде се получи той?

— В щата Невада.

— В Лас Вегас?

— Не, в Карсън Сити.

— Преди колко време?

— Преди около деветнадесет месеца.

— И веднага след като беше даден разводът, вие и господин Хейстингс се оженихте?

— Да.

— В такъв случай — заинтересува се Мейсън — какво стана с тази жена, разведената? Тя ожени ли се отново или…

— Не — отвърна раздразнено Адела Хейстингс. — Тя мрази даже почвата, по която стъпвам аз. Би направила всичко, за да ми създаде неприятности. Това е причината, поради която аз… аз… Всеки път, когато помисля за оръжието, поставено в моята чанта, аз се сещам за нея.

— Къде живее тя сега?

— Не зная.

— Какво име носи сега?

— Хейстингс. Тя не се е омъжила повторно.

— Имам предвид малкото й име.

— Минерва Шелтън Хейстингс. Тя е една от най-големите интригантки и лицемерки, които съм срещала някога в моя живот.

— Тя обичаше ли Гарвин Хейстингс?

— Минерва Шелтън Хейстингс има само една истинска любов в своя живот и това е Минерва Шелтън Хейстингс. Тя е себична, безскрупулна, алчна, лукава интригантка.

— Дали е обичала някога Гарвин Хейстингс?

— Тя обичаше само мисълта за пари.

— В такъв случай тя е получила някаква сума при развода?

— Положително.

— Колко богат беше Гарвин Хейстингс?

— За Бога, не зная. Той имаше имущества, разпръснати навсякъде. Вероятно е притежавал два-три милиона долара.

— Каква сума получи при развода Минерва?

— Двеста и петдесет хиляди долара.

— В брой?

— Веднага, на място.

— Тогава, ако тя е получила толкова добро състояние, няма причина да се чувства огорчена от вас — каза Мейсън.

— О, да, има такава причина. Тя беше хвърлила така мрежата си върху него, че ако не бях аз, щеше да получи всичко до цент.

— По какъв начин?

— Щеше да го отрови.

— Мислите, че тя щеше да извърши убийство?

— Господин Мейсън, разберете ме добре. Минерва не би се спряла пред нищо. Тя е алчна и изобретателна.

— Не ви ли се струва, че цялата тази история би могла да устрои тя?

Адела Хейстингс кимна.

— Но защо?

— За да ми отмъсти.

— Искате да кажете, че тя би преминала през всички трудности в изпълнението на един сложен план само и само да ви навреди?

— Ако аз трябва да прекарам известно време в затвора — отвърна Адела, — Минерва би се разхождала навсякъде усмихната до уши.

Мейсън с колебание зададе следващия си въпрос:

— Знаете ли, докато те са били женени, дали Гарвин е направил завещание, с което оставя всичко на нея?

— Да.

— И той отмени това завещание?

— Той ми каза, че се готви да го направи.

— Кога ви каза това?

— Няколко дни след като се оженихме.

— В предложението, което ми направи Хантли Банър — каза Мейсън, — имаше едно условие — да получите петдесет хиляди долара съгласно завещанието на Гарвин.

Тя кимна.

— Следователно — продължи адвокатът — вашият съпруг е възнамерявал да включи това в завещанието си.

— Да, разбира се, след като се разведохме, той естествено нямаше да ме остави като единствена наследница.

— Но това завещание още не е изготвено.

— Не зная нищо за това.

— Известно ли ви е, че той е подписал друго завещание, което е изцяло във ваша полза?

— Зная само това, което той ми каза — че ще направи такова завещание. То положително щеше да обезсили старото.

— При условие — добави Мейсън, — че вашият брак е законен, той прави при всички случаи това завещание невалидно.

— Разбира се, че беше законен. Защо повдигате този въпрос?

— Това е проклятието на така нареченото юридическо мислене. Един адвокат трябва да мисли за всички възможности. Защо се разстрои вашият брак?

— Той… аз… той беше доста по-възрастен от мене.

— Каква беше разликата?

— Петнадесет години.

— Но вие знаехте това, когато се омъжихте?