— Искате да кажете, че не е необходимо да оставам повече тук? — запита Бейсън.
— Мисля, че ще е по-добре за вас да си отидете.
— Ще се опитате ли да ме защитите?
— О, не. Преди всичко аз ще защитя моята клиентка — отговори Мейсън, — след това трябва да защитавам самия себе си. Вие сам вмъкнахте врата си в тая примка и сега от вас зависи как ще се защитите.
ГЛАВА 9
Гласът на Гърти по телефона звучеше възбудено:
— Тук е лейтенант Траг, придружен от районния прокурор Хамилтън Бъргър.
— Изпрати ги при мене — отвърна Мейсън и кимна на Дела: — Направи им честта да ги посрещнеш.
С малко изкривена усмивка Дела Стрийт стана и отвори вратата към коридора.
Хамилтън Бъргър и Траг влязоха с широки крачки в кабинета на адвоката.
По лицето на Траг беше изписана малко странна, извинителна усмивка, но районният прокурор беше мрачен и официален.
— Добре дошли! Как сте, господа? — посрещна ги Мейсън. — Предполагам, че сте дошли тук във връзка с оръжието. Не бихте ли седнали?
Хамилтън Бъргър започна веднага:
— Дойдохме във връзка с много неща, Мейсън, едно от тях е оръжието. Кажете, какво мислите да правите?
— Опитвам се да сътруднича на полицията — отвърна Мейсън.
— Част от сътрудничеството ви отива твърде далече — рязко каза Бъргър и кимна на Траг.
— Къде се намира сега оръжието? — запита лейтенантът.
Мейсън издърпа дясното чекмедже на бюрото си.
— Защо, когато бях последния път тук, то не се намираше в това чекмедже? — запита Траг.
— Това е дълга история, лейтенант.
— Дела ми съобщи по телефона, че си го оставил на друго място.
— Моля за извинение — усмихна се Мейсън, — но мисля, че моята секретарка каза, че оръжието е било поставено не там, където трябва.
— От кого?
— О, това е дълга история — повтори Мейсън. — Колебая се дали да ви я разкажа или не.
— По-добре е да ни разкажете всичко — настоя Хамилтън Бъргър, — защото аз също се колебая за нещо. Възнамерявам да ви изправя пред съда и се питам дали да ви обвиня в съучастие в убийство или в укриване и объркване на доказателства.
— При тези обстоятелства — каза Мейсън — може би ще бъде по-добре да не ви казвам нищо, преди да застана пред съда.
Бъргър се обърна към Траг:
— Може ли да прегледате оръжието дали по него се намират отпечатъци от пръсти?
— Рядко могат да се открият такива по едно оръжие — отвърна Траг. — Понякога отпечатъците от палец могат да се открият върху пълнителя на оръжие, но много трудно върху него. Както и да е, ще направя изследвания веднага, след като се завърна в службата.
Траг пъхна един молив в спусъка на револвера, отвори една чиста кутия, която носеше със себе си, но когато поиска да затвори капака и, Бъргър го спря.
— Провери за номера! — нареди той.
Траг вмъкна отново молива в спусъка и извади револвера.
— Номерът е 048809.
Бъргър направи някаква справка с бележника.
— Добре, това е първият револвер, който Хейстингс е купил.
После погледна замислено към Мейсън и добави:
— Искам да ви кажа, Мейсън, че ако с оръжията е извършена смяна, ще повдигна обвинение срещу вас.
— Какво разбирате под подмяна на оръжията?
— Гарвин Хейстингс е купил два еднакви 38-калиброви револвера — отвърна Бъргър. — Ние проверихме в списъците и установихме, че единият е бил купен преди около две години, а вторият — преди четиринадесет месеца. Когато е купувал втория револвер, той казал на продавача в магазина, че взема оръжието за защита на жена си.
— И това е второто оръжие?
— Не, това е първото.
— Тогава не разбирам защо е всичкият този шум — учуди се Мейсън.
— Ще ви обясня какво означава всичко това — продължи Бъргър. — Вие обичате да ни обърквате и да разменяте оръжия, защото аз предполагам, че вашата клиентка е имала достъп и до двата револвера. Обзалагам се десет към едно, че след като направим балистично изследване, ще се окаже, че това не е револверът, с който е убит Хейстингс.
— И в такъв случай няма да повдигнете обвинение срещу Адела Хейстингс, нали?
Бъргър отвърна ядосано:
— Търпението ми към вас и вашата тактика е изчерпано, Мейсън. Ние вероятно ще обвиним в убийство Адела Хейстингс и Пери Мейсън. Ако сте ни измамил с доказателствата по този случай, аз ще ви считам за съучастник, тъй като в подобни случаи не съществува разлика между изпълнител и съучастник. С други думи, ще ви държа отговорен за убийството.
— Това ще стане в случай, че се окаже, че този револвер не е фаталното оръжие?
— Точно така.
— Но ако се допусне, че това не е фаталният револвер?