— Да.
— И тогава то нямаше значение за вас?
— Господин Мейсън, за мене е много болезнено да говоря за всичко това сега. Когато Гарвин се ожени за Минерва, аз бях негова доверена секретарка. Постепенно той започна да открива колко себична, студена и опасна интригантка беше тя. И съвсем естествено започна да ми се доверява, а аз да му отвръщам със съчувствие и… Допускам, че и двамата бяхме доведени до едно състояние… Че и двамата сякаш бяхме хипнотизирани от обстоятелствата и започнахме постепенно да разбираме, че сме преувеличавали и разбрали погрешно приятелското съчувствие. Това стана основа на една романтична привързаност, която вече е приключена глава от моя живот.
— Вие може само да мислите, че това е приключена глава — каза Мейсън. — Преди обаче да свършите с всичко това, книгата отново ще се отвори, главата ще привлече вниманието на публиката, страниците ще бъдат откъсвани една по една и публикувани на първите страници на столичните вестници.
Тя го изгледа с истинска паника в очите, след което се изправи внезапно на крака.
— Господин Мейсън, отивам в някой хотел, откъдето ще ви телефонирам, за да знаете къде се намирам.
— Добре — отвърна Мейсън, — направете това и внимавайте да не напускате града или да се криете. Защото, ако направите това, ще дадете в ръцете на обвинението точно това оръжие, от което сега се нуждае и търси то. В този щат бягството може да бъде използвано като доказателство за вина и затова тия хора желаят толкова много да започнете да се криете. Това е — продължи адвокатът — истинската причина, поради която Траг не ви заведе в ареста, за да ви разпита там. Той ви остави под честна дума, че няма да напускате града, с надеждата, че напрежението ще се повиши и това ви би принудило да прибегнете към бягство или най-малко до опит да се върнете в Невада. Тогава те ще ви спрат точно когато прекосявате щатската граница, ще ви върнат под арест и ще заявят, че сте се опитвала да бягате.
— И такова доказателство може да бъде използвано срещу една личност?
— Да. Това се счита за доказателство за вина.
— Благодаря ви, че ми казахте това!
ГЛАВА 6
След като Адела Хейстингс си отиде, Мейсън се обърна към Дела Стрийт:
— Моля те, обади се на Пол Дрейк.
След тридесет секунди на вратата се чу почукването на детектива.
Дела Стрийт отвори вратата.
— Здравей, красавице — поздрави я той и след това се обърна към Мейсън: — Искаш ли да получиш повече сведения за собствениците на ония две коли от Невада, Пери?
— Не засега, но имам за тебе една друга спешна задача.
— Каква?
Мейсън продължи:
— Имаше един револвер в това чекмедже на бюрото. Някой го е откраднал през нощта или рано сутринта, преди да бъде отворена кантората. Искам да открия кой е взел оръжието и да го получа обратно.
— Много ли е важно това?
— Дяволски важно — извика Мейсън. — Ако не го получа, ще бъда обвинен в укриване на доказателства.
— Може ли наистина да стане така?
— Не съм напълно уверен. Моята история звучи почти толкова невероятно, колкото тази на Адела Хейстингс и ако съберем двете заедно, ще се получи една вълшебна приказка, в която един районен прокурор ще намери толкова пробойни, колкото дупки има в швейцарското сирене.
— Разбирам — каза Дрейк, — че има някакъв добър и саркастичен прокурор, който ще бъде натоварен с това дело и ще очаква такава възможност.
— Наистина има такъв.
— Какви са в тоя случай предположенията? — запита Дрейк.
— Мисля, че това е бил някой, който е знаел много добре какво да предприеме. Не бих желал да твърдя това, Пол, но имам много сериозни подозрения, че моята клиентка, Адела Хейстингс, е тази, която е дошла тук и е откраднала револвера.
— Какво те кара да мислиш така?
— На първо място, тя знаеше къде се намира оръжието.
— Ако притежаваш оръжие — каза Дрейк, — има две места, където можеш да го оставиш. Едното от тях е някаква каса, а другото — чекмедже от бюрото ти.
— Зная това — отвърна Мейсън, — но няма никакви следи, че кантората ми е претърсвана.
— Не е имало нужда от това — изтъкна Дрейк. — Ако търся някакво оръжие, най-напред ще проверя в най-горното дясно чекмедже на бюрото.
— Не мисля, че това е било дело на професионален крадец — каза Мейсън, — защото ключалките са непокътнати. Мисля, че някой е влизал тук или през последната нощ, или рано сутринта, защото никой не може да достигне до този етаж вечерта, без да се е записал в дневника при асансьора, да каже къде отива и отбележи часа. Когато напуска сградата, трябва отново да се разпише.
Дрейк кимна в знак на съгласие.