— По това време вие не бяхте открил още трупа на Хейстингс?
— Не, не бях го открил. Както и да е, аз обмислих нещата и стигнах до заключението, че нещо се е случило… че с това оръжие е извършено престъпление и че има един добре обмислен, решителен опит то да се припише на Адела.
— И къде е сега оръжието?
— Оставих го на място, където никой не би могъл да го намери.
— Аз трябва да намеря това оръжие и да го предам на полицията — рязко каза Мейсън. — Не можете ли да разберете, че ме поставихте в много лошо положение? Вече разказах на полицията моята история относно оръжието и трябваше да го направя, тъй като то е веществено доказателство. А като адвокат аз не мога да укривам такива доказателства. Като обикновен гражданин вие също не можете да направите това, защото в такъв случай бихте се поставил в положението на съучастник. Искам да ми върнете оръжието и настоявам да направите това незабавно.
— И след това ще го предадете на полицията?
— Естествено, задължен съм да направя това.
Бейсън въздъхна уморено.
— Добре, разбирам, че трябва да се призная за победен. Мога ли да използвам телефона ви?
— Разбира се, заповядайте — Мейсън посочи телефона. — Натиснете бутона и поискайте външна линия.
Бейсън набра някакъв номер и зачака.
— Ало, Розалия, обажда се Симли Бейсън. Искам да направите незабавно нещо много важно за мене. Намирам се в кантората на адвоката Пери Мейсън. В моето шкафче ще намерите дрехите за голф и един сак, пълен със стикове. Вземете сака, извадете стиковете и го обърнете надолу. От него ще изпадне един пакет, обвит в кафява хартия, с бележка, че съм взел този пакет в шест часа тази сутрин от бюрото на Пери Мейсън. В бележката ще намерите и адреса на кантората му и моя подпис. Бележката е подпечатана и прикрепена към пакета. Моля ви, донесете пакета в канцеларията на Мейсън колкото е възможно по-скоро. Вземете такси. Разбрахте ли ме?
Той окачи слушалката и се обърна към адвоката:
— Мисля, че не е необходимо да ви обяснявам колко важно е да имате добра и вярна секретарка. Известно време имах посредствени секретарки и когато се появи Розалия Блякбърн, веднага установих колко огромна е разликата между нея и останалите. Винаги се разбираме без много думи.
— Защо сте взел тези предохранителни мерки за пакета, като сте го запечатал и сте поставил бележката към него? — запита Мейсън.
— Направих го заради Адела Хейстингс. Не исках, ако нещо се случи с мене, някой да намери пакета и да помисли, че Адела е отговорна за поставянето му там.
— Какво искате да кажете с думите, че нещо би могло да се случи с вас?
— О, господин Мейсън, животът е пълен с изненади…
Мейсън го изгледа изпитателно.
— И това е единствената причина, поради която взехте тези предохранителни мерки?
— Исках… исках всичко да бъде направено както трябва.
— А преди да завиете в хартията оръжието, записахте ли неговия номер — запита Мейсън.
— Не. Защо трябваше да направя това?
— За да не подмени някой фаталното оръжие с това на Адела.
— Аз наистина не взех номера на револвера, но го увих първо в платно, после в плътна кафява хартия, облепих пакета с лента, надписах го и се подписах над печата.
— Вие не сте направил това, което е било необходимо.
— Какво имате предвид?
— Хейстингс беше убит — отговори Мейсън. — Това е хладнокръвно, предумишлено убийство, защото никой не убива спящ човек в изблик на страст. Извършено е едно преднамерено, добре планирано убийство.
Бейсън кимна в знак на съгласие.
— И като стреля два пъти в главата на спящия, той иска да бъде абсолютно сигурен, че застреляният е мъртъв.
Бейсън се размърда във фотьойла и отново кимна неохотно с глава.
— И така — продължи Мейсън, — ние имаме работа с хладнокръвен убиец, с една личност, която е твърде умна, находчива и вероятно изобретателна като дявол. Къщата на Хейстингс е била заключена и няма следи някой от прозорците да е насилен. Поради това полицията ще приеме, че този, който е влязъл в къщата, е имал ключ за нея. Известно ми е, че са били налице два чужди ключа. Единият е бил в службата, другият е бил притежание на Адела Хейстингс. Нека помислим сега за възможността за наличие на трети ключ. Какво мислите, дали Минерва не е имала също ключ?
— Не, тя върна своя с едно много язвително писмо.
— Откъде знаете това?
— Госпожа Хейстингс ми показа писмото.
— Каква пишеше в него?
— О, това беше един вид документ. В него Минерва предлагаше как да уредят имуществения въпрос. Тя пишеше още, че докато преди Хейстингс е бил горд с нея, сега се чувства като захвърлена стара обувка.