Выбрать главу

— Добре, ще го направя веднага. Има ли нещо друго, Пери?

— Мисля, че това е достатъчно засега.

Дрейк се сбогува и напусна кабинета на адвоката.

— Най-после имаме и един мъж в нашия случай — засмя се Мейсън.

За няколко минути той остана замислен и мълчалив, после се обърна към Дела:

— Направи ли ти впечатление тонът на Адела Хейстингс, когато говореше по телефона със Симли Бейсън?

— Да, за Бога. Изразяваше топла интимност.

— Точно така — каза адвокатът. — Мъжът, който е дошъл в кантората, е бил в сградата само десет минути. През това време той е трябвало да дойде до кантората, да разговаря с чистачката, да влезе вътре, да вземе оръжието и да излезе. И всичко това само за десет минути. Разбира се, възможно е той да е смятал, както мисли Пол, че оръжието е някъде в моето бюро. Начинът, по който е било планирано всичко, говори, че този мъж е знаел къде е оръжието.

— Не мога да разбера какво искате да кажете.

— Ако е трябвало да прави продължително претърсване — обясни Мейсън, — той е трябвало да каже на чистачката, че има да свърши някаква работа и не желае да бъде обезпокояван. Той обаче не направил това, а казал, че ще лети със самолет и е дошъл само да вземе някои книжа. Това означава, че се е бил приготвил за бързо действие.

— За Бога, да! — възкликна Дела. — Той е знаел, че не е необходимо продължително претърсване.

— Точно така — потвърди Мейсън. — Дела, моля те, свържи се със службата на Хейстингс. Нека се опитаме да хванем Симли Бейсън, преди да е излязъл за обяд.

Дела набра номера.

— Моля господин Симли Бейсън!… Кажете му, че се обаждам от кантората на господин Мейсън, адвоката Пери Мейсън.

Тя задържа за малко слушалката и после продължи:

— Ало, господин Бейсън? Аз съм Дела Стрийт, секретарка на господин Мейсън. Момент, моля, говорете с него.

— Здравейте, господин Бейсън. Искам да говоря с вас веднага. За да се избегне една несправедливост, мисля, че можете да бъдете в помощ на госпожа Хейстингс или по-скоро на правосъдието.

Бейсън отговори:

— Ако има нещо, което мога да направя, готов съм, господин Мейсън. Бях доста близък с господин Хейстингс и съпругата му. Затова с удоволствие бих направил всичко, за да й помогна.

— Бихте ли дошъл при мене през обедната почивка?

— Аз току-що се готвех да изляза за обяд, но… О, да бих могъл да обядвам и по-късно. Ще дойда веднага.

— Добре, ще ви чакам. Довиждане, господин Бейсън. Адвокатът окачи слушалката и се обърна към Дела Стрийт.

— Това е твърде многозначително. Той нито веднъж не запита къде се намира кантората ми.

— Но той може да вземе адреса от телефонния указател — рече Дела.

— Не, Дела, аз мисля, че Бейсън знае къде се намираме. Моля те, обади се на Пол Дрейк по телефона и му кажи да се свърже с госпожа Кръмп и да я помоли да дойде веднага тук. Нека й каже, че няма да я задържа повече от няколко минути. Кажи на Гърти, че може да отиде на обяд сега, а ти седни отвън и наблюдавай приемната. Ако Бейсън дойде преди госпожа Кръмп, доведи го направо при мене, след което се върни да я чакаш. Съобщи ми веднага, когато дойде.

Дела кимна и тръгна към вратата, но изведнъж се сети нещо.

— Искате ли сандвич? — запита тя.

— Ще използваме диетата на Пол Дрейк. Поръчай долу в ресторанта няколко кренвирша.

— С всичко останало?

— С всички подправки — уточни Мейсън.

ГЛАВА 7

Телефонът иззвъня и Мейсън чу гласа на Дела Стрийт:

— Тук е господин Симли Бейсън. Той каза, че го очаквате.

— Покани го, Дела.

След малко секретарката отвори вратата и един висок, около тридесет и пет годишен мъж, с черна къдрава коса, облечен в тъмен костюм, пристъпи напред с протегната ръка.

— Господин Мейсън, много се радвам да се срещна с вас.

— Удоволствие е и за мене — отвърна Мейсън, като стисна сърдечно ръката му. — Няма ли да седнете?

Бейсън се разположи в един тапициран с кожа фотьойл.

— Желая — започна Мейсън — да получа някои сведения, които ми трябват бързо, и мисля, че вие можете да ми ги дадете. Аз естествено разбирам — продължи адвокатът, — че като служител, занимаващ се с най-срочните неща на Хейстингс, вие носите голяма отговорност. Съжалявам, че ви безпокоя, но въпросът е много важен.

— Ще бъда доволен, ако мога да ви помогна с нещо през краткото време, което мога да отделя за вас. Разбирате, нали, че днес трябваше да отговарям на много въпроси.

— Зная това — рече Мейсън — и затова ще се постарая да бъда колкото е възможно по-кратък. Откога работите в предприятието на Хейстингс?