Дръзката разведена жена

— Но все пак имате някакво основание, за да направите такова изявление — каза Мейсън.

— Никога не съм вярвал на Банър — отговори Бейсън.

— Той не изглежда човек, заслужаващ доверие — отбеляза сухо Мейсън, — но въпреки това Хейстингс е предоставил всичко на него.

— Не мисля, че за това трябва да бъде обвиняван Хейстингс. За всичко е виновен само Коноли Мейнард. В отсъствие на Хейстингс той се съветваше по всички правни въпроси с Банър.

— Може би ще е по-добре да ми кажете нещо повече за Коноли Мейнард — каза Мейсън. — И това, което ви прави подозрителен по отношение на Банър.

— Аз не трябва да говоря по тези неща с вас — рече Бейсън. — Вие искате да ме настроите срещу него.

— А искате ли да помогнете на Адела Хейстингс?

— Разбира се, да.

— Ще ви повторя още веднъж, че тя се намира в много лошо положение. Аз не мога да и помогна, ако не разполагам със сведенията, от които се нуждая, а за момента не познавам никой друг освен вас. И така, какво ще ми кажете за Мейнард?

— Той е втората брънка във веригата на нашата служба и стои над мене. Вероятно ще поеме управлението на работите сега, когато Хейстингс е мъртъв. Така ще бъде поне дотогава, докато вие успеете да получите необходимите документи за правата на Адела.

— Предприятието ви е едно сдружение, нали?

— Не, то е еднолично и принадлежеше само на Хейстингс.

— В такъв случай никой не може да отговаря за него, докато съдът не реши това — поясни Мейсън.

— Предполагам, че е така — рече несигурно Бейсън, — но Мейнард е предприемчив и агресивен тип, който разполага с много подробни данни.

— Вие също притежавате много подробни данни, нали?

— Да.

— Знаете ли толкова много, колкото него?

— Не, не мисля така. Все пак аз имам много добри познания върху нашата работа.

— Добре — каза Мейсън, — а сега да се върнем отново към Банър. Какво знаете за него?

Бейсън се поколеба за момент и след това запита:

— Срещал ли сте се досега с Елвина Митчел, секретарката на Банър?

Очите на Мейсън светнаха.

— Какво ще кажете за нея?

— От известно време тя е близка приятелка на Коноли Мейнард.

— Мислех, че тя има връзка със своя шеф — подхвърли Мейсън.

— Може би, но аз не мисля така. Елвина е напълно обвързана с Мейнард. Тя искаше Банър да се занимава с работите на Хейстингс. Когато се налагаше, той се обръщаше за съвет към двама-трима адвокати, но обикновено предпочиташе да се оправя сам, защото много от делата му не бяха твърде законни.

Веднъж, когато Хейстингс беше извън града, се наложи сключването на една сделка. Мейнард се свърза с него по телефона и му каза, че в случая ще бъде най-добре да се отнесат до някой адвокат, и Хейстингс се съгласи с него. Мейнард се свърза с Банър и оттогава той започна да се проявява по всякакъв начин: съветваше Хейстингс да не прави това или онова без помощта на адвокат и че в противен случай ще срещне големи трудности. В резултат на това той успя да измени методите на действие на Хейстингс. И вместо да прави това, което мислеше за правилно, и сам да решава някои въпроси, Хейстингс започна все по-често да се обръща към Банър.

Мейсън каза замислено:

— Получава се интересна ситуация, защото сега Банър ще представлява Минерва. Щеше да бъде по-добре, ако не бяхте взел оръжието от чекмеджето на моето бюро.

— Но аз мога да се явя пред съда и да се закълна, че това е същото оръжие и никой не го е подменял с друго.

— Да се надяваме, че то наистина не е било подменено — подметна Мейсън.

Дела Стрийт, привършила дежурството си в приемната, се появи на вратата.

— Вече съм на ваше разположение, шефе!

— Дела, приготви необходимите формуляри, които Адела Хейстингс трябва да попълни и подпише във връзка с управлението на имуществото на Хейстингс.

— Няма ли оставено някакво завещание? — запита Дела.

— Не зная — отговори Мейсън. — Ако има такова, то е у Хънтли Банър, а сега той представлява Минерва Хейстингс. И това усложнява нещата. Нека приготвим веднага документите за подпис от Адела Хейстингс, защото нещата могат да се придвижат доста бързо. Можем да изготвим и една молба за определяне на Адела като специален управител на имуществото с оглед на неговото запазване.

— Не е ли малко прибързано? — запита Бейсън. — Тези въпроси обикновено се уреждат след погребението.

— Това не е обикновен случай — отвърна Мейсън. — Мисля, че трябва да действаме бързо… Дела, моля те, след като Адела съобщи къде се намира, покани я да дойде тук и подпише молбата.

— Аз зная, че тя е отседнала в хотел „Фристоун“ — намеси се Бейсън.

— Там ли отсяда, когато дойде тук?