— За ваше сведение — продължи Банър, — колкото повече мисля, толкова по-недоволен ставам от трика, който ми изиграхте.
— Исках само да разбера колко сте честен — саркастично отговори Мейсън.
— Надявам се, че сега сте доволен — отбеляза Банър.
— Постъпих точно както трябваше — сряза го Мейсън и затвори телефона.
След това той се обърна към Бейсън:
— Това беше господин Хънтли Банър, който ми съобщи, че ще представлява Минерва Хейстингс. Очевидно тя се намесва в това дело.
— Не бих се поколебал да кажа, че той я представлява от доста дълго време — отбеляза Бейсън.
— Какво искате да кажете с това?
— Да… Мисля, да… мисля, че нямам съществено доказателство за това и по-добре ще е да не казвам нищо повече.
— Но все пак имате някакво основание, за да направите такова изявление — каза Мейсън.
— Никога не съм вярвал на Банър — отговори Бейсън.
— Той не изглежда човек, заслужаващ доверие — отбеляза сухо Мейсън, — но въпреки това Хейстингс е предоставил всичко на него.
— Не мисля, че за това трябва да бъде обвиняван Хейстингс. За всичко е виновен само Коноли Мейнард. В отсъствие на Хейстингс той се съветваше по всички правни въпроси с Банър.
— Може би ще е по-добре да ми кажете нещо повече за Коноли Мейнард — каза Мейсън. — И това, което ви прави подозрителен по отношение на Банър.
— Аз не трябва да говоря по тези неща с вас — рече Бейсън. — Вие искате да ме настроите срещу него.
— А искате ли да помогнете на Адела Хейстингс?
— Разбира се, да.
— Ще ви повторя още веднъж, че тя се намира в много лошо положение. Аз не мога да и помогна, ако не разполагам със сведенията, от които се нуждая, а за момента не познавам никой друг освен вас. И така, какво ще ми кажете за Мейнард?
— Той е втората брънка във веригата на нашата служба и стои над мене. Вероятно ще поеме управлението на работите сега, когато Хейстингс е мъртъв. Така ще бъде поне дотогава, докато вие успеете да получите необходимите документи за правата на Адела.
— Предприятието ви е едно сдружение, нали?
— Не, то е еднолично и принадлежеше само на Хейстингс.
— В такъв случай никой не може да отговаря за него, докато съдът не реши това — поясни Мейсън.
— Предполагам, че е така — рече несигурно Бейсън, — но Мейнард е предприемчив и агресивен тип, който разполага с много подробни данни.
— Вие също притежавате много подробни данни, нали?
— Да.
— Знаете ли толкова много, колкото него?
— Не, не мисля така. Все пак аз имам много добри познания върху нашата работа.
— Добре — каза Мейсън, — а сега да се върнем отново към Банър. Какво знаете за него?
Бейсън се поколеба за момент и след това запита:
— Срещал ли сте се досега с Елвина Митчел, секретарката на Банър?
Очите на Мейсън светнаха.
— Какво ще кажете за нея?
— От известно време тя е близка приятелка на Коноли Мейнард.
— Мислех, че тя има връзка със своя шеф — подхвърли Мейсън.
— Може би, но аз не мисля така. Елвина е напълно обвързана с Мейнард. Тя искаше Банър да се занимава с работите на Хейстингс. Когато се налагаше, той се обръщаше за съвет към двама-трима адвокати, но обикновено предпочиташе да се оправя сам, защото много от делата му не бяха твърде законни.
Веднъж, когато Хейстингс беше извън града, се наложи сключването на една сделка. Мейнард се свърза с него по телефона и му каза, че в случая ще бъде най-добре да се отнесат до някой адвокат, и Хейстингс се съгласи с него. Мейнард се свърза с Банър и оттогава той започна да се проявява по всякакъв начин: съветваше Хейстингс да не прави това или онова без помощта на адвокат и че в противен случай ще срещне големи трудности. В резултат на това той успя да измени методите на действие на Хейстингс. И вместо да прави това, което мислеше за правилно, и сам да решава някои въпроси, Хейстингс започна все по-често да се обръща към Банър.
Мейсън каза замислено:
— Получава се интересна ситуация, защото сега Банър ще представлява Минерва. Щеше да бъде по-добре, ако не бяхте взел оръжието от чекмеджето на моето бюро.
— Но аз мога да се явя пред съда и да се закълна, че това е същото оръжие и никой не го е подменял с друго.
— Да се надяваме, че то наистина не е било подменено — подметна Мейсън.
Дела Стрийт, привършила дежурството си в приемната, се появи на вратата.