— Тогава ще ви държа отговорен за…
— За? — избърза Мейсън, тъй като гласът на прокурора затихна.
— Преди да продължа — отвърна Бъргър, — аз съм тук, за да получа официалния ви отговор защо това оръжие не беше налице тук тази сутрин?
— Ще ви отговоря, господине. Адела Хейстингс е разказала историята за откраднатите чанта и оръжие на Симли Бейсън, ръководител в предприятието на Гарвин Хейстингс. Той неблагоразумно помислил, че револверът може да бъде инкриминиращо доказателство срещу Адела Хейстингс, и пожелал да й помогне с отстраняването му. Дошъл в кантората ми в шест часа тази сутрин и заблудил жената, която чистела по това време тук, че е Пери Мейсън. После влязъл безсрамно в кабинета ми, изтеглил чекмеджето на бюрото ми, извадил оръжието и го занесъл в службата си. Увил го в непромокаема хартия и го опаковал в друга кафява хартия. Върху нея написал бележка, че пакетът съдържа револвер, който той взел от кабинета на Пери Мейсън, и я залепил върху пакета, като накрая го облепил с лента.
— Защо е направил всичко това? — запита Траг.
— Искал по този начин да защити Адела Хейстингс страхувайки се, че тя може да бъде обвинена, че е взела оръжието от бюрото ми.
Траг и Бъргър размениха погледи.
— Продължавайте — каза прокурорът. — Вие винаги имате една правдоподобна история и макар че не ви вярвам, аз ви слушам.
— Знаех, че някой е откраднал оръжието — продължи Мейсън. — Чувствах, че това може да бъде човек, който е знаел къде да го търси, и че най-подходящото време за откриването му е, когато чистачката почиства кантората ми. Накарах Пол Дрейк да провери в списъка на хората, които са идвали тук тази сутрин, и получих описанието на един мъж. След като проучих някои следи, оказа се че това е бил Симли Бейсън. Поканих го да дойде тук и го обвиних в кражбата. Едновременно бях повикал и чистачката, която го позна. Той рухна пред фактите и призна всичко.
— Добре, а сега ни разкажете за оръжието — каза уморено Бъргър. — Нещо ми подсказва, че всичко това е част от старата ви игра, само че в нова светлина.
— И така — продължи Мейсън, — Симли Бейсън телефонира на секретарката си Розалия Блякбърн да вземе от бюрото му ключа за шкафчето, където в сак за голф бил поставил пакета, и да го донесе тук. Когато секретарката дойде и даде пакета на Бейсън, тя каза, че когато го намерила, той не бил обвит с лепенки и хартията била срязана с много остър нож или ножче за бръснене. Очевидно човекът, който е направил това, е развил хартията, разгледал е оръжието и след това отново е поставил пакета на дъното на сака за голф.
Бъргър присви очи.
— С това — продължи Мейсън — аз ви предавам всички данни, с които разполагам по този въпрос. Веднага след като получих обратно оръжието, аз го поставих пак в чекмеджето на бюрото си, като внимавах да не го докосна с ръка и да оставя отпечатъци от пръстите си по него. След това се обадих на лейтенант Траг.
— Това ли е вашата история? — запита Бъргър:
— Да, това е — въздъхна Мейсън. Лицето на Бъргър потъмня.
— Няма да стигнете далече с нея, Мейсън.
— Вие искахте да ви разкажа всичко и аз го направих — рязко отговори адвокатът.
Бъргър продължи раздразнено:
— Това е твърде умно от ваша страна. Когато повдигнем обвинение за убийство срещу Адела Хейстингс, вие ще възразите, че не можем да докажем, че това е същото оръжие, което се е намирало в нейната чанта. Разказахте ни тази неправдоподобна история с мисълта да ни накарате да поставим Бейсън и секретарката му на скамейката на свидетелите. Тогава ще заявите, че пакетът е бил претърсван и някой е имал възможност да размени оръжията.
— Добре — каза усмихнат Мейсън, — какво нередно има в това? Ако възнамерявате да представите това оръжие като доказателство срещу Адела Хейстингс, ще трябва да докажете, че то е било в нейната чанта.
— Ако бяхте записал номера на оръжието, което намерихте първо в чантата — намеси се Траг, — това щеше да отстрани всякакви съмнения. Предполагам, че си изхвърлил хартията, с която е бил затънат пакетът, и сега нямаме доказателства, които да потвърдят думите ти.
— Напротив — рече Мейсън, — запазих много грижливо тази хартия, като се постарах да не оставя следи от пръстите си върху нея.
И той кимна на Дела Стрийт, която отиде до килера и се завърна с картонената кутия.
— Хартията е вътре — каза Мейсън.
— Предполагам, госпожице Стрийт — намеси се Хамилтън Бъргър, — че вие сте била свидетелка на всичко това.
— Не на всичко — поясни Дела. — Докато Симли Бейсън беше тук, Гърти, която приема посетителите и е телефонният ни оператор, беше отишла на обяд и аз трябваше да я замествам. Поради тази причина не чух целия разговор, който се е провел тук.