— Кажете какво знаете за работите на покойния Хейстингс? — запита Бъргър.
— В действителност зная всичко, господин Бъргър.
— Имаше ли той някакво оръжие?
— Да, по-точно, имаше два револвера. Те бяха еднакво по марка и вид. Първия Хейстингс държеше в къщата си за своя защита. След като се раздели с жена си, той купи и втория револвер. Така единия даде на нея, а втория задържа за себе си. Не мога да кажа със сигурност кой от двата револвера й даде.
Бъргър изгледа полукръга от напрегнатите и любопитни лица пред себе Си.
— Кой е Симли Бейсън?
Бейсън пристъпи напред.
— Кажете какви са вашите задължения тук? — запита Бъргър.
— Господин Бейсън е мой заместник — намеси се Коноли Мейнард.
Бъргър отново се обърна към Бейсън:
— Какво знаете за работите на господин Хейстингс?
— Доста неща — отговори скромно Бейсън. — Може би не толкова, колкото Коноли Мейнард, но все пак достатъчно много.
— Знаете ли за двата револвера?
— Да.
— Добре ли познавате Адела Хейстингс?
— Познавам я много добре. Мисля, господин Бъргър, че всички по-стари служители тук я познават добре. Тя беше назначена за секретарка, преди да се омъжи за господин Хейстингс.
Бъргър се обърна към Мейнард:
— Какво ще кажете вие?
Мейнард се поколеба за момент и после отговори:
— Мисля, че преди да стане госпожа Хейстингс, Адела Стерлинг беше много добра служителка, но тъй като тя беше негова лична секретарка, моите контакти с нея се ограничаваха до изпълнение на нарежданията, давани от господин Хейстингс. Смятам, че като ръководител на служителите Бейсън имаше повече контакти с нея.
— Беше ли Хейстингс женен, когато тя започна за пръв път работа тук?
— Да.
— За кого?
— За Минерва Шелтън.
— И какво стана с този брак?
— Те се разведоха.
— Имаше ли Адела Стерлинг нещо общо с този развод? — обърна се Бъргър към Бейсън.
— Минерва мислеше така.
— Адела беше причина за развода — намеси се кротко Мейнард.
— Добре — продължи Бъргър, — този въпрос ще разгледаме отделно. А сега искам да узная следното: кой от вас отиде в шест часа тази сутрин в кантората на Пери Мейсън?
— Аз — отговори Бейсън.
— Какво извършихте там?
— Взех един револвер от чекмеджето на бюрото му.
— Защо го направихте?
— Защото — отвърна развълнуван Бейсън — беше направен опит да се обвини Адела Хейстингс в нещо, което аз не можех да възприема.
— Какъв интерес представлява това за вас?
— Искам да се играе честно.
— В какво беше обвинена тя?
— Сега зная, че това е било убийство.
— Вие не знаехте това преди, така ли?
— Не.
— Но знаехте, че действията ви са достатъчно сериозни, за да бъдете обвинен в кражба?
— Смятах, че всичко, което правя, е законно.
— Защо отидохте там в шест часа?
— Защото исках да вляза в кантората. Бях узнал предварително, че чистачката започва работата си в кантората на господин Мейсън в шест часа.
— Ще поговорим за това по-късно — каза навъсен Хамилтън Бъргър. — А сега искам да узная какво направихте с оръжието?
— Обвих го в непромокаема хартия и след това го опаковах с по-дебела кафява хартия, която облепих. После написах на една бележка какво съдържа пакетът, подписах я, залепих я върху обвивката и поставих пакета в дъното на сака, в който слагам стиковете за голф.
— Какво направихте след това?
— Оставих сака в шкафчето си за дрехи, заключих го и сложих ключа на обичайното му място в бюрото. По-късно, когато господин Хейстингс не се яви на уговорената за десет часа среща, аз се опитах да се свържа по телефона с него. Установих обаче, че записващата уредба е включена, и това ме накара да се отправя към неговата къща.
— Влязохте ли вътре?
— Да.
— По какъв начин?
— Господин Хейстингс държеше един ключ тук, в службата, който се използваше тогава, когато той искаше да изпрати някого у дома си. Аз вече разказах всичко това на полицията и отговорих на зададените ми въпроси…
— Няма значение какво сте казал на полицията — прекъсна го Бъргър. — Сега трябва да разкажете отново всичко и да отговорите на моите въпроси. Къде се пазеше ключът за къщата?